Решение № 2010 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14056/2012 г.

Решение № 2010 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14056/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хебърстрой" ООД, гр. Пазарджик, срещу решение № 12356 от 08.10.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 9984/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-49-254/30.06.2011 г. на министъра на земеделието и храните. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - министърът на земеделието и храните, чрез своя процесуален представител, взима становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предвид направените доводи и данните по делото, приема за установено следното: С оспореното решение Върховният административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбата на "Хебърстрой" ООД, гр. Пазарджик срещу заповед № РД-49-254/30.06.2011 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано да се изключи имот на търговското дружество при промяна на предназначението на гори и земи от горски фонд по реда на чл. 14 от Закона за горите (ЗГ). За да постанови този резултат, съдът е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма по чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с целта на закона. Приел е също така, че оспорената заповед е издадена при спазване на материално-правните разпоредби, посочени като правно основание за издаването му - § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗГ, тъй като процесният имот е придобит от Община Пазарджик през 2003 г. чрез замяна на гори и земи от Държавния горски фонд, а в последствие през 2008 г. е закупена от "Хебърстрой" ООД, гр. Пазарджик чрез публичен търг с тайно наддаване от Община Пазарджик. Оспореното решение е правилно. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, посочени като касационно основание за отмяна на решението. Съгласно § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗГ (ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) не подлежат на промяна на предназначението по реда на ЗГ и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". На основание алинея 2 от същата разпоредба, ограничението по ал. 1 се прилага и при промяна на собствеността на имотите, с изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобива от държавата. В случа е безспорно от фактическа страна, че със Заповед РД 49-220/03.11.2003 г. на министъра на земеделието и горите е извършена замяна на гори и земи от горския фонд - собственост на Община Пазарджик с площ 81,228 дка, представляваща имот с номер 163007 в землището на с. Црънча, община Пазарджик, с гори и земи от държавния горски фонд с площ 90,241 дка, представляваща имот с номер 062001 в землището на гр. Пазарджик, община Пазарджик. Безспорно е също така, а се установява и от представения към административната преписка договор за покупко-продажба чрез публичен търг с тайно наддаване по чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост, че през 2008 г. Община Пазарджик е продала на "Хебърстрой" ООД, гр. Пазарджик поземлен имот с номер 062001, с площ 90,241 дка. Следователно ограничението по § 3, ал. 2, вр. ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗГ е относимо към процесния имот и последният не подлежи на промяна на предназначението и не може да бъде извършвано строителство в него. Това е така, тъй като поземленият имот е придобит от общината в резултат на замяна с гори и земя от Държавния горски фонд, а забраната засяга и юридическото лице, което в резултат на вещно-транслативна сделка е придобило собствеността на имота до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник" (ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.). Не са налице изключенията, предвидени в § 3, ал. 2, пр. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗГ (придобиване на съответната горска територия от държавата) и § 3, ал. 2, пр. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗГ (когато промяната на предназначението е за изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, по смисъла на Закона за държавната собственост и Закона за устройство на територията, които стават публична държавна или общинска собственост), поради което тричленният състав на ВАС, съобразявайки нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, правилно е приел, че компетентният административен орган е издал законосъобразен индивидуален административен акт. Останалите твърдения в касационната жалба възпроизвеждат оплакванията, развити срещу постановената заповед на министъра на земеделието и храните. Същите са разгледани и обсъдени в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на решаващия съд за неоснователността им, вкл. относно позоваването на § 5, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗГ, изцяло се споделят от настоящия състав. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на тричленния състав на ВАС, пето отделение, не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,