Решение № 10012 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6408/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Зарева, против Решение 7296/04.03.2025 г. по адм.5306/2023 г. по описа на АССГ, с което е отменен Ревизионен акт (PA) Р-22221022000175-091-001/15.11.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София и мълчаливо потвърден от директора на ОДОП София при ЦУ на НАП. Касаторът релевира оплаквания, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че ангажираните транспортни документи за доказване на ВОД не съдържат всички нормативно изискуемите реквизити. Според касационния жалбоподател съдът е направил неправилна преценка и анализ на доказателствата, като част от фактите и обстоятелствата, установени в хода на ревизията и от значение за предмета на доказване по делото, са игнорирани. Решението според касатора противоречи и на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по аналогични дела, като в тази връзка се сочи дело С 430/2009 г. (EURO TURE HOLDING), С 84/2009 (SKATTEVERKET), С 255/02 (HALIFAX PLC ) и С 273/11 (MECSEK GABONA KFT). В тази насока излага подробни доводи и претендира отмяна на първоинстанционното решение, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на осъществените разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, както и възражение за липсата на доказателства за изплащането му. Постъпила е и частна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. София срещу определение 13286 от 15.04.2025 г., постановено по адм.5306/2023 по описа на Административен съд София - град, 10 състав, с което е отказано изменение на горепосоченото решение в частта на разноските. Ответникът по касационната и частна жалба, "ТАБИ ДВ" ООД гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Н. Апрахамова в подробни писмени отговори оспорва тяхната основателност и претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на РА, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд- София град е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-22221022000175-091-001/15.11.2022г., издаден от Х. Б. М., на длъжност началник сектор Ревизии в ТД на НАП София - възложил ревизията и Б. К. С., на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София - ръководител на ревизията, с който на "ТАБИ ДВ" ООД е начислен ДДС в размер на 208 048.68 лв. и лихви в размер на 5 343.48лв. за м. 11.2021 г. ( ДДС за довнасяне 52 247лв.) на основание чл. 86 от ЗДДС, във връзка с чл. 67, ал.2 от същия закон, поради непризнати за извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ към унгарските дружества WIKLING SZOLGALTATO KFT и DOPLAN SZOLGALTATO KFT). Изводът, който са направили ревизиращите органи е, че представените документи не доказват по безспорен и категоричен начин, че описаните стоки във фактурите са напуснали страната и са доставени на посочените в потвържденията и ЧМР адреси. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения РА административният съд е приел за установено по отношение на процесните седем фактури, че незаконосъобразно е бил начислен ДДС, защото са били осъществени от страна на жалбоподателя изискванията относно доказването на ВОД и са били налице основанията за облагането им с нулева ставка по чл. 53 от ЗДДС. Отречена е тезата на приходната администрация, че представените CMR (международна товарителница) не съответстват на изискванията на чл. 6, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, и съответно, че е нарушена доказателствената им сила по чл. 9, т. 1 от същата конвенция. След съвкупен анализ на установената фактическа обстановка и събраните доказателства в хода на ревизията и съдебното производство, вкл. основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, решаващият състав е приел, че необосновано ревизиращите органи са стигнали до заключението, че за процесните доставки не са представени безспорни доказателства по чл. 45, т. 1, б. "а" и т. 2, б. "б" от ППЗДДС, във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и следва да се прилага общият ред за облагане с място на изпълнение на територията на страната. Обжалваното решение е правилно постановено. За да се признае, че е осъществена вътреобщностна доставка /чл. 7, ал. 1 от ЗДДС/ могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС, да е прехвърлено правото на разпореждане върху стоката между тях и стоката физически да е напуснала територията на държавата на изпращача. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС регламентира при представянето на какви доказателства се допуска претендираното освобождаване от ДДС поради извършването на ВОД транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава членка. По отношение възраженията в касационната жалба относно декларирания ВОД на стоки към WIKLING SZOLGALTATO KFT и DOPLAN SZOLGALTATO KFT), първоинстанционният правилно е очертал основният спорен момент по делото, а именно дали е реализиран данъчният състав на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Обосноваването на извода за наличие на вътреобщностни доставки по делото е свързан с установяване на спорната по делото една от кумулативно изискващите се предпоставки, а именно транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Несъмнено документите, които доказват извършването на вътреобщностната доставка формират две групи и са конкретно посочени в чл. 45 от ППЗДДС. Първата група са документи, съставени