Решение № 14467 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10239/2011 г.

Решение № 14467 от 19.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10239/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Бедри Кемалов Мустафов от гр. Балчик срещу решение № 1603/29.06.2011 г., постановено по адм. дело № 3756/2010 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 1001293/01.07.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 660/29.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за установени задължения за данъци, както следва: данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 94 779,41 лв. и лихви за забава 53 561,93 лв. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 64 971,15 лв. и лихви за забава 18 284,31 лв. Релевират се от касатора оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът не е съгласен с определената данъчна основа, която е възприета и от първоинстанционния съд, тъй като от нея не са извадени разходите по промяна на предназначението на земеделските земи по повод извършените замени на имоти с Община - гр. Балчик. Излага доводи, че за да се установи данъчната основа за облагане, е следвало да се установи фактическата цена на придобиване, която ще е сбор между цената на придобиване на земята и всички разходи, необходими за промяна на статута на земите през 2005 г. и 2007 г., както и платените от него данъци и такси. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба. Обжалва съдебното решение и в частта за разноските. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За ревизираната 2005 г. съдът е установил, че Бедри Мустафов е придобил на 02.02.2005 г. земеделска земя - пасище, VI категория с площ от 80.287 дка, находяща се в с. Ляхово за 20 875 лв. Този имот е придобит чрез замяна с Община - Балчик, на която жалбоподателят е прехвърлил земеделски земи - две ниви, III категория в землището на същото село с площ от31.666 дка на стойност 20 875 лв. Установено е по делото, че продадената от Мустафов и съпругата му земя е с променено предназначение, поради което вече е предназначена за жилищно строителство. Съдът е възприел констатацията на приходните органи, че доходът от продажбата на недвижим имот е облагаем и е следвало с ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. да бъде деклариран, но това не е сторено. Съдът се е съобразил и с разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) при определяне на данъчната основа. За 2007 г. е установено от съда, че жалбоподателят е придобил земя от Държавния поземлен фонд - пасище, VI категория с площ от 221.931 дка за 41 500 лв. Този имот отново е придобит чрез замяна, като на Община - Балчик жалбоподателят е продал 4 ниви, III категория с площ от 81.010 дка за 54 488 лв. и 200 дка от същия имот жалбоподателят е продал на "ХМГ България" ЕООД за 2 000 000 евро с нотариален акт № 158, като е установено, че от тази сума купувачът е превел 350 275 евро. Съдът след преценка на доказателствата отново е приел, че е налице доход от продажба на недвижим имот, който е облагаем, но той не е деклариран с ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Относно определянето на данъчната основа съдът се е позовал на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ. Обжалваното решение е правилно постановено. Основното оплакване на касатора е досежно определянето на данъчната основа за облагане с данък върху доходите и за двете ревизирани години и неприспадането на направените разходи при промяна предназначението на земите и заплатените данъци и такси. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗОДФЛ (отм.) облагаеми са доходите от продажба и замяна на недвижимо имущество. Данъчната основа за облагане се определя в съответствие с указаното от чл. 24, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) е разликата между продажната и по-високата от фактическата и актуализирана цена на придобиване на недвижимото имущество. Фактическата цена е тази, на която се придобива имота и в случая това 20 875 лв. Законодателят в ЗОДФЛ (отм.) не предвидил при определяне на данъчната основа при придобиване на недвижимо имущество и при замяна да се приспадат направените разходи за придобиване на имотите, поради което оплакването в тази насока на касатора е неоснователно и не намира опора в приложимия за 2005 г. материален данъчен закон - ЗОДФЛ (отм.). И ревизията и първоинстанционният съд при определяне на дължимия данък за 2005 г. правилно са съобразили, че продадените имоти са били в режим на СИО. За 2007 г. правилно съдът е приел, че отново се касае до облагаем доход от продажба на недвижимо имущество, но не е деклариран от касатора с ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Относно данъчната основа съгласно чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ тя се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. За извършената замяна, съответно продажбата на имоти, собственост на касатора и неговата съпруга, плащането на цената е извършено на части и към заплащане частично на сумата от 350 275 евро, като част от общата продажна цена от 2 000 000 евро, облагаемият доход е определен в съответствие с чл. 33, ал. 7 ЗДДФЛ, като в тази разпоредба не се предвижда приспадане на направени разходи за промяна на предназначението на земята и като е постановил в този смисъл решението си съдът не е допуснал нарушения. В този смисъл е решение № 12049/01.10.2012 г. по адм. дело № 15222/2011 г. на ВАС, VIII отделение, касателно ревизията на съпругата на касатора Шенгюлер Еминова Мустафова за същия ревизиран период, предвид възприетото то приходните органи и съда, че е налице СИО. Предвид изложеното при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда и затова решението е и обосновано и като правилно следва да бъде оставено в сила по аргумент от чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Решението е правилно и в частта за разноските и в тази част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,