Решение № 16250 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2011 г.

Решение № 16250 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3021/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Нафтекс Петрол" ЕООД - гр. Варна срещу решение № 485/2.12.2010 г., постановено по адм. дело № 567/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № Н470008/04.06.2010 г. на началника на Митница - Свищов. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора необосновано съдът е приел, че процесната заповед отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 2 АПК и че мотивите за нейното издаване се съдържат в двете наказателни постановления. Недопустимо според касатора обжалваната заповед е издадена въз основа на едновременно издадените наказателни постановления и съдът не се е съобразил с това възражение на дружеството. Подробни съображения, обосноваващи направените оплаквания се съдържат в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Виденов. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница - Свищов, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът се е съобразил с разпоредбите на чл. 124б, ал. 1 и чл. 124а ЗАДС, както и правилно е установил, че не е допуснато нарушение по чл. 124в, ал. 1 ЗАДС, като е наложена повече от една принудително административна мярка (ПАМ). Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Нафтекс Петрол" ЕООД първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразно издадена. Съдът е приел, че този акт е валидно издаден и не възприел възраженията на жалбоподателя за нищожност на заповедта, тъй като е издадена от оправомощен орган, като за да достигне до този си извод съдът е изложил съображения, тълкувайки разпоредбите на чл. 124б, ал. 2 във връзка с чл. 124в, ал. 1 ЗАДС. Според съда заповедта отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. В тази връзка съдът се е позовал на константната съдебна практика, че след като мотивите за издаването на акта се съдържат в преписката по неговото издаване и актът изрично се позовава на предхождащ го документ, в който същите се сдържат, се счита, че и административният акт е мотивиран. Относно приложимите материалноправни разпоредби, съдът се е позовал на чл. 124б, ал. 1 ЗАДС, според която в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а от същия закон, се налага и ПАМ, а чл. 124в, ал. 1 ЗАДС вменява като задължение на административния орган да забрани и достъп до обекта. В този смисъл съдът е изложил мотиви, че при всички случаи на налагане на административно наказание по чл. 124а, ал. 1 ЗАДС кумулативно се прилага и ПАМ. Съдът е обсъдил, че по делото няма данни, а и не се твърди, че наложените наказания са били отменени при съдебно обжалване към момента на налагане на административните мерки. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че при издаването на оспорената пред административния съд заповед за налагане на ПАМ, на дружеството "Нафтекс Петрол" ЕООД са издадени две наказателни постановления - № 4/4.06.2010 г. и № 5/4.06.2010 г. - имуществена санкция в размер на 741 089,20 лв., представляваща двойния размер на невнесения акциз за 1201322 литра евродизел и още една имуществена санкция в размер на 1 183794,40 лв. - двойния размер на невнесения акциз за 1265402 л евродизел. Тези имуществени санкции, наложени с наказателните постановления са на основание чл. 123а ЗАДС. Правилно съдът е издирил приложимите материалноправни норми ги и е разтълкувал според смисъла, даден им от законодателя. След като законът допуска при наличие на нарушение по чл. 123а ЗАДС, да се налагат ПАМ - лишаване от право да се упражнява определена дейност и запечатване на обект - чл. 124а и чл. 124 ЗАДС, то законодателят не е предоставил на преценката на административния орган, а императивно е заложил при нарушение по чл. 123а ЗАДС, да се налагат два вида ПАМ. Административният орган в тези случаи не действа при условията на оперативна самостоятелност, а при обвързана компетентност. В касационното производство са представени решения от 29.12.2010 г. по адм. дело № 1231/2010 г. на Никополския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 4/04.06.2010 г. Това решение е оставено в сила с решение № 217/29.04.2011 г. по адм. дело № 230/2011 г. на Плевенския административен съд. НП № 5/4.06.2010 г. обаче няма данни да е обжалвано, и не се твърди такова обстоятелство от касатора. Наличието на влязло в сила наказателно постановление, каквото е № 5/4.06.2010 г. за наложена имуществена санкция по чл. 123а ЗАДС обуславя и законосъобразността на наложените ПАМ, независимо, че едното наказателно постановление е обявено от съд за незаконосъобразно. Това нямаше да бъде така, ако се представиха доказателства, че и двете наказателни постановления са отменени, тъй като тогава издадените ПАМ щяха да бъдат незаконосъобразни, като издадени при основание, което е отпаднало по смисъла на чл. 123а ЗАДС. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно оплакването на "Нафтекс Петрол" ЕООД, че оспорената заповед за наложени ПАМ е безмотивна. Настоящият съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че след като мотивите се съдържат в преписката по издаването на административния акт и той изрично се позовава на предхождащ го акт или документ, се счита че административният орган възприема тези мотиви и не е необходимо наново да се излагат. Неоснователно е и оплакването, че съдът не е отговорил на довода за несъобразяване на оспорената заповед с целта на ЗАДС. Както се посочи по-горе административният орган в този случай действа в условията на обвързана компетентност и е бил длъжен при нормативно определени условия по чл. 124а и чл. 124б ЗАДС да издаде заповедта за налагане на ПАМ. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от посочените от касатора пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,