Решение № 6414 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7588/2012 г.

Решение № 6414 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7588/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Мунир Джамал Мохамед Шериф - гражданин на Ирак, срещу решение № 1920 от 9.04.2012 г., постановено по адм. дело № 11172 от 2011 г. от Административния съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Ответникът - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отхвърлил жалбата на Мунир Джамал Мохамед Шериф - гражданин на Ирак, срещу решение № 658 от 30.11.2011 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. За да постанови този резултат, съдът е приел, че изложените от лицето причини не представляват материалноправно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. От изявленията на жалбоподателя било видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Твърденията му за получавани заплахи във връзка с вероизповеданието му на мюсюлманин сунит не били подкрепени от доказателства. Не се установявали и предпоставките по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - предвид справките на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ, както и при преценка на фактите, свързани с личното положение на молителя. Чужденецът не твърдял, че той и семейството му са лично пострадали от посегателства и нападения в резултат на въоръжения конфликт в Ирак. Не били представени и доказателства за наличие на връзка между получените от семейството заплахи и съществуващите въоръжени конфликти в страната. Не можело да се приеме, че чужденецът е част от рискова група - нито той, нито семейството му са работили с правителството, както и пряко за американски компании или други международни организации. Решението е правилно. При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи са обосновани и съобразени със закона. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изтъкнатите от Мунир Джамал Мохамед Шериф причини за напускане на Ирак не обосновават основателен страх от преследване, което да е поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. За него не е налице обоснован страх и индивидуализиране на заплахата от преследване по някой от сочените признаци по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г. Фактите, които представя като своя лична бежанска история, са неотносими един към друг и не могат да обосноват основателен страх от преследване по някой от признаците, посочени в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ. Първият факт, който изтъква като една от причините да напусне страната си, е, че през април 2010 г. наемателят на къщата, която семейството му отдавало под наем и който бил от Армията на Махди, изгонил баща му и му казал, че няма да плаща повече наема. Това обстоятелство само по себе си не представлява заплаха. След това се изтъква обстоятелството, че баща му снабдявал със строителни материали иракски фирми, които имали договори с американците. Във връзка с това през август 2010 г. в дома на семейството му била получена заплаха под формата на кутия от цигари с четири куршума в нея и писмо, в което пишело, че всеки от куршумите е за всеки един от тях, като първата причина била, че баща му и братята му работели с американците, втората - че са сунити, живеещи в шиитски район. В интервюто, дадено на 2.03.2011 г., Мунир Джамал Мохамед Шериф твърди, че самите те не са обърнали внимание на тази заплаха, докато на 30.08.2010 г. къщата им не била обстрелвана с ракета, която паднала в задния двор. Непосредствено след това напуснали страната. Не може да се установи връзка нито между всички изтъкнати от чужденеца обстоятелства, нито и между последните две от тях. Изтъкнатите от него причини да напусне страната си по произход почиват на негови предположения, че посочените от него събития са свързани. Правилно съдът е приел, че липсва формиран у търсещия закрила обоснован страх от преследване по някой от сочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ признаци. Правилно съдът е приел, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Основно изискване на закона е опасността да е реална. В случая не може да се обоснове наличие на реална заплаха. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от тежки посегателства. Тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя като гражданско лице не са установени. Позоваването в жалбата на касатора на решението по дело № С-465 от 2007 г. относно тълкуване на чл. 15, б. "в" на Директива 83 от 2004 г. на разширен състав на съда на Европейските общности е неоснователно. В случая се има предвид наличието на въоръжен конфликт, при който безогледното насилие представлява такова ниво, че съществуват сериозни основания да се счита, че цивилното лице, върнато в страната, поради факта на присъствието си се излага на реална опасност да претърпи заплахите за живота и личността си. В настоящия казус тези обстоятелства не са налице. От приложената по делото справка се установява, че цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, което да обоснове предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разгледани и преценени са фактите, дадени в приложените справки, които в съвкупност с данните по личната бежанска история на чужденеца са обосновали и направения извод, че няма основание за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Този извод е обоснован и законосъобразен. По изложените съображения решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,