Решение № 3702 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11567/2014 г.

Решение № 3702 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11567/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби. Жалбоподателите - комисия по реда чл. 44, ал. 6 от Закона за подземните богатства/ ЗПБ/, назначена със заповед на министъра на икономиката и енергетиката и "Мюлер груп" АД град София оспорват решение № 3664/2.06.2014 г., постановено по адм. дело № 39/2014 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/ с възражения за неправилност, като постановено в противоречие с материалния закон. Твърдят, че комисията по провеждането на процедурата не е нарушила разпоредбите на чл. 46, ал. 2 от Закона за подземните богатства и чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК. Считат за неправилен и извода на съда, че недопускайки "Каолин" АД- гр. Сеново, до участие в търг с тайно наддаване за определяне на концесионер за добив на подземни богатства-административния орган е постановил незаконосъобразен акт. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който се отхвърли жалбата на "Каолин" АД срещу решение на комисията, назначена със Заповед № РД-16-1395/11.10.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката, обективирано в Протокол № 3Д/17.12.2013 г. Касационният жалбоподател "Мюлер груп" АД, претендира присъждане на разноски за производството. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби . Върховният административен съд, пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на касационните жалбоподатели, намира касационните жалби за допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни. Производството пред АССГ е образувано по повод постъпила жалба от "Каолин" АД срещу Решение по протокол № 3Д от 17.12.2013 г. на комисията, назначена със Заповед № РД-16-1395/11.10.2013 г. на министъра на икономиката и енергетиката, с която е отказано допускане на дружеството до участие в търг с тайно наддаване за определяне на концесионер за добив на подземни богатства-неметални полезни изкопаеми- индустриални минерали -каолинова суровина от находище "Саръгьол", участък "Сарагьол", гнезда 15 и 16, разположено на територията на община Каолиново, обл. Шумен. Твърденията са, че доводът, с който дружеството е отстранен от участието в търга нередовност на подаденото заявление Е-94-Л-10/2.12.2013 г./ -непълнота на представени удостоверения от РИОСВ-Хасково, Шумен и Русе, както и от ДИТ-Хасково е негоден аргумент за недопускане до участие в търга. Удостоверенията на които се позовава комисията не са сред изискуемите документи по чл. 46 от ЗПБ. Сочи се, че административният акт е издаден от компетентен административен орган - Комисия, назначена със заповед на министъра на икономиката и енергетиката по реда на ЗПБ, чието основно правомощие е да проведе конкурса и да издаде крайния акт - разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗПБ - неметални полезни изкопаеми . Тълкувайки относимите към спора норми на чл. 46, ал. 2 от ЗПБ и чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК съдът е посочил, че при издаването на оспорения административен акт са извършени нарушения на процесуалния и материалния закон. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗПБ физическите или юридическите лица или техните обединения, кандидати за участие в конкурс или търг за придобиване на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив подават писмено заявление на български език съобразно обявените изисквания, като в ал. 2 на текста са уточнени документите, които се прилага към заявлението. Сред тях няма посочени документи за удостоверяване спазване на трудовото законодателство. Това изискване е въведено от комисията, която съответно е посочила и реда за удостоверяването на тези обстоятелства- удостоверение, издадено от дирекция "Инспекция по труда" /ДИТ/, без уточняване изрично на неговите реквизити. Впоследствие, получавайки тези удостоверения, нарушавайки сама тези свои правила, комисията напълно произволно и незаконосъобразно е разширила кръга на реквизитите на удостоверяващите документи. Ето защо незаконосъобразно, при условие, че дружеството е представило търсените удостоверения, в последствие от страна на комисията е приета тяхната непълнота, разширявайки реквизитите които същите е следвало да съдържат. Решението е правилно. За да обоснове възприетия правен резултат, АССГ е обсъдил ангажираните доказателства поотделно и в съвкупност, като на тяхна база коректно е установил релевантните за преценката му юридически факти, по чието съществуване страните не спорят. Спорът е правен и се свежда до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на ЗПБ. Решаващият съд е тълкувал и приложил точно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ЗПБ, където са точно изброени документите, които се прилагат към заявлението. Сред тях няма документи за удостоверяване на спазване на трудовото законодателство. В този смисъл правилни и законосъобразни са изводите на съда за нарушение на разпоредбата на чл. 46 от ЗПБ. Изискването за спазване на трудовото законодателства е въведено от комисията в допълнително изработени правила, където е посочен и реда за удостоверяване на съответните обстоятелства. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от условията и реда за провеждане на търга, като минимално изискване за доказване на управленските възможности на кандидата е предвидено през последната година преди провеждане на тръжната процедура той да няма констатирани нарушения на изискванията за опазване на околното среда и на трудовото законодателство, а в случай, че такива са констатирани, предписанията на компетентните органи да са изпълнени. Дали кандидатът отговаря на тези изисквания, съгласно ал. 2 от сочените по-горе правила, се установява с удостоверения, издадени от съответните РИОСВ и ДИТ, в чиито район кандидатът развива дейност. И настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния съд, а именно: след като комисията в утвърдените от самата нея привила е посочила по какъв начин следва да се доказва спазването на трудовото законодателства- чрез удостоверение, издадено от ДИТ, без да поставя каквито и да било изисквания към реквизитите на това удостоверение- незаконосъобразно е в хода на производството да се разширява изискванията към съдържанието на информацията в него. Неоснователни са и доводите в касационните жалби на комисията, назначена със заповед № РД-16-1395/11.10.2013 г. на МИЕ и на "Мюлер груп" АД по отношение на приложението на чл. 23, ал. 1 от ЗПБ. В този текст изискването за доказване на необходимите за извършването на съответните добивни дейности управленски и и финансови възможности е формулирано общо, а същите са доразвити и конкретизирани именно в чл. 46, ал. 2 от ЗПБ- извлечение от годишни счетоводни отчети за последните три години, препоръки от банкови и други финансови институции, както и от бизнес партньори, декларации за липса на публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК и декларация от управителя или от управителния орган на кандидата за липсата на осъждане за определени видове престъпления. Това са нормативно определените изисквания към кандидатите. Нормата на чл. 23 от ЗПБ не овластява комисията да изисква и удостоверява факти извън сочените, с цел доказване на управленски възможности на кандидатите. Предвид изложеното, като е отменил Решение по протокол № 3Д от 17.12.2013 г. на комисията, назначена със заповед № РД-16-1395/11.10.2013 г. на Министъра на икономиката и енергетиката, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При този изход на спора на касационните жалбоподатели не следва да се присъждат разноски за производството, а на ответника "Каолин" АД-следва да се присъди сумата от 1 643 лева- адвокатско възнаграждение. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационните жалби, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК Върховният административен съд, пето отделение,