Решение № 1367 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2924/2020 г.

Решение № 1367 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2924/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията против решение № 57 от 06.01.2020 г., постановено по адм. д. № 12340/2019 година от Административния съд София – град (АССГ). С обжалваното решение Агенцията по вписванията е осъдена да заплати на "ФАЙЛТРЕС" ООД, ЕИК 203945703, обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по т. д. № 1452/2018 година и по т. д. № 1463/2018 г. по описа на Софийски градски съд, с решенията по които са отменени издадени откази № 20180622103155/28.06.2018 г. и № 20180622102522 от 28.06.20. 18 г. на длъжностни лица по регистрацията при Агенцията по вписванията да впишат в Търговския регистър промени в партидата, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и Агенцията по вписванията е осъдена да заплати на "ФАЙЛТРЕС" ООД разноски по делото в размер на 300 лева. В касационната жалба се релевират доводи, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките за възникване на отговорността по чл. 28, ал 2 ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Излага съображения, че се касае за регистърно производство, което е вид охранително производство и за него важат общите правила уредени в ГПК, като съгласно чл. 541 ГПК разноските в тези производства остават за сметка на молителя. Навежда се довод, че от това законодателно решение следвало, че в полза на молителя не може да възникне право на възстановяване на направените разноски. Иска се отмяна на решението и отхвърляне изцяло на предявения иск. Претендира се и присъждането на сторените по делото разноски. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател Агенция по вписванията се представлява от юриск. Консулов, който от нейно име поддържа касационната жалба и по същество моли да бъде уважена. Представя писмени бележки. Ответникът – "ФАЙЛТРЕС" ООД в съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен адвокат Петрова, която от името на дружеството оспорва касационната жалба. По същество на спора моли касационната жалба да бъде оставена без уважение и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представя писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По основателността на касационната жалба, съдът намира следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 400 лева, представляващи заплатени адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на два броя откази на длъжностни лица по регистрацията при Агенцията по вписванията да впише в Търговския регистър промени в партидата на дружеството, а именно - обявяване на годишния финансов отчет и вписване и заличаване на съдружници. Съдът е преценил иска за допустим, като го квалифицирал, предвид специалната разпоредба на чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е преценил иска и като основателен. Приел е, че са налице два отменени отказа на длъжностни лица при Агенция по вписванията. По отношение на вредата, съдът е преценил като такава платените от ищеца адвокатски възнаграждения за обжалването на постановените откази. Съдът приел направения разход за доказан въз основа на приложените по делото два броя фактури и банково извлечение и че тези плащания са намалили фактически имуществото на ищеца. Приел е и наличието на причинно-следствена връзка между увреждащите актове и твърдяната вредата, посочвайки, че плащането на адвокатските възнаграждения е било необходимо заради оспорването на незаконосъобразните откази на длъжностните лица при Агенция по вписванията. Приел е за неоснователно искането за намаляване на размера на иска на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като адвокатското възнаграждение съобразено с фактическата и правна сложност на спора по обжалване на отказа на длъжностните лица при Агенция по вписванията, преценил иска като основателен до пълния предявен размер. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява решението като неправилно. Неправилен и в противоречие на закона е изводът на административния съд, че за разноските, направени в съдебни производства по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, лицето, което ги е направило може да бъде обезщетено по реда на чл. 1 ЗОДОВ при благоприятен за него изход от тези производства. Предявеният иск се основава на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, по силата на който Агенция по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на ЗОДОВ. Разпоредбата касае претенции за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, а не претенции за разноски, направени в хода на това производство. Отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само по висящия процес, но не и с отделен иск. Разноските, направени в хода на търговско или гражданско производство, не представляват вреди по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, нито по смисъла на ЗОДОВ, защото е охранително и в тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 541 ГПК, която разпорежда, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя. След като в ГПК е налице изрична разпоредба уреждаща въпроса за разноските, няма основание за възстановяване на направените разноски в охранителното производство чрез искова защита, основана на принципа за отговорност на вреди. В този смисъл е и съдебната практика по адм. д. № 5296/2020 г. и адм. д № 900/2020 г. на Върховния административен съд. По тези съображения, решението на административния съд следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли. При този изход на спора молбата на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лв. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 Върховният административен съд в настоящия съдебен съста