Решение № 12166 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6883/2020 г.

Решение № 12166 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6883/2020 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена срещу решение № 32 от 14.02.2019 г. (погрешно изписана е годината вместо 2020 г.), постановено по адм. дело № 440/2019 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което по жалба на "Фортуна голд 7" ЕООД е отменено издадено от касатора Уведомително писмо с изх. № 01-2600-4053 от 17.07.2019 г. за отказ по заявки за плащане № 03/27.28.0518/98907 от 9.01.2019 г. и № 04/27.28.0518/98907 от 8.02.2019 г., подадени от търговското дружество, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Иска се отмяна на съдебния акт като неправилен на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Фортуна голд 7" ЕООД оспорва жалбата в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на съдебното решение. Настоящата инстанция счита, че касационната жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Административният съд е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, сред които и неоспорени от страните, приети като компетентно изготвени, заключения по основна и допълнителна комплексна аграрно-икономическа експертиза. Правилен е изводът, че оспореният административен акт - Уведомително писмо изх. № 01-2600-4053 от 17.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е издаден от компетентен орган в изискуемата писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. В конкретния случай административният орган е приел, че е допуснато нарушение на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения, която регламентира предоставянето на пресни плодове и зеленчуци, конвенционално или биологично произведени, от които най-малко 1/2 (в приложимата редакция) трябва да са произведени от земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. В оспореното уведомително писмо липсва конкретизация на земеделските стопани, за които административният орган е приел, че не са спазени изискванията за регистрация по Наредба № 3 от 1999 година. Липсва позоваване на конкретни доказателства, въз основа на които органът приема, че не е налице такава регистрация. Представените в административното производство регистрационни карти и сертификати за качество от земеделския производител Л. Николова не са обсъдени в административния акт, за да стане ясно дали ги оспорва органът или счита, че не са достатъчно доказателство за установяване наличие на изискванията на Наредба № 3 от 1999 г., както правилно е установил съдът. Липсва анализ относно доставките за целия период, който да обоснове извод за нарушение на изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредбата. Такъв анализ се прави едва в хода на съдебното производство с експертното заключение, предвид което изискването 1/3 от доставките да бъдат на продукти, произведени от земеделски стопани е спазено. Липсата на фактически основания в оспорения административен акт е съществено процесуално нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което препятства съдебния контрол за неговата законосъобразност, поради което правилно съдът го е отменил и върнал административната преписка за ново произнасяне. В хода на съдебното производство не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна на съдебното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в касационното производство в размер на 550 лева адвокатско възнаграждение, което е реално заплатено. Възражението за прекомерност се явява неоснователно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение