Решение № 11544 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10292/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "НЕРО ДЖИ" ЕООД, с ЕИК 130982459, със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителя Г. Ю. К., чрез процесуален представител - адв. В. Тенева от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Решение 26399/04.08.2025 г., постановено по адм. дело 8682/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С описаното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение РД-02-16-656/15.08.2024 г. на ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване (СНД) в Министерството на иновациите и растежа по Програма за икономическа трансформация по Компонент 3 "Интелигентна индустрия" на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България (ПВУ) и главен директор на главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ГДЕФК), обиктивиращо отказ за одобряване на разходи в общ размер на 28 000,00 лева, от които 14 000,00 лева финансова помощ по Договор за финансиране BG-RRP-3.004-1446-C01, с краен получател "НЕРО ДЖИ" ЕООД, поради започнала процедура за администриране на сигнал за сериозна нередност. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за нищожност на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт. Противопоставя се на изводите на съда, че последващото номериране и подписване на връченото без номер и дата решение на ръководителя на СНД, с което не са одобрени разходи в общ размер на 28 000,00 лева по Договор за финансиране BG-RRP-3.004-1446-C01, завършват фактическия състав на издаване на административния акт. В тази връзка счита за недопустимо административният орган да постановява нов акт по преписката, след подаване на жалбата срещу връченото на 12.08.2024 г. решение без номер и дата, и преди същото да бъде отменено или прогласено за нищожно по съответния законов ред, предвид обстоятелството, че двете решения имат абсолютно идентично съдържание. В допълнение сочи, че в административното производство не е познат институтът на техническа грешка по отношение на връчен и подлежащ на съдебно обжалване акт, още повече, че Решение РД-02-16-656/15.08.2024 г. е подписано на 14.08.2024 г. след връчването на решението без номер и дата (12.08.2024 г.). Тезата за нищожност на административният акт е аргументирана и с доводи за неговата немотивираност по същество, във връзка с неодобрението на разходите по подаденото заявление за междинно плащане. Наред с горното поддържа оплаквания за незаконосъобразност на административния акт, доколкото отказът за плащане е мотивиран с регистриран сигнал за сериозна нередност, при което е достатъчно само да има съмнение за допускането й, като доказването на нейните елементи е предмет на отделно производство по определяне на финансова корекция. В тази насока твърди, че съдът е следвало да съобрази, че от страна на административния орган е било налице необосновано неизпълнение на задълженията му по административния договор, изразяващо се в липсата на произнасяне по подаденото от крайния получател искане за плащане по проекта в уговорените срокове. Още повече, че срокът на договора е изтекъл на 10.04.2024 г., а процедурата по администриране на сигнала за сериозна нередност е започнала след неговото приключване. В контекста на изложеното се изразява становище, че административният орган не е имал правото да откаже одобрение на претендираните разходи. Развити са и съображения за допуснато разминаване между фактическото и правно основание при издаване на обжалваното решение. Навеждат се доводи, че като правно основание за издадения отказ е посочена разпоредбата на чл. 13, т. 13.1, б "б" от Общите условия към договорите за финансиране по Програмата за икономическа трансформация от Националния план за възстановяване и устойчивост (Общите условия) Приложение 2 към договора за финансиране, според която разходите не се одобряват, ако не попадат във включени в Условията за кандидатстване и в одобреното предложение категории разходи. От фактическа страна е посочено, че органът не е одобрил претендираните разходи поради започнала процедура по администриране на сигнал за сериозна нередност. Навеждат се доводи за липса на сочената в сигнала нередност по отношение на всички подадени в междинния отчет активи и се твърди, че разходите не са одобрени в нарушение на материалния закон. В заключение касаторът поддържа, че административният акт не отговаря на изискванията за мотивираност относно фактическите елементи за неодобрени на отчетените разходи по проекта. По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с прогласяване на нищожността, алтернативно отмяна на оспореното решение на ръководителя на СНД. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, за което прилага списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Ответникът ръководителят на СНД в Министерството на иновациите и растежа по Програма за икономическа трансформация по Компонент 3 "Интелигентна индустрия" на ПВУ и главен директор на ГДЕФК, в писмен отговор (становище), подаден чрез главен експерт в отдел "Законосъобразност на процедури и процесуално представителство" в ГДЕФК М. Д., оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претенцията на касатора за адвокатско възнаграждение, обосновано с тълкуването на Съда на Европейския съюз (СЕС) по Дело С-406/23. