Решение № 12095 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5289/2015 г.

Решение № 12095 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5289/2015 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Валентин Минчев Вълков, от гр. Чирпан, област Стара Загора, против решение № 40/30.03.2015 г. постановено по адм. дело № 368/2014 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Твърди се неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му, при което да бъде уважена жалбата, подадена пред първоинстанционния съд, ведно с присъждане на направените по делото разноски. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Димо Димитров, касаторът поддържа жалбата. Ответникът - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: Производството пред Административен съд - Стара Загора е образувано по жалбата на Валентин Минчев Вълков, подадена срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-240-6500/3796/13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" /ДФЗ/, в частта, в която по подадено от земеделския производител, Общо заявление за подпомагане УИН 24/230413/77304, за кампания 2013 г. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, му е отказана поискана финансова помощ в размер на 16 302.64 лв, с посочването на оторизирана сума по тази мярка от 0.00 лв. С административния акт, изпълнителният директор на ДФЗ приема, че части с обща площ 15.75 ха, от заявените по СЕПП земеделски площи - три броя БЗС в землищата на селата Верен и Марково, община Братя Даскалови, са недопустими за подпомагане, тъй като по данни от осъществените административни проверки /включително кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства/, попадат извън окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. Предвид това и размера на установената годна за подпомагане площ от 36.87 ха, е направен извод за наличието на наддеклариране от 42.72%, при което съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г., следва да бъде санкционирана цялата установена площ, като бъде постановен пълен отказ от финансиране за кампания 2013 г. по СЕПП, без да се налагат санкции за бъдещ период. Обстоятелството, че 15.75 ха от заявените за подпомагане по СЕПП площи, са недопустими за подпомагане поради това, че попадат извън одобрения със заповеди на министъра на земеделието и храните, специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г., се установява и от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза на вещо лице геодезист, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Предвид установената по делото фактическа обстановка, правилно съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Валентин Вълков, срещу горепосочената част от уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-240-6500/3796/13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Противно на оплакванията на касатора, административният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти и наведените от страните доводи, при което е изложил обосновани и правилни, фактически и правни изводи за законосъобразността на атакувания акт, споделяни изцяло от настоящата инстанция. Отбелязано е, че уведомителното писмо е издадено от компетентен по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма, както и че съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. При липсата на допуснати при постановяването му нарушения на административнопроизводствените правила или противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, правилно е прието, че актът не страда от нито един от пороците по чл. 146 АПК. Както вече беше отбелязано по-горе, изслушаното по делото заключение по допуснатата съдебно-техническата експертиза, потвърждава размера на приетите от административния орган за недопустими за подпомагане площи по СЕПП - 15.75 ха, включващ частите от заявените от касатора за подпомагане БЗС, попадащи извън одобрения със заповеди от 2.12.2013 г. и 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните при условията на Наредба № 105/22.08.2006 г., окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. Следователно, правилен е направеният от съда извод, че административният орган в съответствие с приложимия материален закон, не е отпуснал поисканата помощ по СЕПП, при условията на чл. 43, ал. 3 ЗПЗП и във връзка с чл. 16а, ал. 4 от Наредба № 105/22.08.2006 г. При наличието на недопустими за подпомагане площи, сочещи на процент наддеклариране по отношение на СЕПП над 20% и под 50%, правилно е съобразен чл. 58, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., съгласно който при установено процентно съотношение на недопустимата към установената площ в рамките между 20% и 50%, санкционираната площ е равна на установената площ. В резултат обосновано е прието, че на касатора законосъобразно е отказано цялото поискано подпомагане по подаденото от него заявление, относно Схемата за единно плащане на площ. В конкретния случай по заявлението на Валентин Вълков е извършена кръстосана административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, каквато се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/, само на 5% от подадените заявления за подпомагане, и в кръга на която извадка жалбоподателят не е попаднал. Резултатите от нея са потвърдени от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, заключението по която е изготвено включително след проверка на наличния графичен и снимков материал относно допустимия слой, поради което и с оглед останалите данни по делото, правилно е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Наред с горното следва да се отбележи, че неотносими са и наведените от касатора доводи, основани на чл. 16 от Регламент № 65/2011 г., касаещи уваженото искане за подпомагане по мярка НР2. Последното не е предмет на производството пред административния съд и поради това не следва да бъде обсъждано, като част от преценката на съответствието на атакуваното решение, с приложимия материален закон. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение