Решение № 10917 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13903/2018 г.

Решение № 10917 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13903/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на министъра на земеделието, храните и горите против решение № 12017 от 9.10.2018 г., постановено по адм. д. № 5504/2018 г. по описа на Върховен админстративен съд. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - С. Мирчев оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Върховен административен съд в тричленен състав, като първа съдебна инстанция в производството по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс е отменил по жалба на на С. Мирчев от [населено място], общ. [община] заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. са останали БЗС 15285-270-22-1; БЗС 15285-434-1-1; БЗС 15285-434-2-1 и БЗС 15285-435-1-1. Постановил е връщане на преписката на министъра на земеделието, храните и горите в тази й част за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приел от фактическа страна, че със заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 33а, ал. 2 Закона за подпомагане на земеделския производител /ЗПЗП/ и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", за кампания 2017 г., като част от СИЗП. Административният орган по повод на образуваното съдебно производство е предоставил на съда писмо с изх. № 94-986 от 17.04.2018 г. на директора на Дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в Министерството на земеделието, храните и горите. В него се посочва, че бенефициентът е бил заявил за подпомагане 60 парцела, като обект на възражението на кандидата са 7 парцела, а на жалбата – 4 от тях. Площите попадат в частта от страната извън извършеното през годината самолетно заснемане, тоест за тези територии министерството не разполага с актуална за кампанията цифрова ортофото карта /ЦОФК/, а актуализацията на специализирания слой е извършена чрез теренни проверки. По делото пред първата съдебна инстанция са представени доказателства на диск, от които е видно, че изключването на процесните парцели е в резултат от дешифриране на цифрова ортофотокарта на страната (ЦОФК), направена чрез самолетно заснемане от 2016 г. От предоставения по делото протокол от теренна проверка, извършена на 11.11.2017 г. е видно, че поради високата надморска височина на заявените парцели и зимния сезон, през който са посетени достъпът е бил невъзможен. Това е отразено и в таблицата приложена в цифров вид по делото, като в същата е записано, че поради недостъпност на блока по време на извършване на теренните проверки, недопустимостта е потвърдена и чрез преглед на налични самолетни изображения за площта за 2016 и 2017 години за БЗС 15285-270-22-1, и за 2016 година за БЗС 15285-434-1-1; БЗС 15285-434-2-1 и БЗС 15285-435-1-1. За изясняване на спора по делото е била допусната съдебно-техническа експертиза. От направения анализ вещото лице е установило, че по отношение на четирите парцела - БЗС 15285-270-22-1; БЗС 15285-434-1-1; БЗС 15285-434-2-1 и БЗС 15285-435-1-1, границата на слоя следва да бъде прецизирана. По отношение на БЗС 15285-270-22-1 със заявена площ от 5. 96 ха, определено от административния орган изцяло за недопустим, вещото лице е посочило, че в заявения парцел действително са налични участъци, заети предимно от камъни и скали, както и такива заети от клек и хвойна, но върху една голяма част от него камъните са единични и мозаечно разположени, а основно площта е обрасла с тревна покривка, подходяща за паша. Следователно общият размер на недопустимата площ е 2. 147 ха, при което за допустима за подпомагане може да бъде определена 3. 813 ха. По отношение на БЗС 15285-434-1-1 със заявена площ от 2. 90 ха, определено от административния орган изцяло за недопустим, вещото лице е посочило, че в заявения парцел действително са налични камъни и скали, който не могат да бъдат определени като високопланинско пасище. Техният размер е 0, 622 ха, при което за допустима може да бъде определена площ от 2, 278 ха. По отношение на БЗС 15285-434-2-1 със заявена площ от 1. 66 ха, определено от административния орган изцяло за недопустим, вещото лице е посочило, че площите които не могат да бъдат определени като високопланинско пасище и са недопустими за подпомагане са 0, 42216 ха, а допустимата площ е определена на 1, 238 ха. По отношение на БЗС 15285-435-1-1 със заявена площ от 1.28 ха, определено от административния орган изцяло за недопустим, вещото лице е посочило, че площите които не могат да бъдат определени като високопланинско пасище и са недопустими за подпомагане са 0, 1755 ха, а допустимата площ е определена на 1, 105 ха. Правилни и обосновани са изводите на съда, че от приложените доказателства по делото се установяват факти, които се потвърждават от заключението на съдебно-техническата експертиза. При различието между установеното от административния орган и заключението на вещото лице, законосъобразно съдебният състав е приел, че следва да кредитира установеното от вещото лице наличие на допустими за подпомагане части от процесните 4 парцела. Съдът е възприел констатацията на вещото лице, че не е достатъчно коректно определена границата на допустимия слой, като същата е можело да бъде прецизирана с оглед включване в нея на допълнителна площ от пасищата, за които няма видими белези, че същите не отговарят на изискванията на Наредба № 2/2015 г. С оглед на горното решението по адм. д. № 5504/2018 г. следва да се остави в сила. Водим от изложеното петчленният състав на Върховен административен съд