по повод извършване на доставката - фактура за нея, като в нея следва да се посочи идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от държавата членка на получателя, под който номер е извършен транспорта. Втората група документи са доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на другата държава членка - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице. Неоснователни са релевираните в касационната жалба оплаквания, че товарителниците не отговарят на изискванията относно тяхното съдържание по чл. 6 от Конвенцията (CMR). Видно е от книжата по делото, че в кл. 2 по всяка от една от товарителниците са посочени наименованието, държавата, адресът и VIN на получателя на стоката, което е изискване по чл. 6, § 1, б. "б" от Конвенцията. Мястото на доставяне, в изпълнение на изисквано по б. "г" на чл. 6, § 1 от Конвенцията е попълнено във товарителниците в кл. 3 и то съвпада с отразеното в съответния екземпляр от товарителницата в кл. 24. Транспортните документи съдържат положени подписи и печати на получателя, поради което представляват годни писмени доказателства, удостоверяващи отразените в тях обстоятелства относно страните, транспорта, вида на стоките, изпращането им от България, както и получаването им на територията на Италия и Гърция, като местоназначение. Противно на наведените от касатора твърдения, липсва изискване по Конвенцията за посочване на имена на конкретно физическо лице, което е получило стоката за съответното дружество-получател, доколкото регистрираният търговец е получател по доставката и следва да е налице удостоверяване, че той я е получил. В случая последното е сторено като за всички спорни ВОД са налице писмени потвърждения за получаване на стоките по фактурите, изготвени и подписани от унгарските дружества. В тази насока верен е изводът на първата инстанция досежно доказването транспортирането на стоките от територията на България до територията на друга държава в случая Полша. Обратно на инвокираните оплаквания в касационната жалба, при своята преценка, Административен съд-София град е анализирал документите за транспорта и данните за плащанията като косвени доказателства за действителното осъществяване на процесните ВОД и вярно е преценил, че разглеждани в съвкупност наред с международните товарителници, те позволяват безспорно да се приеме за установено предаването на стоките на територията на Полша. Констатиран е и начинът на транспортиране на стоките от представените от ревизираното лице доказателства, установяващи товарните автомобили с посочени регистрационни номера, отразени и в съответните CMR, както и от кого е осъществяван транспортът. Установено е напускането на пътно-транспортните средства на територията на България през ГКПП Ферибот Оряхово. За реалност на извършените транспортни услуги сочат ангажираните по делото фактури, CMR, писмените потвърждения на получателите на стоките, фактурите за извършено заплащане на транспортните услуги, заявки за транспорт, свидетелства за регистрация на ППС, данни и трудови договори на шофьорите . Вещото лице е заключило, че по всяка една от спорните фактури е налице надлежно осчетоводяване, налице са съответстващи в информацията за стоки, извършени плащания и транспортни документи, съответно надлежни първични счетоводни документи. Установеното в хода на ревизията с оглед осъществения обмен на информация с Унгария, че получателите макар и с валидни ДДС номера, не са осчетоводили получените стоки, породи което ВОД твърдението на приходната администрация не са били реално извършени, е неоснователно, тъй като се опровергава от доказателствата по делото, вкл. и от допълнителната съдебно счетоводната експертиза. От изложеното следва, че декларираните от ревизираното лице доставки са доказани по реда на чл. 7 ЗДДС, които се облагат с нулева ставка /чл. 53, ал. 1 от ЗДДС/. Налице са документи съобразно изискването на чл. 45, т. 1 ППЗДДС, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на България до територията на съответната друга държава членка. Изложените мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящия касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. По частната жалба на директора на Дирекция ОДОП София: Настоящият касационен състав намира частната жалба за неоснователна. Съобразно крайния резултат по делото съдът е взел предвид приложимите законови разпоредби и представените доказателства във връзка с претендираните разноски от жалбоподателя. Споделят се аргументите на първоинстанционния съд относно обема на извършените процесуални действия и процесуалната активност от страна на жалбоподателя. Правилно съдът се е позовал на данните за сложността и характера на делото и участието в съдебните заседания на адвоката, както и множеството извършени процесуални действия - представяне на документи, изискване извършването на експертизи и надлежното отправяне на процесуални искания. По въпроса за разноските в настоящата касационна инстанция: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски за касационната инстанция в размер на 15 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Предвид материалния интерес по делото, същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, поради което е неоснователно стореното от касатора възражение за прекомерността му, както и възражението за липса на доказателства за изплащането му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,