Решение № 13490 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5718/2018 г.

Решение № 13490 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5718/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сакарела" ООД, гр. Ямбол, чрез проц. представител адв. Д. П., против решение № 70/19.03.2018 г., постановено по адм. дело № 313/2017 г. по описа на Административен съд Ямбол. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени бележки по касационната жалба от ответника са депозирани. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Сакарела" ООД против заповед № ТУ/04-00018/13.10.2017 г. на кмета на община Ямбол, с която е наредено премахването на строеж "Сграда 2 (съгласно схема "Заснемане 17.07.2017 г. ", неразделна част от съставения Констативен протокол № 37/17.07.2017 г.), изграден без изискуемите от ЗУТ строителни книжа, в имоти с идентификатори 87374.520.9 и 87374.520.2 и представляващ пристройка към производствена сграда с идентификатор 87374.520.9. 6". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно Административен съд Ямбол е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който представлява пристройка към производствена сграда, собственост на дружеството - жалбоподател. Строежът е индивидуализиран със съответните характеристики за височина, обем, площ и предназначение. За същия не са издадени разрешение за строеж и инвестиционен проект, което се установява и от приетата по делото СТЕ. Правилно съдът е приел и че не са налице предпоставките процесният строеж да бъде определен като временен такъв по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗУТ. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче административният съд не е установил и не е изяснил правно релевантните факти, относими към приложението на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, което е довело и до незаконосъобразност на изводите му относно липсата на търпимост на строежа. Нито в административното производство, нито в развилото се съдебно такова е установено времето на построяване на незаконния строеж. Това обстоятелство е съществено, тъй като разпоредбите за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, визират различни периоди на извършване на строителството, а съобразно това и различни предпоставки, при наличието на които строежът се явява търпим и премахването му като незаконен би било незаконосъобразно. Служебно задължение на съда е било да събере доказателства и да направи констатации в тази насока. Посоченото представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, води до неправилност на решението, поради което същото следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Ямбол. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства и да събере такива за установяване на годината на построяване на спорната сграда с оглед установяване на обстоятелството дали процесният строеж е търпим или не. По искането за разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,