Решение № 425 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13578/2008 г.

Решение № 425 от 10.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13578/2008 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Илона Георгиева от Софийска адвокатска колегия, в като пълномощник на Едноличен търговец (ЕТ) "Ирина Тодорова-АПМП-ИППМП", представлявано от д-р Ирина Панайотова Тодорова от гр. София, срещу решението от 6.06.2008 г., постановено по административно дело № 1111 по описа за 2006 година на Софийския градски съд, административна колегия, III-"а" състав. Наведените касационни основания се свеждат до нарушение на материалния закон, изразяващо се в неточно приложение на чл. 233 ационален рамков договор между Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) и Български лекарски съюз (БЛС) и Съюза на стоматолозите в България (ССБ) за 2005 година (НРД-2005) и чл. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и необоснованост на обжалваното решение. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Столичната здравноосигурителна каса не е ангажирал становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. В съдебно заседание прокурорът от ВАП Вичо Станев изразява становище, че в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК и чл. 41, ал. 3 ЗАП решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и доводи на касационния жалбоподател и не е проверил законосъобразността на административния акт изцяло. Не е взето предвид, че разпоредбата на чл. 233 НРД 2005 г. изисква проверка на медицинската целесъобразност на правилността на възложените СМД. По тези и други съображения счита, че следва да се отмени обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения четиринадесетдневен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на обжалваното решение с материалния закон същата е основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 76 от ЗЗО, във връзка с чл. 33 и сл. от ЗАП (отм.) и чл. 237 от НРД-2005 г. пред Софийския градски съд е оспорената от д-р Ирина Панайотова Тодорова - в качеството й на собственик и управител на лечебно заведение ЕТ "Ирина Тодорова-АПМП-ИППМП", изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ с местонахождение гр. София, район Кремиковци, село Долни Богров, заповед № РД-13-61/18.01.2006 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) - София, с която на основание чл. 226, ал. 1 и 2 и чл. 233 от НРД-2005 проверяваното лечебно заведение е задължено да възстанови в бюджета на НЗОК сумата 1219, 00 лева, представляваща базисен размер на превишени 106 броя направления за консултация и за провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ - НЗОК № 3) - 323 броя издадени и извършени при 217 бр. определени регулативни стандарти за третото тримесечие (м. юни, юли и август) на 2005 година. С постановеното от първоинстанционния съд решение жалбата на д-р Ирина Панайотова Тодорова е отхвърлена като неоснователна. В мотивите на съдебния акт са изложени съображения за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на СГС е необосновано и постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на чл. 233 от НРД - 2005 г. и чл. 4 от ЗЗО. От данните по делото се установява, че на лечебното заведение ЕТ "Ирина Тодорова-АПМП-ИППМП", изпълнител по индивидуален договор № 22-2201/2005 г., сключен с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за оказване на първична извънболнична медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица (ЗЗОЛ) от село Долни Богров, район Кремиковци, София са извършени едновременно финансова проверка от финансови инспектори и медицинска проверка от лекари-контрольори, за резултатите от които са съставени финансов протокол № Ф-1180/14.11.2005 г. и медицински протокол № М-878/14.11.2005 г. и са издадени две заповеди № РД-13-61/18.01.2006 г. и РД-13-62/18.01.2006 г. от директора на СЗОК. Предмет на съдебна проверка по адм. д. № 01111/2006 г. на СГС е заповед № РД-13-61/18.01.2006 г., издадена въз основа на финансов протокол № Ф-1180/14.11.2005 г., в който са отразени констатации на финансовите инспектори по изпълнението на регулативните стандарти за третото тримесечие на 2005 г. от лечебното заведение. Другата заповед № РД-13-62/18.01.2006 г. на директора на СЗОК, по повод на която е образувано адм. дело № 2916/2006 г. на същия съд, е основана на констатациите на лекарите-контрольори в медицинския протокол № М-878/14.11.2005 г. от извършената проверка на техническото оборудване и обзавеждане на лечебното заведение за ПИМП съгласно приложение № 11 към НРД 2005 година. Решаващият първоинстанционен състав по административното дело, постановил сега обжалваното решение, е обсъждал в мотивите на последното констатациите от медицинската проверка и законосъобразността на наложените санкции по заповед № РД-13-62/18.01.2006 г. на директора на СЗОК, което води до необоснованост на изводите за законосъобразност на процесната заповед № РД-13-61/18.01.2006 г. на директора на СЗОК. Освен че е необосновано, обжалваното решение е неправилно поради нарушение на релевантни за случая материалноправни норми, които съдът не е взел предвид. Разпоредбата на чл. 233 от НРД-2005 г. предвижда, че при превишение броя възложени СМД извън рамките на чл. 166, ал. 2 от НРД-2005 г., както и при неизпълнение на условието за компенсация на превишението съгласно приложение № 16 през следващото тримесечие и превишение на броя на вторичните посещения, изчислени по методиката спрямо първичните посещения и диспансерните листи с повече от 25 %, след проверка за медицинска целесъобразност се възстановява базисният размер на сумата. От писмените доказателства по делото не може да се направи извод, че действително е извършена проверка от проверяващия орган за медицинска целесъобразност на издадените от лечебното заведение направления. Във финансовият протокол е налице позоваване на констатациите на цитирания медицински протокол, без да се излагат мотиви относно проявената медицинска нецелесъобразност (лист 34 на делото). Липсва конкретен и фактологически обоснован анализ за проявена медицинска нецелесъобразност на издадените от лечебното заведение направления за консултация и за провеждане на съвместно лечение за трето тримесечие на 2005 година. В хода на съдебното производство административния орган не е ангажирал допълнителни доказателства в тази насока. Налице е фактическа непълнота, която прави издадената заповед доказателствено необезпечена и поради това незаконосъобразна. Ако изложеното по - горе бе съобразено, Софийският градски съд би стигнал до противоположни на направените изводи за законосъобразност на административния акт. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗО въздига в принцип забраната за администриране на медицинската помощ. Достъпът до нея е свободен и гарантира предоставянето и в определения вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. Налагането на лимити от НЗОК на изпълнителите на медицинска помощ се извършва в нарушение на чл. 4, чл. 5, т. 5 и т. 10 от ЗЗО. От всичко изложено до тук ВАС намира, че обжалваното решение на първоинстанционният съд като неправилно и необосновано следва да се отмени на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Налице са условия за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени като незаконосъобразна оспорената от от д-р Ирина Панайотова Тодорова заповед № РД-13-61/18.01.2006 г. на директора на СЗОК, с която на основание чл. 226, ал. 1 и 2 и чл. 233 от НРД-2005 проверяваното лечебно заведение е задължено да възстанови в бюджета на НЗОК сумата 1219, 00 лева, представляваща базисен размер на превишени 106 броя направления за консултация и за провеждане на съвместно лечение (бл. МЗ - НЗОК № 3) за третото тримесечие (м. юни, юли и август) на 2005 година. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение