Решение № 4286 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6135/2014 г.

ВАСIII отделение20.04.2015 г.докладчик Таня Куцарова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Жанета Стоянова Сайтова от гр. Банкя срещу Решение № 815 на Министерски съвет от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски Околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0+000 до км 0+780" на територията на област София, в частта досежно оценката на подлежащия на отчуждаване имот с идентификатор 2808.192, ЕКАТТЕ 68134, намиращ се в землището на район "Връбница". Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4286 от 20.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6135/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), образувано по жалба на Жанета Стоянова Сайтова от гр. Банкя срещу Решение № 815 на Министерски съвет от 21.12.2013 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски Околовръстен път" от км 59+400 до км 61+629.18 и от км 0+000 до км 0+780" на територията на област София (публ. ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г.). Жалбоподателката обжалва административното решение като незаконосъобразно в частта досежно определеното обезщетение за недвижим имот описан в Приложение № 1 към т. 1 на Решението: пореден № 29 и № 2808.192, ЕКАТТЕ 68134, намиращ се в землището на район "Връбница", с обща площ 824,16 кв. м, от които отчуждени 56 кв. м като поддържа, че определената цена като обезщетение в размер на 3147 лева е занижена и не съответства на пазарните цени. В жалбата се твърди, че процесният имот не е земеделски и е изключен от земеделската територия понастоящем, поради факта, че същият е с променено предназначение. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България и заинтересованите страни - министърът на МРРБ, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощниците си поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждената част от имота, определена от административния орган, е правилна и законосъобразна, извършена от лицензиран оценител на имоти и направена в законоустановените срокове. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, пред вид приложеното по делото известие за доставяне, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на административния акт в оспорената му част на всички основания по чл. 146 АПК относно компетентност на органа, формата на акта, спазването на административно-производствените правила за издаването на акта, материално-правната законосъобразност на акта и целта на закона. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост предназначени за изграждането на национални обекти се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от компетентен административен орган - Министерски съвет. То има законоустановеното съдържание по чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите; видът и местонахождението им; отчуждаваните части, стойността на обезщетението, което се следва и получателя му. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението - чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС, описани в приложението. Министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до Министерски съвет с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано и е обнародвано в ДВ, бр. 2 от 7.01.2014 г. Изводът е, че процесното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му. По искане на жалбоподателката с определение от 2.06.2014 г. съдът е назначил вещо лице, съответстващо на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС, което да извърши справка и проучване на сделките в АП, да направи изчисления и да даде оценка предвидените за отчуждаване 56 кв. м. от процесния имот по допустимите методи, включително оценка по чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Със същото определение съдът е указал на жалбоподателката да внесе сумата в размер на 200 лева, в 7-дневен срок от уведомяването, представляваща депозит за съдебно-оценителната експертиза. На 16.07.2014 г. призовка, в едно с определението на съда е получено лично от Жанета Сайтова. На 22.12.2014 г. за втори път призовката, ведно с определението е връчена на адреса на жалбоподателката и е получено от майка й - Калина Николова. На 2.02.2015 г. е проведено открито съдебно заседание, на което съдът констатира, че въпреки дадените на жалбоподателката указания, определеният депозит за вещото лице не е внесен, поради което съдът е заличил допуснатата съдебно-оценителна експертиза. Предвид изложеното настоящият състав намира, че възражението на Жанета Сайтова относно определената цена за отчуждения й имот засегнат от решението на Министерски съвет е останало недоказано. В тежест на жалбоподателката е да установи твърденията си за незаконосъобразност на определения размер на обезщетението за отчуждената част от процесния имот, с което последната не се е справила поради процесуална пасивност и невнасяне на депозит за вещо лице. При така установеното съдът приема, че определеното от административния орган обезщетение е законосъобразно, поради което жалбата като недоказана и съответно неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

2