Решение № 8404 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 594/2018 г.

Решение № 8404 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 594/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ц. Тошев, разузнавач в сектор 03, отдел 03, на дирекция "Вътрешна сигурност" – МВР против решение № 571 от 17.11.2017 г. постановено по адм. дело № 341/2017 г. на Административен съд Пазарджик. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, при допуснати съществени процесуални нарушения – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Б. Боков, чрез пълномощника си адв. Пейчев, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 571 от 17.11.2017 г. постановено по адм. дело № 341/2017 г. на Административен съд Пазарджик е отменена заповед за задържане на лице рег. № 7855 зз-14/10.05.2017 г. издадена от инспектор Ц. Тошев- полицай от дирекция "Вътрешна сигурност" – МВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е наредено задържането на Б. Боков до 24 часа. Административният съд е приел, че не е изпълнено законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване на основанието за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). Приел е още, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, но не са посочени мотиви, факти и обстоятелства, защо лицето, за което се предполага, че е извършило престъпление, следва да бъде задържано. Така постановеното съдебно решение е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Правното основание за издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, съгласно който полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК). Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката. Задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. В административния акт изрично е посочено, че жалбоподателят се задържа поради наличие на следствено дело № 4/2017 г. по описа на Окръжен следствен отдел при ОП - Пазарджик, образувано по чл. 311, ал. 1 от НК за това, че на 09.04.2013 г., като длъжностно лице, в кръга на службата му, Б. Боков е съставил официален протокол за ПТП № 1322141, в който са удостоверени неверни обстоятелства, с цел да бъде използван. Задържането под стража, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, обаче представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел, чрез задържането, да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление, както правилно е приел решаващият съд. В процесния случай липсват данни за това какво точно престъпление се очаква да бъде извършено от задържаното лице на датата на задържането 2017 г. и съответно да се налага неговото предотвратяване, както и липсва информация, че това лице е имало намерение да се укрие или да попречи на наказателно преследване, образувано през 2013 г. В този смисъл обосновано и законосъобразно съдът от първата инстанция е приел, че задържането е извършено изолирано от материалите, с които е разполагал полицейският орган и не може да се установят целите и смисъла на приложената ПАМ. Предвид горното първоинстанционният съд обосновано е достигнал до извода, че заповедта е издадена при липса на ясни мотиви, като е нарушен и принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, който гласи, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Освен това, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена съгласно представения списък на разноските. В съдебно заседание служител с юридическо образование Огнянова не е възразила срещу претендирания размер на адвокатския хонорар, поради което следва да бъде присъден в пълния му размер. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение