Решение № 17164 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5534/2011 г.

Решение № 17164 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5534/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветанка Янчева Стоянова от гр. Русе срещу решение № 8 от 8.03.2011 г. по адм. дело № 563/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, VII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът директор на ТП на НОИ - гр. Русе, не е взел отношение по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 8 от 8.03.2011 г. по адм. дело № 563/2010 г., Административен съд - гр. Русе, VII състав е отхвърлил жалбата на Цветанка Янчева Стоянова от гр. Русе срещу решение ПEО № 136 от 29.11.2010 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № ОП-30-18598/1 от 20.08.2010 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Русе. Решението не е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че със заявление № 23202 от 14.08.2009 г. Стоянова е поискала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е посочила, че иска да се ползва от разпоредбите на § 9, ал. 3 ПЗР на КСО за недостигащия й осигурителен стаж. Зачетен й е осигурителен стаж от трета категория труд в размер на 27 г., 9 м. и 8 дни, като е преценено, че не й достигат 4 г., 11 м. и 18 дни трудов стаж, за да има сбор от стаж и навършена възраст, равен на 94. След подписания погасителен план за разсрочено плащане на вноските чрез ежемесечни удръжки с краен срок на погасяване 20.08.2014 г., исканата пенсия й е била отпусната в минимален размер. Но впоследствие, при определяне на пенсията в действителен размер, е констатирано, че Стоянова е имала качеството на самоосигуряващо се лице през периода от 2001 г. до 2009 г. Същата не е представила заверена осигурителна книжка, тъй като има невнесени осигурителни вноски, което за периода 2001 - 2005 г. е констатирано от извършена ревизия. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, каквато е била и Стоянова през периода 2001 - 2009 г. Тъй като през посочения период лицето е упражнявало дейност, то е трябвало да внесе дължимите осигурителни вноски, за да се зачете това време за осигурителен стаж и да се вземе предвид осигурителният доход. Съществено за спорните правоотношения е обстоятелството, че с този стаж Стоянова би придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Съгласно § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание по този кодекс. В случая, тъй като през периода 2001 - 2009 г. Стоянова е била самоосигуряващо се лице, то осигурителният й стаж трябва да бъде зачетен на това основание. Но признаването на цитирания осигурителен стаж в случая се препятства от обстоятелството, че не са внесени дължимите осигурителни вноски. При това положение лицето няма право на пенсия, предвид изложените обстоятелства. Стигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,