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на "НЕРО ДЖИ" ЕООД срещу Решение РД-02-16-656/15.08.2024 г. на ръководителя на СНД в Министерството на иновациите и растежа по Програма за икономическа трансформация по Компонент 3 "Интелигентна индустрия" на ПВУ, с което не се одобряват разходи в общ размер на 28 000,00 лева, от които 14 000,00 лева финансова помощ по договор за финансиране BG-RRP-3.004-1446-C01, с краен получател "НЕРО ДЖИ" ЕООД, поради започнала процедура за администриране на сигнал за сериозна нередност. За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че "НЕРО ДЖИ" ЕООД е краен получател по сключен с Министерство на иновациите и растежа административен договор за финансиране по Програмата за икономическа трансформация към Националния план за възстановяване и устойчивост BG-RRP-3.004-1446-C01 по процедура чрез подбор BG-RRP-3.004 "Технологична модернизация". За разходване на средствата по така сключения договор крайният получател е провел процедури за избор на изпълнител с предмет: 1) "Избор на изпълнител за доставка на преносими компютри - 5 бр., с прогнозна стойност: 28 000,00 лева"; 2) "Избор на изпълнител за изработка на уеб базиран софтуер за управление на съдържанието - 1 бр., с прогнозна стойност: 143 750 лева". В резултат на проведената процедура за избор на изпълнител за доставка на 5 бр. преносими компютри е избран участникът "ЕН Груп" ЕООД . На 23.10.2023 г. бенефициерът е подал искане за междинно плащане 1, за периода 10.04.2023 г. 14.07.2023 г., с отчетени разходи в общ размер на 28 000,00 лева, от които 14 000,00 лева финансова помощ под режим "минимална помощ" и 14 000,00 лева собствено финансиране. Исканата сума за плащане включва следните активи: 1. Преносими компютри Lenovo Thinkpad Р50 - (4 бр.), на стойност в размер на 22 400.00 лева (без ДДС), от която стойност финансовата помощ е в размер на 11 200.00 лева и стойност за собствено финансиране в размер на 11 200,00 лева; 2. Преносим компютър HP Pavilion 15 - (1 бр.), на стойност в размер на 5 600,00 лева (без ДДС), от която стойност финансовата помощ е в размер на 2 800,00 лева и стойност за собствено финансиране в размер на 2 800,00 лева. По повод подаденото искане за междинно плащане е извършена проверка по документи, в резултат на която е констатирано, че: 1. Доставените компютри LENOVO Thinkpad Р50 не са нови, с което попадат в обхвата на т.13.2 "Недопустими дейности" от Условията за кандидатстване за получаване на безвъзмездни средства по процедура чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции от крайни получатели BG-RRP-3.004 "Технологична модернизация"; 2. Налице е необосновано неколкократно завишение на покупните стойности в рамките на проекта и за двата вида преносими компютри, с което се поставя под въпрос спазването на принципите за добро финансово управление - икономичност, ефикасност и ефективност. На 05.04.2024 г. е регистриран сигнал за сериозна нередност 18, касаещ всички активи от подадения междинен отчет. На 21.06.2024 г. с писмо изх. 26-Б-2169 административният орган е уведомил крайния получател, че спира плащанията по договора за финансиране във връзка с регистриран сигнал за сериозна нередност 18. На 03.07.2024 г. е депозирано възражение с вх. 91-E-283-2 срещу изложените в писмото от 21.06.2024 г. констатации и спирането на плащанията по договора. На 12.07.2024 г. с писмо изх. 91-Е-283-3 органът е уведомил получателя, че с писмо изх. 26-У-275/21.06.2024 г. преписката е предоставена на дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) в МВР. На 12.08.2024 г. чрез системата ИСУН 2020 е изпратено решение без номер, дата и подпис на Р. Р. главен директор на ГДЕФК и ръководител на СНД, с което не са одобрени разходи в общ размер на 28 000 лева финансова помощ по договор за финансиране BG-RRP-3.004-1446-C01 с краен получател "НЕРО ДЖИ" ЕООД. На 20.08.2024 г. в деловодството на АССГ е постъпила жалба от "НЕРО ДЖИ" ЕООД, подадена срещу документа (решение) от 12.08.2024 г. На 15.08.2024 г. от ръководител на СНД е издадено Решение РД-02-16-656, което е с идентично съдържание със съдържанието на първоначално изпратения на крайния получател документ от 12.08.2024 г. Решение РД-02-16-656/15.08.2024 г. е изпратено на "НЕРО ДЖИ" ЕООД чрез ИСУН 2020 на 28.08.2024 г., ведно със съпроводително писмо, в което е посочено, че е налице допусната техническа грешка във връзка с кореспонденцията от 12.08.2024, в която е прикачен проект на Решение за отказ от верификация, без изходящ номер и подпис от ръководителя на СНД. С Решение РД-02-16-656/15.08.2024 г. на ръководителя на СНД на основание чл. 21, ал. АПК и чл. 13, т. 13.1, б. "б" от Общите условия, с оглед констатациите от извършената проверка и на представените документи с искането за междинно плащане за периода 10.04.2023 г. 14.07.2023 г. по договор за финансиране BG-RRP-3.004-1446-C01, с краен получател "НЕРО ДЖИ" ЕООД, органът не одобрява разходи в общ размер на 28 000,00 лева, от които 14 000,00 лева финансова помощ по договора за финансиране, поради започнала процедура за администриране на сигнал за сериозна нередност. С разпореждане от 11.10.2024 г. първоинстанционният съд оставя без движение жалбата на "НЕРО ДЖИ" ЕООД и указва на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението да заяви изрично дали обжалва второто решение, връчено чрез ИСУН 2020 на 28.08.2024 г. На 04.11.2024 г. жалбоподателят заявява, че обжалва и Решение РД-02-16-656/15.08.2024 г. на ръководителя на СНД, като моли съдът да прогласи неговата нищожност, алтернативно иска същото да бъде отменено. По делото е представено удостоверение за наличие на висящо пред СГП производство (писмо с изх. 10684/2024 г на ВКП, с вх. 91-Е-283-6/29.01.2025 г.), получено на 29.01.2025 г., видно от което по сигнала е образувана прокурорска преписка 18858/2024 г. на СГП, по която се извършва проверка от ГД "НП". Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че е налице пълно съвпадение между изпратеното на жалбоподателя на 12.08.2024 г. решение и Решение РД-02-16-656/15.08.2024 г. на ръководителя на СНД, като предмет на оспорване е именно решението от 15.08.2024 г. След анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е счел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимата процедура, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му. Акцентирал е, че първоначално връченият документ няма генериран номер и дата и не е подписан, а липсата на положен подпис сочи на незавършен фактически състав по издаване на акта, което се приравнява на липса на такъв. Заключил, че правните последици са възникнали след завършване на този фактически състав, а именно - на 15.08.2024 г. При преценка на съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е сподели преценката на административния орган, че не са налице основания за одобряване на заявените разходи. Съобразявайки разпоредбата на чл. 13.4 от Общите условия към договора за финансиране АССГ е приел, че самото наличие на висящ сигнал за нередност е основание да бъде спряно някое от плащанията по договора до изясняване на случая. В подкрепа на изводите си съдът е подчертал, че в рамките на съдебния процес жалбоподателят не е доказал, че производството пред СГП е приключило, съответно е отпаднало съмнението за извършена нередност във връзка с разходите, за които се иска финансиране. Предвид това е приел за установено соченото от органа основание на постановения отказ за междинно плащане, като е изтъкнал, че изложените в сигнала за нередност обстоятелства не са предмет на доказване в рамките на проведеното съдебно производство, доколкото за да бъде отказано плащане, е достатъчно да има съмнение за извършена нередност, измама или неизпълнение на задължения на крайния получател. По изложените съображения АССГ е отхвърлил жалбата на "НЕРО ДЖИ" ЕООД против атакувания отказ за одобряване на разходи. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на издателя на оспорения индивидуален административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Преди да пристъпи към преценка за материална законосъобразност на административния акт през призмата на формулираните от първостепенния съд изводи, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да обсъди повторно наведените възражения за нищожност на властническото волеизявление, обоснована с повторното му изпращане, без да се изчака произнасяне на съда по оспорване на решението, изпратено на "НЕРО ДЖИ" ЕООД на 12.08.2024 г. Теорията и съдебната практика приемат за нищожни онези актове на администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. Те от гледна точка на закона не могат да породят, изменят или погасят каквито и да било правни последици. При данните по делото АССГ обосновано е приел, че оспорения акт на ръководителя на СНД не е нищожен. Документът, именуван "решение", изпратен на крайния получател на 12.08.2024 г. чрез ИСУН 2020 е проект, който не съдържа визираните в закона реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК номер, дата и подпис, които да го индивидуализират по несъмнен начин като властническо волеизявление, годно да породи правно действие. Липсата на подпис означава, че липсва и необходимото според закона властническо волеизявление, което води до липса на административен акт последният остава само проект на администрацията, който не може да породи никакви правни последици. Едва ако някой се позове на произтичащи от такъв акт права, ще е налице нищожен административен акт, който няма юридическа сила. За разлика от недействителните административни актове, недовършените не са порочни такива. Тяхното оформяне е станало според предписанията на правната норма, но им липсват финални реквизити, за да се превърнат в административни актове. Без това тези актове остават само проекти, които нямат правно действие. В конкретния казус фактическият състав по издаване на решението е завършен с осъществяването на пропуснатите действия по неговото оформяне, т.е. с постановяване на Решение РД-02-16-656/15.08.2024 г. на ръководителя на СНД - предмет на съдебна проверка в първоинстанционното съдебно производство. В правния мир не съществуват два административни акта с индентично съдържание, т.