Решение № 15618 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5427/2020 г.

Решение № 15618 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5427/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ против решение № 95 от 07.01.2020 г., постановено по адм. дело № 7295/2019 г. по описа на Административен съд – София-град. Излага доводи, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че "Енерго-Про Мрежи" АД разполага с юрисконсулти, които са могли да го представляват в съдебното производство по административно-наказателното дело, както и че адвокатската защита не е задължителна. Посочва, че административният съд неправилно е присъдил исканата сума като адвокатско възнаграждение в целия й размер, която съобразно протеклото производство по обжалване на наказателното постановление и с оглед разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е прекомерно завишена. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Постъпила е и частна жалба от "Електроразпределение Север" АД срещу определение № 1380 от 19.02.2020 г. по същото дело на АССГ, с което на основание чл. 248 ГПК е отхвърлено искането за допълване на решение № 7295/2019 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и моли за отмяната му. Ответникът по частната жалба - Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ оспорва същата и моли определението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна, а частната жалба е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сумата от 1356,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 420/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд № 1198/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово, ведно със законната лихва върху главницата от 1356,00 лева, считано от 08.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1356,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 420/17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по кнахд № 54/2016 г. по описа на АС – Габрово, ведно със законната лихва върху главницата от 1356,00 лева, считано от 08.04.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и съдебни разноски за сумата от 446 лева, като е отхвърлена претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 842,00 лева. Административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на КЕВР. Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е оспорено и въз основа на жалбата е образувано нахд № 1198/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово. В производството пред районния съд е представено пълномощно за процесуално представителство по образувани съдебни производства, а в производството пред АССГ по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ са представени и договори за правна защита и съдействие № 4371/08.04.2015 г. с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. и договор № 7497/09.02.2016 г. с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. За сумите от адвокатското дружество са издадени два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка с предмет "правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лева с ДДС, всяка от тях са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване на съответното дело. С решение № 676 от 12.12.2015 г. по нахд № 1198/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово, наказателното постановление е отменено. Решението е оставено в сила с Решение № 82 от 08.04.2016 г. по кнахд № 54/2016 г. по описа на АС – Габрово. Съдът е изложил изрични съображения, че връзката между пълномощното, договора за правна помощ и изплатения хонорар се установява от данните в посочените по-горе писмени доказателства – фактура, платежно нареждане за банков превод и отчет по сметка от Първа инвестиционна банка, както и с датата на подаване на жалбата срещу оспореното НП. Поради това съдът е счел, че макар и да не е бил представен в производството пред районния съд и АС, договорите за правна защита и съдействие касаят именно тези производства. По доводите на ответника за намаляване на размера на обезщетението АССГ е счел, че те са неоснователни, тъй като претендираният размер отговаря на изискванията за справедливост. Касационната жалба е частично основателна, а частната жалба е неоснователна. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. След като административният акт е отменен по съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт, в случая наказателно постановление. Правилно съдът е счел, че макар и да не е бил представен в производството пред районния съд и пред административния съд, договорите за правна защита и съдействие касаят именно това производство. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договорите, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по повод отмяната на наказателното постановление. Настоящият състав обаче счита за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради и което решението в тази му част следва да бъде частично отменено. В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар е допустимо. Производството по обжалване на НП не се отличава с правна и фактическа сложност, като също така тези производства обикновено приключват с едно съдебно заседание. Съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие. Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА. Въз основа на изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сума над 500 лв. за разликата до 1356 лв., като в посочената сума се включва и ДДС, така и в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сума над 500 лв. за разликата до 1356 лв., като в посочената сума се включва и ДДС. С обжалваното решение АССГ е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ съдебни разноски в размер на 446 лв. С обжалваното определение е отхвърлено искането за изменение и допълване на решението в частта за разноските. С оглед изхода на спора, съдебното решение в частта му, с която в полза на "Енерго-Про Мрежи" АД са присъдени съдебни разноски за процесуално представителство пред АССГ в размер на 446 лв. следва да се отмени за разликата над 80 лв., включително ДДС, до пълния присъден размер. В частта за присъдената държавна такса от 50 лв. решението е правилно или общият размер на дължимите разноски за първата инстанция е 130 лв. Посоченият размер на разноските е съобразен, както с възражението за прекомерност и тежестта на делото, така и с чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, където е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора и частен жалбоподател не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. На ответника по касация се дължат разноски съобразно представения списък и съразмерно на съответния материален интерес, при липса на възражение за прекомерност, в размер на 87,61 лв. с включен ДДС. На ответника по частната жалба не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Жанета Петрова Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав в частта, в която се отхвърля касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта срещу решение № 95/7.01.2020 г. по адм. дело № 7925/2019 г. по описа на Административния съд-София град в частта за осъждането й да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение общо в размер на 1000 лева за имуществена вреда, причинена вследствие на издаденото от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наказателно постановление № НП-420/17.12.2014 г. ведно със законната лихва. Намирам за основателно възражението на касационния жалбоподател, че направеният от ищеца разход за адвокатска защита не представлява имуществена вреда, възникнала пряко и непосредствено от издаването на наказателно постановление № НП-420/17.12.2014 г. По делото са представени доказателства, че през 2015 година ищецът е разполагал с осем юрисконсулти, които са имали възможност да организират защитата му и да го представляват по делото, образувано във връзка с обжалването на наказателното постановление. Освен това административнонаказателното дело, по което е обжалвано наказателното постановление на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, има предмет, подобен на този на други, заведени по същото време, административнонаказателни дела. При наличието на много еднотипни дела без правна и фактическа сложност, при повторяемост на обема и вида на процесуална защита и идентично произнасяне на съда, правната работа реално се свежда до изработването на правни книжа само за първото дело. Управителният орган на дружеството, както на съда е служебно известно, е предпочел "Енерго Про Мрежи" АД да се представлява по всички делата от адвокати. Именно от това решение произтича и претендираният от "Електроразпределение Север" АД като имуществена вреда разход за адвокатско възнаграждение, който не би могъл да се окачестви като неизбежен и обективно необходим за получаване на квалифицирана правна помощ за защита срещу незаконосъобразния административен акт. В НАХД № 1198/2015 г. по описа на Районния съд - Габрово, образувано по жалбата на "Енерго Про Мрежи" АД (предишно търговско наименование на "Електроразпределение Север" АД) срещу наказателно постановление № НП-420/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, е представено общо пълномощно на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с адрес на кантората в град София. Приложено е пълномощно, с което Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" преупълномощава адвокат И. Лясков от Адвокатски колектив-Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД по административнонаказателното дело. Впоследствие с друго пълномощно адвокат Лясков преупълномощава адвокат И. Андреев от Адвокатски колектив - Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД в производството по НАХД № 1198/2015 г. по описа на Районния съд - Габрово до окончателното му приключване. Видно от съдебните протоколи, адвокат Андреев е защитавал дружеството пред Районния съд-Габрово. В касационното производство по КНАХ № 54/2016 г. на Административния съд - Габрово "Електроразпределение Север" АД е било представлявано от адвокат Лясков от Адвокатски колектив-Велико Търново. В кориците на НАХД № 1198/2015 г. по описа на Районния съд - Габрово, както и по КНАХ дело № 54/2016 г. по описа на Административния съд - Габрово, не се съдържа и договор за правна защита и съдействие, сключен с някой от посочените адвокати. В производството по адм. дело № 77295/2019 г. по описа на Административния съд-София град са представени договори за правна защита и съдействие, сключени между "Енерго Про Мрежи" АД и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с които за защита по административнонаказателното дело и по касационното дело е договорено възнаграждение в размер на 1356 лева за всяка инстанция. Възнагражденията са платени на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", макар в действителност дружеството да не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД по делата. Първоинстанционният съд не е отчел това обстоятелство, както и липсата на достоверна дата на договорите за правна защита и съдействие. След като разходът е направен в полза на адвокатско дружество, което в действителност не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД пред съда до приключването на спора относно издаденото наказателно постановление, а в хода на исковото производство не е доказан конкретният принос на това адвокатско дружество за отмяната на постановлението, липсва основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за търсене на имуществена отговорност от държавата. Поради това считам, че административният съд е следвало да отхвърли предявените от "Електроразпределение Север" АД осъдителни искове против Комисията за енергийно и водно регулиране изцяло. Постановеното в обратния смисъл решение е неправилно и подлежи на отмяна. Съдия: Жанета ПЕТРОВА