Решение № 14066 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2171/2012 г.

Решение № 14066 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2171/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Касаторът Началника на Митница Пловдив моли да бъде отменено решение от 16.12.2011 г. по адм. д. № 279/2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено негово решение към ЕАД № 10 ВG003000Н0004123/20100113 за определяне на нова митническа стойност и допълнително 3568,19 лв. ДДС за внасяне с лихви като неправилно. Подържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против решението на началника на Митница Пловдив да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Садат" ООД по съображения в писмен отговор и писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени решението на началника на Митница Пловдив административният съд е приел, че с него е определена по-висока митническа стойност на внесените по ЕАД № 10 ВG003000Н0004123/20100113 хартиени носни кърпички и е определен допълнително 3568,19 лв. ДДС с лихви за внасяне в нарушение на чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/ и чл. 35 ЗМ. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до извод за незаконосъобразно определена митническа стойност в оспореното решение върху стойността на стоката, посочена във фактурата, представена от турската фирма износител при митническото оформяне на износа. Вносителят е декларирал митническа стойност по фактура № 108888/12.01.2010 г. 4428 евро. По делото е представено писмо от износителя, че цената от 4428 евро по фактура № 108888/12.01.2010 г. е платена. Обоснован е изводът на съда, че по делото не е доказано да е договорена цена на стоката, различна от посочената във фактурата. Видно от чл. 7 от договора между вносителя и износителя страните се договорили във фактурите да се отразява цената при условия СРТ /платен транспорт до уговорено място/, поради което не е имало основание в административния акт да се увеличава митническата стойност на стоката с транспортни разходи 1000 лв, след като във фактурата и вносната декларация са посочени условия на превоза СРТ Пловдив по изискванията на чл. 7 от договора. Правилен е изводът на съда, че в съдебното производство не са представени доказателства, установяващи договорна стойност на стоката, различна от декларираната от вносителя, нито плащане на стойност на стоката по-висока от декларираната, поради което не са налице изискванията на чл. 29 МК за определяне на нова митническа стойност на внесената стока и допълнителен ДДС за внасяне. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, като бъдат присъдени на дружеството 500 лв. разноски за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,