Решение № 4637 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13533/2020 г.

Решение № 4637 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13533/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ай Ти Агро" ЕООД срещу решение № 1804/19.10.2020 г., постановено по адм. д. № 1667/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС-Пловдив). В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено на атакуваното първоинстанционно решение и вместо него съдът да постанови друго, с което да отмени обжалваното Уведомително писмо с изх. № 01-2600/5795/02.10.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и допълнителна писмена молба с характер на писмена защита. Не претендира присъждане на разноски, но изразява становище за прекомерност на заявеното от ответната страна юрисконсултското възнаграждение. Ответникът изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмена молба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, а при условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 1804/19.10.2020 г., постановено по адм. д. № 1667/2020 г. по описа на АС – Пловдив е отхвърлена жалбата на "Ай Ти Агро" ЕООД против Уведомително писмо с изх. № 01-2600/5795/02.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за наложени редукции в общ размер на 203387, 66 лв. по подадено проектно предложение идентификационен № BG06 RDNP001-4. 001 по подмярка 4. 2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" по мярка 4 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 и са присъдени разноски в полза на ДФЗ. Административният съд е приел за установено, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, в съответствие с целта на закона. Съдът изрично е посочил, че в атакуваното писмо липсва посочено правно основание, на което се издава, но това нарушение на формата не е съществено, защото не препятства възможността "Ай Ти Агро" ЕООД да разбере смисъла на обективираното волеизявление. При формиране на извода за законосъобразността на административния акт административният съд се е позовал на съдебна експертиза, в която в два варианта са представени възможните изчисления на допустимите за финансиране разходи, защото в самото уведомително писмо не се съдържа подобна конкретизация. Така постановеното съдебно решение е валидно, частично недопустимо и неправилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановено от законен съдебен състав в съответствие с родовата и местната подсъдност на спора. В изпълнение на служебното задължение по чл. 281, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че част от атакуваното съдебно решение е недопустимо. Съдът е отхвърлил жалбата на "Ай Ти Агро" ЕООД срещу Уведомително писмо с изх. № 01-2600/5795/02.20.2019 на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за наложени редукции в общ размер на 203 387, 66 лв., но видно от обстоятелствената част на жалбата, с която е сезиран АС-Пловдив, е оспорена само част от уведомително писмо, а именно по т. 1 от раздел II относно финансовата редукция на заявените разходи за "Подобект 2" - вертикална планировка с площадкови мрежи, в размер на общ размер на 183 566, 98 лв. от заявените 395 416, 80 лв. и по т. 2 от раздел II – за финансова редукция на заявените разходи за "Подобект 3" - озеленяване, в размер на 14 600, 68 лв. от заявената за финансиране сума, в размер от 32 327, 10 лв. В останалата трета точка от административния акт, засягащ разходи за "подобект 5"- фотоволтаична система автономна 68, 75 kWp, в заявен за финансиране размер от 410 088, 75 лв., от които приети за недопустимите за финансиране разходи са в размер на 5 220, 00 лв. уведомителното писмо не е обжалвано. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви по отношение тази част от уведомителното писмо, но при определяне предмета на спора, за който се произнася чрез остойностяването му е включил и сумата 5220 лв., за която не е бил сезиран. Първоинстанционният съд се е произнесъл относно цялата наложена финансова редукция (203 387, 66 лв.) без да се съобрази, че оспорена е само 198 167, 66 лв., която е и обсъждана в мотивите на съдебния акт. По изложените съображения съдебното решение в частта, с която се отхвърля жалбата на "Ай Ти Агро"ЕООД срещу уведомителното писмо и в частта за наложена редукция по т. 3 от него в размер на 5220 лв., представляващи определени като недопустими разходи за "подобект 5"- фотоволтаична система автономна 68, 75 kWp, е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. В останалата част съдебното решение процесуално допустимо като постановено по подадена в срок жалба от заинтересовано лице срещу подлежащ на обжалване административен акт. Производството пред АС – Пловдив е образувано по жалба на "Ай Ти Агро" ЕООД против уведомително писмо с изх. № 01-2600/5795/02.10.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е отказано изплащането на част от заявената безвъзмездна финансова помощ поради наложена редукция, съгласно раздел 14. 3 "Недопустими разходи", т. 16 от Условията за кандидатстване (Приложение № 1 към Заповед № РД 09-79/09.02.2018 г.). Извършено е намаление със сумата 183 566, 98 лв., представляваща част от заявените разходи за "Подобект 2" - вертикална планировка с площадкови мрежи, защото надвишават определените референтни разходи, определени в Заповед № 03-РД/135/24.01.2018 г. и със сумата 14 600, 68 лв., представляващи част от заявените разходи "Подобект 3" - озеленяване, за които е посочено, че също надвишават определените референтни разход. По отношение и на двете редукции в уведомителното писмо по отделно е посочено, че се прилага лимит 2, 5 пъти размера на РЗП на сградата, а заявените разходи по всеки едни от тези два подобекта го надвишават. АС-Пловдив е приел за установено, че в оспорения административен акт са посочени само стойности на подлежащите на финансиране, съответно недопустимите за финансиране разходи, но не и начина на изчисление при съотношението, поради което се е позовал на заключението на вещото лице, за да приеме, че законосъобразно е определен коефициент за корекция/редукция. Настоящият съдебен състав намира, че подобно заместване на мотивите на административния акт със заключение на вещо лице, което е прието в съдебната фаза на производството представлява съществено процесуално нарушение. В съдебното производство се събират доказателства за установяване на факти и обстоятелства, които са твърдени от страните по делото и всяка от тях ангажира доказателства за тези от тях, които са в нейна тежест на доказване. Следователно на доказване подлежат само факти, които са посочени, респективно представляват част от съдържанието на административния акт и представляват фактически основания за неговото издаване, но е недопустимо в процеса на доказване да се цели разкриване на действителната воля на административния орган, която не е ясно изразена в административното производство. В никакъв случай не е възможно да бъдат споделени и мотивите на АС-Пловдив, че липсата на правно основание за издаване на административния акт не представлява съществено нарушение на формата на акта, защото заинтересованите лица са в състояние да разберат волеизявлението. Изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4, предложение второ от АПК е въведено не само за да внесе яснота относно волеизявлението на административния орган, а и да се гарантира сигурност и предвидимост при осъществяване на контрол относно спазването на приложения от органа материален закон. По изложените съображения следва да се приеме за основателно основното оплакване в касационната жалба за незаконосъобразност на изводите на АС-Пловдив за спазване на изискването за форма на административния акт. В същия смисъл е и становището на представителя на Върховната административна прокуратура. В оспореното пред първата инстанция уведомителното писмо по т. 1 и т. 2 от него не са посочени правни основания и не са изложени конкретни мотиви, налагащи редуцирането на безвъзмездната финансова помощ. Освен, че в акта са описани бланкетно фактически данни, описващи проектното предложение няма препращане към друг акт на изпълнителния директор на ДФЗ или на негов помощен орган, в който евентуално да се съдържат същински мотиви, послужили за издаване на уведомителното писмо по смисъла на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което не е загубило своята задължителна сила. В уведомителното писмо единствено е посочено, че се препраща към т. 16 от раздел 14. 3 от Условията за кандидатстване (относими за активи или дейности в частта им, която надвишава определените референтни разходи). Другата цитирана в уведомителното писмо заповед № 03-РД/135/24.01.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ също не обосновава правнорелевантните обстоятелства, относими към приложения лимит от 2, 5 пъти размера на РЗП на сградата и по отношение на редуцираните разходи по т. 1 и т. 2, посочени при определянето на допустимите, респективно недопустимите разходи за финансово подпомагане на проекта за "подобект 2"- вертикална планировка с площадкови мрежи и "подобект 3" - озеленяване. В противоречие със закона първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на административен акт, който не съдържа мотиви, поради което обжалваната допустима част от съдебно решение трябва да бъде отменена. С оглед обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК след отмяна на съдебното решение трябва да бъде постановено решение по същество на спора, с което оспорената част от уведомителното писмо да бъде отменена, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото да бъде върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне изпълнителният директор на ДФЗ трябва да изложи конкретни фактически и правни основания (мотиви) относно начина на определяне на размерите на допустимите/ недопустимите за финансиране разходи и базата, върху която са направени изчисленията му за "подобект 2" - вертикална планировка с площадкови мрежи и за "подобект 3" – озеленяване. По водене на делото жалбоподателят е направил разноски, но не ги претендира, не е представен и списък по чл. 80 от ГПК, поради което с оглед изхода на спора не следва да бъдат определяни разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение