Решение № 14447 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 565/2020 г.

Решение № 14447 от 23.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 565/2020 г., VI о., докладчик съдията Нели Дончева Производство е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна и частна касационна жалби на Р. Русинов от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Христов от САК против решение № 5647/02.10.2019 г. по адм. дело № 5313/2018 г. по описа на Административен съд София – град. В касационната жалба се излагат съображения, че атакуваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № 2153-21-142/04.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ – гр. София, с което е потвърдено Разпореждане №[ЕГН]/26.01.2018 г. на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ – гр. София, с което е поправено разпореждане от 18.01.2017 г. за отпускане на пенсията и последващите го, относно верния осигурителен доход и индивидуален коефициент, като е определен окончателен размер на личната пенсия за ОСВ на Русинов в размер на 793, 92 лв., изчислен по ИК -2, 026, е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Поддържа се, че административният орган неправилно е изчислил индивидуалния му коефициент на 2, 026 – кредитиран неоснователно от административния съд, при положение че след редица професионални консултации с водещи специалисти в областта на осигурителното право индивидуалния му коефициент е изчислен на клонящ към 2, 626 и същия оказва съществено отражение на размера на личната пенсия за ОСВ. По подробните съображения, изложени в касационната жалба се моли съдебното решение в посочената част да бъде отменено, а вместо него се постанови друго, с което да бъдат отменени актовете на пенсионните органи и се извърши правилно изчисление на дължимата пенсия за осигурителен стаж и възраст при индивидуален коефициент клонящ към 2, 626 или делото да се върне на АССГ за ново разглеждане. Претендират се и направените по делото разноски. В частната касационна жалба се излагат съображения, че атакуваното решение, имащо характер на определение, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на касатора срещу мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ – гр. София по жалба срещу разпореждане № [ЕГН]/26.01.2018 г. на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ –гр. София и е прекратено производството по делото в тази част, е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Поддържа се, че сроковете предвидени в закона са задължителни за административните органи и при липса на конкретни срокове в специалния закон, в случая КСО, се спазват сроковете, предвидени в общия закон, какъвто в случая се явява Закона за администрацията. Посочва се, че неспазването на този срок се явява основание за сезиране на горестоящия административен орган или съда за постановения мълчалив отказ. По съображенията, изложени в частната касационна жалба се моли съдебното решение в посочената част да бъде отменено и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът по касационната и частната касационна жалби – директорът на ТП на НОИ - гр. София, чрез юрисконсулт Петрова изразява становище за неоснователност на същите. Прилага подробни писмени бележки, в които обосновава тезата за правилност на съдебното решение в оспорените части. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната касационна жалби. Посочва, че атакуваният съдебен акт е основан на задълбочена преценка на събраните доказателства, постановен е в съответствие с приложимите материалноправни норми и не са налице наведените от касатора основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Частната касационна жалба също се явява допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт - решението в посочената част, имащо характер на определение. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна, като неоснователна е и частната касационна жалба по следните съображения: С решение № 5647/02.10.2019 г. по адм. дело № 5313/2018 г. Административен съд София – град е отхвърлил оспорването по жалба на Р. Русинов срещу Решение № 2153-21-142/04.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ – гр. София, с което е потвърдено Разпореждане №[ЕГН]/26.01.2018 г. на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ – гр. София, с което е поправено разпореждане от 18.01.2017 г. за отпускане на пенсията и последващите го, относно верния осигурителен доход и индивидуален коефициент, като е определен окончателен размер на личната пенсия за ОСВ на Русинов в размер на 793, 92 лв., изчислен по ИК -2, 026, оставил е без разглеждане жалбата на Русинов срещу мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ – гр. София по жалба срещу разпореждане № [ЕГН]/26.01.2018 г. на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ –гр. София и е прекратил производството по делото в тази част. Присъдил е и разноски. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. От доказателствата по преписката е установено от фактическа страна, че със заявление № 2113-21-11926/29.12.2016 г. Русинов е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е посочил период до 01.01.1997 г. /от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г./. С разпореждане № [ЕГН] от 18.01.2017 г. на длъжностно лице по ПО при ТП на НОИ – София исканата пенсия е отпусната от 21.10.2016 г., изчислена в размер на 740, 01 лева, като след жалба на Русинов с разпореждане № [ЕГН] от 14.06.2017 г., разпореждането от 18.01.2017 г. е поправено и пенсията е определена в размер на 787, 87 лева. Във връзка с поредна жалба на Русинов от 09.10.2017 г. срещу разпореждане №[ЕГН]/14.06.2017 г. на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ – гр. София и изискана повторна информация от ТД на НАП – София - получено писмо от 04.12.2017 г. и коригиран образец УП-2 № 94-р-564/04.12.2017 г. за посочените в него периоди, с Разпореждане №[ЕГН] от 26.01.2018 г. е поправено разпореждане от 18.01.2017 г. за отпускане на пенсията и последващите го, относно верния осигурителен доход и индивидуален коефициент, като е определен окончателен размер на личната пенсия за ОСВ на касатора в размер на 793, 92 лв., изчислен по ИК -2, 026. Тъй като посоченият от Русинов период до 01.01.1997 г. /от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г. / се оказал по-неблагоприятен, административния орган приел като най-благоприятен за лицето периода от 01.03.1993 г. до 29.02.1996 г. Вторият базисен период бил до датата на отпускане на пенсията, а именно: от 01.01.1997 г. до 20.10.2016 г. Разпореждането е оспорено пред директора на ТП на НОИ-София със жалба вх. № 1012-21-324 от 08.03.2018 г., който се произнася с решение № 2153-21-142/04.05.2018 г., с което го потвърждава. В решението подробно е посочен начина на изчисляване на индивидуалния коефициент и въз основа на доходите на лицето за посочените два периода същия е калкулиран в размер на 2, 026, така както е изчислен и от длъжностното лице по ПО в ТП на НОИ – гр. София. На базата на определения индивидуален коефициент, в решението подробно е изчислен и размера личната пенсия за ОСВ на Русинов, който размер съвпада с определения по атакуваното разпореждане. Междувременно, преди връчване на решението на директора на ТП на НОИ – София касатора Русинов подал жалба до АССГ срещу мълчаливия отказ на директора на ТП на НОИ – София да се произнесе по жалбата срещу Разпореждане №[ЕГН] от 26.01.2018 г. на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ – гр. София. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена от страните и е кредитирана от първоинстанционния съд потвърждава извода на административния орган, че посоченият от Русинов период до 01.01.1997 г. /от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г./ се явява по-неблагоприятен в сравнение с периода използван от административния орган, при което положение ИК възлиза на 2, 004, а размера на пенсията – 764, 26 лева. За да остави без разглеждане жалбата на Русинов срещу мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ – гр. София по жалба срещу разпореждане № [ЕГН]/26.01.2018 г. на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ –гр. София и да прекрати производството по делото в тази част Съдът е приел, че неиздаването от ръководителя на ТП на НОИ на решение по чл. 117, ал. 3 от КСО при задължително административно обжалване по чл. 117, ал. 1 от КСО в законовия срок не представлява мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК. Посочил е, че решението по чл. 117, ал. 3 от КСО е различно от административният акт по чл. 97, ал. 5 от АПК, като специалните норми на КСО дерогират общия ред по АПК и на обжалване по съдебен ред подлежи именно решението на ръководителя на ТП на НОИ, каквото решение № 2153-21-142/04.05.2018 г. директора на ТП на НОИ – гр. София е издал по подадената от Русинов жалба срещу Разпореждане №[ЕГН]/26.01.2018 г. на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ – гр. София. Решението в тази част, имащо характера на определение, е правилно, като правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че неиздаването от ръководителя на ТП на НОИ на решение по чл. 117, ал. 3 от КСО при задължително административно обжалване по чл. 117, ал. 1 от КСО в законовия срок не представлява мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК. Мълчалив отказ според чл. 58, ал. 1 от АПК се формира при непроизнасяне в срок по искането за издаване на индивидуален административен акт, но не и при непроизнасяне при административно обжалване. В АПК не е предвидена правна фигура мълчалив отказ на по-горестоящ административен орган да се произнесе по жалба срещу административен акт на по-долустоящ административен орган. Напротив, в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 - 4 от АПК са регламентирани правомощията на административния орган при постъпване на жалба в производството по глава "шеста", наименувана "Оспорване на административните актове по административен ред". Според чл. 97, ал. 5 от АПК, "когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред". От тази разпоредба следва извода, че на обжалване подлежи първоначалния административен акт. Разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО, не подлежи на пряк съдебен контрол. Изчерпването на административния ред за обжалване по чл. 117 от КСО е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване по чл. 118 от КСО, като предмет на съдебния контрол по чл. 118 от КСО е именно решението на по-горестоящия административен орган, издадено по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО. По силата на посочената разпоредба е налице задължение за ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт да издаде мотивирано решение, с което решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Анализът на посочените разпоредби налага извода, че КСО задължава ръководителя ТП на НОИ изрично да се произнесе с писмен акт, който подлежи на съдебен контрол и липсва правна възможност за мълчалив отказ, като такъв е недопустим. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че срокът за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО е инструктивен /в тази връзка неоснователни се явяват твърденията в частната касационна жалба за приложимост на Закона за администрацията/, като изтичането му не освобождава ръководителя на ТП на НОИ от задължението му да се произнесе с мотивиран акт и не преклудира правомощията му по чл. 117, ал. 3 от КСО. В тази насока е и константната практика на ВАС. В потвърждение на горното е и издаденото на 04.05.2018 г. /преди подаване на жалбата пред АССГ/Решение № 2153-21-142 на Директора на ТП на НОИ-гр. София, с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН] от 26.01.2018 г. на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ - гр. София и което Решение е било предмет на съдебен контрол от страна на АССГ по адм. д. № 5313/2018 г. Предвид изложеното частната касационна жалба се явява неоснователна, а решението на АССГ, в частта в която е оставил без разглеждане жалбата на Русинов срещу мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ – гр. София по жалба срещу разпореждане № [ЕГН]/26.01.2018 г. на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ –гр. София и е прекратил производството по делото в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. За да отхвърли оспорването срещу Решение № 2153-21-142/04.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ – гр. София, с което е потвърдено Разпореждане №[ЕГН]/26.01.2018 г. на длъжностно лице по ПО в ТП на НОИ – гр. София, първоинстанционния съд е приел, че обжалваните актове на пенсионните органи са издадени в рамките на материалната им компетентност, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението и в тази си част се явява правилно, като постановено при правилно прилагане на закона. Спорът по делото се свежда до определяне размера на индивидуалния коефициент, в каквато насока са и единствените оплаквания в касационната жалба. Съгласно приложимата редакция на чл. 70, ал. 3 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. По делото се установява, че посоченият от лицето период до 01.01.1997 г., а именно: 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г., се явява по-неблагоприятен за него, видно и от неоспореното заключение на вещото лице, поради което правилно, като по-благоприятен е взет периода от 01.03.1993 г. до 29.02.1996 г. Обоснован е изводът на съда, че пенсионният орган, при правилното приложение на относимите разпоредби на чл. 70, ал. 1 - ал. 4, чл. 70а от КСО, чл. 15а НПОС и параграф 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО за 2015 г., и зачетеният общ осигурителен стаж – възлизащ на 45 години, 10 месеца и 07 дни, като с правно значение са само годините и месеците, който стаж не се оспорва от касатора, правилно е изчислил индивидуалния коефициент на 2, 026 и размера на личната пенсия за ОСВ на касатора на 793, 92 лева. Голословни и неподкрепени с доказателства се явяват твърденията на касатора, че индивидуалния му коефициент се явява клонящ към 2, 626, като събраните и обсъдени от първоинстанционния съд доказателства не налагат такъв извод. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция и не следва да се преповтарят, с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на приложимия материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение и в тази част настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като валидно, допустимо и правилно същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100 /сто/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение