Решение № 15857 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4275/2019 г.

Решение № 15857 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4275/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична Община против решение № 1526 от 8.03.2019 г., постановено по адм. д. № 9533/2018 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – В. Асенов Левов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед № РА-50-613/13.08.2018 г. на главния архитект на Столична община, с която е отказано да се одобри проект за ПУП – изменение на план за регулация и план за застрояване на УПИ ХІІ – за озеленяване, находящ се в м. "Гърдова глава", кв. 30 по плана на гр. София за създаване на нов УПИ ХІІ-1316 – "за обществено обслужване и жилищно строителство" с ново застрояване по представения, на 20.04.2018 г., проект от В. Левов. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения. От събраните по делото доказателства е установено, че със заповед от 21.03.2011 г. главният архитект на Столична Община допуска изработване на проект за изменение на план за регулация и план за застрояване (ИПРЗ) на УПИ ХІІ "за озеленяване", м. "Гърдова глава". Заповедта е издадена на основание чл. 134, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗУТ и § 2, ал. 3 ПЗР на Закона за устройството и застрояването на Столична Община (ЗУЗСО), като последната норма регламентира изменение на ПУП, поради противоречие с разпоредбите на закона, с ОУП и с правилата и нормативите за неговото прилагане. В заповедта, с която е отказано одобряване на проекта за изменение на ПУП подробно е проследено развитието на административното производство, като единственото фактическо и правно основание за постановяване на отказа за одобряване на проекта за изменение на ПУП, посочено в заповедта е, че срокът по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗУЗСО, която разпоредба е отменена, но приложима по силата на § 24 ПЗР ЗИД ЗУЗСО, не е изтекъл, поради което не е налице и основание за изменение на действащия ПУП. При съдебното оспорване на заповедта съдът проверява законосъобразността на оспореният административен акт въз основа на фактическите и правни основания, посочения в същия, за издаването му. В оспорената заповед не са налице нито фактически, нито правни основания за постановяване на отказа да се одобри проекта за ПУП поради противоречието му с норми на ЗУЗСО, извън тази по чл. 17, ал. 1, т. 1, както и липсват съображения за постановяване на отказа поради неосъществяването на хипотезите на правните норми, въз основа, на които е издадена заповедта за допускане да се изработи проект за ПУП, в т. ч. липсват фактически основания и за неосъществяване на хипотезата на § 2, ал. 3 ПЗР ЗУЗСО. В случая единственото посочено основание за постановяване на отказ, свързано с неизтичане на срока за започване на отчуждителното производство, е неприложим, тъй като от събраните по делото доказателства в т. ч. и от заповедта за допускане изработването на проект за изменение на ПУП е видно, че изработването на проекта е допуснато на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, но не и на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Освен изложеното следва да се има предвид и че от събраните по делото доказателства е установено противоречие на действащия ПУП с ОУП (което изрично е прието и от главния архитект на Столична община в доклада му до Столичен общински съвет), поради което и съгласно § 2, ал. 3 ПЗР ЗУЗСО при противоречие на предвижданията на плановете по ал. 1 (влезли в сила или одобрени до датата на влизане в сила ЗУЗСО подробни устройствени планове за територията на СО) с разпоредбите на този закон, с общия устройствен план и с правилата и нормативите за неговото прилагане се изработва и одобрява нов или изменение на тези планове по общия ред на Закона за устройство на територията. Правилото на § 2, ал. 4 ПЗР ЗУЗСО, регламентира, че до одобряването на плановете по ал. 3 се спира прилагането им в частите, в които те противоречат на разпоредбите на този закон, на предвижданията на общия устройствен план и на правилата и нормативите за неговото прилагане. Следователно приложението на действащия ПУП е спряно по силата на закона. Съгласно цитираните по - горе специални норми, противоречието между ПУП и ОУП по отношение на процесния имот е основание за прилагането им, в случая за изменение на действащия ПУП по отношение на процесния имот и привеждането му в съответствие с правилата на ОУП, съгласно изискването на чл. 104, ал. 1 ЗУТ. Ето защо като отменя оспорената заповед Административен съд София – град постановява решение в съответствие с материалния закон. Твърдението в касационната жалба за неправилно приложение на чл. 10, ал. 2 вр. 1 ЗУЗСО, е неоснователно. От една страна касаторът се позовава на нормата на чл. 10, ал. 1 в новата й редакция, която в случая е неприложима предвид разпоредбите на § 24 ПЗР ЗИД ЗУЗСО, а от друга, както бе посочено по-горе в оспорената заповед не са посочени други основания за постановения отказ освен противоречие на проекта за изменение на ПУП с чл. 17, 1, т. 1 (отм.); ЗУЗСО. При постановяване на обжалваното решение съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата незаконосъобразност. Касационната жалба в частта й, с която се обжалва постановеното по делото решение, в частта му за разноските, има характер на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и следва да се квалифицира като такова. Наведените в жалбата доводи във връзка с формулираното искане по същността си сочат на сезиране на съда с искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК. Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе по така направеното искане, по което следва да се произнесе първоинстанционния съд, постановил обжалваното решение, чието изменение в частта за разноските всъщност се претендира. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Столична община да заплати на В. Асенов Левов сумата 900 лв. представляваща заплатено и редуцирано адвокатско възнаграждение предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и съобразно направеното възражение за неговата прекомерност. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,