Решение № 8797 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4569/2016 г.

Решение № 8797 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4569/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова П. С. Ш. е подала касационна жалба срещу решението от 18.01.2016 г. по адм. дело № 2332/2015 г. по описа на Административния съд- П. в частта, в която е отхвърлена жалбата й срещу акт № 417 от 20.11.2013 г. за установяване на задължение по декларация, издаден от главен специалист "Събиране и контрол", отдел "Местни данъци и такси" на дирекция "Специализирана администрация" при О. Р., в частта, в която е установено задължение за такса "битови отпадъци" за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2013 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане. Решението е обжалвано от П. Ш. и в частта с характер на определение, в която исканията й за прекратяване на изпълнително дело № 20158240401759 на частния съдебен изпълнител К. П., за възстановяване от О. Р. на сумата 126 лева заедно със законната лихва от 10.08.2015 г., удържана от трето задължено лице, както и за заплащане от издателя на акт № 417 от 20.11.2013 г. и от частния съдебен изпълнител на обезщетение за вреди в размер 300 лева, са били оставени без разглеждане и производството по делото е било прекратено. Направени са оплаквания за неправилност на решението в тези части и е поискано да бъде отменено с връщане на делото на административния съд за разглеждането на исканията по същество. Началникът на отдел "Местни данъци и такси", О. Р., не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната и частната жалба са основателни, но по различни от поддържаните от жалбоподателя съображения. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваните части на решението, прие следното: Производството е образувано по отрицателен установителен иск (според дадената в молбата правна квалификация), предявен от П. С. Ш. срещу началника на отдел "Местни данъци и такси", дирекция "Специализирана администрация" при О. Р.. Направени са искания за отмяната на акт № 417 от 20.11.2013 г. за установяване на задължение по декларация за данък "недвижими имоти" и такса "битови отпадъци", заедно с лихви за просрочие, по съображения, че вземанията на О. Р. за периода 01.01.200г3.-31.12.2007 г. са погасени по давност, а за периода за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2013 г. - поради плащане. Поискано е възстановяване на сумата 126 лева, удържана от Многопрофилна болница за активно лечение- П. като трето задължено лице съгласно запорно съобщение на частен съдебен изпълнител, заедно със законната лихва, считано от 10.08.2015 г. до окончателното изплащане, както и заплащане на обезщетение за вреди от административния орган, съответно от частния съдебен изпълнител в размер на 300 лева . Административният съд преценил, че фактически предметът на делото не е отрицателен установителен иск, както е посочила П. Ш., а оспорения от нея административен акт № 417/20.11.2013 г. на главния специалист "Събиране и контрол", отдел "Местни данъци и такси" на дирекция "Специализирана администрация" при О. Р., с който по отношение на П. С. Ш. са били установени задължения за данък "недвижими имоти" и за такса "битови отпадъци" за периода 2003 г. - 2013 г. Съдът посочил, че П. Ш. обжалвала административния акт пред началника на отдел "Местни данъци и такси", дирекция "Специализирана администрация" при О. Р.. Тъй като органът не се произнесъл по жалбата, следвало да се приеме, че е налице мълчаливо потвърждаване на акта съгласно чл. 156, ал. 4 във вр. с чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Въз основа на събраните по делото доказателства и направените фактически и правни изводи по съществото на спора административният съд отменил акта в частта относно установените задължения на жалбоподателката за данък "недвижими имоти " и такса "битови отпадъци" за периода 01.01.2003 г. - 31.12. 2007 г., както и в частта за установяване на задължение на данък "недвижими имоти", заедно с лихвата върху задължението за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2013 г. В частта относно установеното с акта задължение за такса "битови отпадъци" за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2013 г. съдът приел, че актът е законосъобразен и отхвърлил подадената жалба. В мотивите на решението посочил, че такса "битови отпадъци" не се дължи, когато услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставят и когато няма депа за обезвреждане на битови отпадъци (чл. 71 ЗМДТ). Таксата не се дължала и в случаите, когато общината е създала необходимите нормативни и фактически условия за ползване на услугата, но лицето по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ не я ползва през съответната година или през определен период от нея - чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Редът за освобождаване се уреждал с наредба на общинския съвет по чл. 9 ЗМДТ. В чл. 17 от приетата от Общинския съвет - Р. Н. за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Р. се предвиждало, че за имотите, които няма да се ползват през цялата година данъчно задълженото лице трябва да подаде декларация (приложение № 3 от наредбата) до края на предходната година, подписана от всички данъчно задължени лица за имота. Освобождаването от заплащане на част от таксата, включваща компонентите "осъбиранесъбиране и сметоизвозване" е извършвало въз основа на тази декларация. Тъй жалбоподателката не представила такива, подадени от нея, декларации по години, следвало да се направи извод, че тя дължи такса "битови отпадъци" за периода. Административният съд оставил без разглеждане като недопустима жалбата на П. Ш. в частта, в която са направени искания да се прекрати изпълнително дело № 20158240401759 на частния съдебен изпълнител К. П. и да се "възстанови" сумата от 126 лева, ведно със законната лихва от датата 10.08.2015 г., удържана от трето задължено лице, както и в частта за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 300 лева, дължимо от частния съдебен изпълнител. Съдът отбелязал, че не е компетентен да прекратява образуваните изпълнителни производства. Той изложил аргументи, че прекратяването било правомощие на публичния изпълнител съгласно чл. 225, ал. 1 ДОПК, респективно, на съдебния изпълнител - чл. 433, ал. 1 ГПК В случая изпълнението било осъществено от частен съдебен изпълнител, към който О. Р. се обърнала за събиране на вземането, поради което исканията на П. Ш. подлежали на разглеждане по друг процесуален ред. По отношение на искането за обезщетение от 300 лева, административният съд посочил, че и по това искане не е компетентен да се произнесе, тъй като извършваната от частните изпълнители дейност по събиране на вземания не е административна и обезщетяването на вреди не може да се претендира по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Касационната инстанция намира, че решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на П. Ш. срещу акт № 417 от 20.11.2013 г. за установяване на задължение по декларация, издаден от главен специалист "Събиране и контрол", отдел "Местни данъци и такси" на дирекция "Специализирана администрация" при О. Р., в частта за установяване на задължение за такса "битови отпадъци" за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2013 г., е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд не е обсъдил обстоятелствата, изложени в заявление № 31/6.02.2015 г. и възражение № 49/24.02.2015 г., подадени от П. Ш. до кмета на село Ш.. Със заявление № 31/6.02.2015 г. П. Ш. поискала да й бъде издадено удостоверение в уверение, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване не се извършват на адреса, на който живее, а именно: улица "38-ма" № 6, село Ш., тъй като не била осигурена пластмасова кофа за отпадъци. В заявлението си Шишкова твърди, че през 2008/2009 г. сметосъбиращата фирма за село Ш. е била сменена. Новият доставчик отказвал да събира отпадъците от металните съдове, ползвани при предишния доставчик на услугата, а изисквал ползването на пластмасови съдове. Тъй като пластмасов съд за сметосъбиране не бил осигурен, до подаването на заявлението от собствения й имот не се извършвало сметосъбиране и сметоизвозване. От съдържанието на възражение № 49/24.02.2015 г. се установява, че с писмо от 11.02.2015 г., което не е приложено към административната преписка, кметът на община Ш. уведомил П. Ш., че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване се извършва за всички населени места на община Р., и отказал да й издаде поисканото удостоверение. Административният съд не е разпределил доказателствената тежест и не е дал на страните конкретни указания за ангажиране на доказателства, каквито е длъжен да даде съгласно чл. 9, ал. 3 АПК, чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК. Поради това спорните обстоятелства по тази част от предмета на делото, са останали неизяснени. В мотивите си съдът е коментирал липсата на подадена от П. Ш. декларация по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМДТ, макар че доводът й за неплащане на такса "битови отпадъци" да има друго основание. Освен това цитираната от съда редакция на чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за местните данъци и такси е в сила от 1.01.2014 г., така че не би могла да бъде приложена за отношение, развили се в периода 01.01.2008 г. - 31.12.2013 г. При положение, че П. Ш. отрича извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване за този период, издателят на акта е бил длъжен да представи доказателства, че услугите са били безусловно и пълно осигурени за населеното място, включително за собствения на П. Ш. имот. За пълнота на касационната проверка следва да се отбележи, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е отменил определението си за даване ход на делото по същество, след което е постановил решение по делото. Отмяната на определението означава, че разглеждането на делото не е приключило. Възможно е действителната воля на съда да е била да отмени хода по същество само за онези части от жалбата, които е оставил без разглеждане, но подобни съображения липсват в мотивите на съдебния акт. Допуснатите съществени процесуални нарушения опорочават направения от съда извод за законосъобразност на издадения административен акт. Поради това решението следва да бъде отменено в тази част и делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане. Решението с характер на определение, в частите, в които жалбата на П. Ш. е оставена без разглеждане, е правилно. Административният съд не е компетентен да се произнася за прекратяване на изпълнително дело и да разпорежда връщане на недължимо платена сума. Що се отнася до исканията за заплащане на обезщетение, първо от административния орган, издател на оспорения акт, а после, и от частния съдебен изпълнител, те са недопустими, тъй като не са били предявени по надлежния ред, заявени са след образуването на делото с молби от 15.09.2015 г. и 19.10.2015 г. и не могат да бъдат съединени за разглеждане с основния, въведен с жалбата на П. Ш., предмет на производството, който административният съд правилно е определил като оспорване на индивидуален административен акт. Искането за прекратяване на изпълнителното дело следва да се направи пред частния съдебен изпълнител, въз основа на влязлото в сила решение на административния съд в частите, в които съдът е отменил акт № 417 от 20.11.2013 г. за установяване на задължение по декларация. Пред съдебния изпълнител следва да се претендира и връщане на недължимо платени суми за покриване на публични задължения, които са отречени със съдебното решение. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд