Решение № 5073 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 740/2012 г.

Решение № 5073 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 740/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Милвес - ПМ" ЕООД със седалище София, подадена от надлежно упълномощен от управителя Капинчева процесуален представител, адв. Герова, против решение № 5296/21.11.11 г. по адм. д. № 5457/11 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците, н-к Сектор София при РДНСК Югозападен район, Столична община, отдел "Общинска собственост" и "Пазари Изток" ЕАД не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, подадена от легитимирана по чл. 210, ал. 1 АПК страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Със Заповед № ДК-02-СО-04/25.01.10 г. на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено да се премахне незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Кафе сладкарница "Миленката", находящ се в УПИ I, кв. 105 по плана на гр. София, м. "Студентски град" с административен адрес ул. "Осми декември", пред бл. 22, район "Студентски", СО, изпълнен от " "Милвес ПМ" ЕООД без строителни книжа. За да постанови отхвърлителното оспорването на "Милвес - ПМ " ЕООД срещу тази заповед решение, Административен съд София-град е приел, че административният акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка по спора. Доказателствата, събрани в хода на административната преписка и тези приети в съдебната фаза са обсъдени в съвкупност с доводите на страните, при което изводите относно законосъобразността на административния акт са обосновани и законосъобразни. Установено е, вкл. и от неоспорено от страните писмено заключение на съдебно-техническа експертиза, че обектът представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ и че е извършен от оспорващия-адресат на административния акт в общински имот без отстъпено право на строеж, без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Обсъдени са конкретните доводи на оспорващия относно характеристиката на обекта и обосновано е прието, че същият не може да бъде определен като такъв по чл. 56 ЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение, е неоснователна. Касационният довод относно търпимостта на строежа на основанията по § 16 ПРЗУТ е неоснователен. Дори част от строежа да е била извършена в периодите, визирани в хипотезите на законовия текст, безспорно установено е, че към 2004 г. обектът е претърпял цялостно изменение чрез преустройството му, вкл. пристрояване и понастоящем представлява едно цяло помещение с прилежаща кухненска част и санитарен възел. В резултат на преустройството старата част, за която липсват и данни кога е строена, не би могла да бъде реално отграничена, тъй като, както се посочи, не съществува самостоятелно. Ето защо, обектът, след преустройството му представлява едно цяло и не попада в хипотезите на § 16 ПРЗУТ. Неоснователно се поддържа и неприложимост на разпоредбата на чл. 225 ЗУТ. По делото са налице безспорни данни относно характеристиката на обекта- изграден чрез трайна промяна на субстанцията на терена на бетонова основа от материални, които го характеризиран като строеж, а не като преместваем обект. В тази връзка първоинстанционното решение съдържа обосновани и в съответствие с материалния закон мотиви, които се възприемат и от настоящата инстанция. Следва решението като постановено при липсата на пороци по чл. 209, т. 3 АПК да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,