е. не е налице решение, чието изпълнение би породило идентични правни последици с тези на оспорения административен акт. Противно на тезата на касатора, административният орган е издал един индивидуален административен акт, чиято законосъобразност е разгледана в производството пред първостепенния съд по инициатива на дружеството. Предвид изложеното, оплакването за нищожност на Решение РД-02-16-656/15.08.2024 г. на ръководителя на СНД правилно е прието за неоснователно и преценката на АССГ относно валидността на акта се споделя от настоящата инстанция. Между страните е спорна и правната интерпретация на установените от съда факти в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие, а с оглед изложените от касатора доводи, като дискусионен въпрос се очертава и спазването на законоустановената форма, по-специално посочването на съответните фактически и правни основания съгласно предписанието на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивираност на административния акт е едно от съществените условия за неговата законосъобразност. Ролята на въведеното като задължителен реквизит на писмения административен акт в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК описание на фактическите и правните основания за издаването му цели да разкрие действителната воля на административния орган при упражняване на съответната разпоредителна власт. Липсата на посочения елемент, вкл. само на фактическите или само на правните основания винаги е съществен порок на волеизявлението, т.к. не само накърнява възможността на засегнатите субекти да опровергаят неблагоприятните за тях крайни изводи, а и изначално възпрепятства осъществяването на дължимия съдебен контрол в обхвата по чл. 168 АПК. В титула на атакувания индивидуален административен акт като правно основание за издаването му е цитирана разпоредбата на чл. 13, т. 13.1, б. "б" от Общите условия към договорите за финансиране по Програмата за икономическа трансформация от Националния ПВУ, чиито текст въвежда изискванията за одобряване на претендирани от крайния получател разходи. Условията са лимититативно изброени в 9 пункта (букви "а" - "и") и за одобряване на постъпило искане за плащане е необходимо кумулативното им проявление. В конкретния случай неодобряването на разходите, претендирани от "НЕРО ДЖИ" ЕООД с искане за междинно плащане за периода 10.04.2023 г. - 14.07.2023 г. е обосновано от правна страна с несъответствие с изискването същите да попадат във включени в Условията за кандидатстване и в одобреното предложение категории разходи (чл. 13, т. 13.1, б. "б" от Общите условия). От фактическа страна в акта е посочено, че налице регистриран сигнал за сериозна нередност 18/05.04.2024 г., който касае всички отчетени активи в подадения междинен отчет на обща стойност 28 000,00 лева, процедиран към дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз" (АФКОС) за извършване на допълнителна проверка. В разпоредителната част на административния акт е отразено, че разходите не се одобряват "поради започнала процедура по администриране на сигнал за сериозна нередност". Следователно, от една страна, в решението не се съдържат фактически установявания и правни изводи в посока недопустимост на заявените суми, които да бъдат подведени под хипотезата на посочената от ръководителя на СНД като относима разпоредба от Общите условия, а от друга страна, посоченото фактическо основание за издадения отказ (регистрирането на сигнал за сериозна нередност) е неотносимо към приложената квалификация. Освен да посочи фактите и обстоятелствата, които счита, че обосновават разпоредителната му власт, за да отговори на законовото изискване за мотивираност (Сравн.: чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК), административният орган е длъжен да даде съответната относима правна квалификация. Липсата на корелация между фактите и избраната правна норма, каквато по изложените по-горе съображения е налице и в настоящия правен спор, прави волеизявлението незаконосъобразно на самостоятелно основание. Като е отхвърлил жалбата на "НЕРО ДЖИ" ЕООД против оспореното решение на ръководителя на СНД по Програма за икономическа трансформация по Компонент 3 "Интелигентна индустрия" на ПВУ, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което касационната инстанция да отмени атакувания индивидуален административен акт като незаконосъобразен. При този изход на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 1, вр. чл. 228 АПК, Министерството на иновациите и растежа административната структура, където понастоящем се намира органът издател на атакувания индивидуален административен акт, следва да бъде осъдено да заплати на "НЕРО ДЖИ" ЕООД разноски в общ размер на: 4 005,00 лева, от които: 2 000,00 лева - за касационната инстанция (224 лева държавна такса и 1 776,00 лева (адвокатско възнаграждение), и 2 005,00 лева за първоинстанционното производство (224,00 лева - държавна такса, 1 776,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение и 5,00 лева - държавна такса за съдебно удостоверение). Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, т.к. заплатеното възнаграждение от 2 000,00 лв. е в размер под минималния, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 143 от 2025 г.), в съответствие е с изискванията на чл. 36 от Закона за адвокатурата, предвид вида на правния спор, обема на извършената юридическа работа и фактическата сложност на делото, поради което се явява справедливо и обосновано с оглед тълкуването на СЕС по дело С-438/22 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, пр. 2-ро и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение