Решение № 9193 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13057/2016 г.

Решение № 9193 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13057/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Aдминистративнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Национално бюро за правна помощ подадена чрез пълномощника П. Д. срещу решение № 5530 от 05.08.2016 г. по адм. дело № 178/2016 г. на Административен съд С.- град, с което е отменен отказ на председателя на Националното бюро за правна помощ/НБПП/ за изплащане на предоставена правна помощ по отчет № 8456/2015 г. от адвокат С. В. Б., обективиран в писмо с изх. № 15-01-387 от 04.08.2015 г., административната преписката е изпратена на председателя на НБПП за повторно разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, присъдени са разноски и е оставено без разглеждане искането на С. Б. за заплащане на възнаграждение в размер на 1850 лева ведно със законната лихва считано от 24.07.2015 г. Подадена е и частна жалба от председателя на Национално бюро за правна помощ срещу определение № 5507 от 10.10.2016 г. по адм. дело № 178/2016 г. на Административен съд С.- град, с което е допълнено решение № 5530 от 05.08.2016 г. по адм. дело № 178/2016 г. на Административен съд С.-град в частта за разноските. В касационата жалба се излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че в случая решенията на председателя на НБПП са вътрешноведомствени актове постановени при упражняване на оперативна самостоятелност и поради това в ЗПП не е предвиден ред за тяхното оспорване. Дори да се приеме, че отказът на председателя на НБПП е индивидуален административен акт той не попада в обхвата на оспорване по административен ред. Счита, че жалбата е и просрочена, като подадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 140, ал. 1 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че не е представен списък на разноските и такива не се дължат. Иска се отмяна на определението. Ответникът по касационната жалба и частната жалба- С. Б. оспорва оплакванията. Поддържа, че не е пропуснал сроковете за обжалване, за което са представени писмени доказателства. По подробни съображения, изложен в отговора и в писмените бележки на процесуалния представител адвокат В. Н. се иска отхвърляне на подадените жалби. Претендира заплащане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна, за която обжалваното решение и определение са неблагоприятни. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение е отменен отказ на председателя на Националното бюро за правна помощ/НБПП/ за изплащане на предоставена правна помощ по отчет № 8456/2015 г. от адвокат С. В. Б., обективиран в писмо с изх. № 15-01-387 от 04.08.2015 г., административната преписката е изпратена на председателя на НБПП за повторно разглеждане при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, присъдени са разноски и е оставено без разглеждане искането на С. Б. за заплащане на възнаграждение в размер на 1850 лева ведно със законната лихва считано от 24.07.2015 г. За да отмени оспореният административен акт първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че жалбата е в срок и същата е подадена срещу отказ, който представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Приел е също, че актът е издаден в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Правната помощ е осъществена от адвокат С. Б., за което му се дължи претендираното възнаграждение по НБПП. Решението е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че С. Б. е адвокат към Адвокатска колегия - С., и е вписан в Националния регистър за правна помощ под № 2621. С Уведомително писмо изх. № 8511/2014 г. от Адвокатски съвет- гр. С. той е определен за служебен защитник на обвиняемия Е. М. в досъдебната фаза на производство № 375/2013 г., преобразувано в ДП № 62/2015 г. по описа на ГДБОП. В това производство са обединени производствата по осем тежки обвинения срещу обвиняемия М. - за въоръжени грабежи, убийство и организиране и ръководене на организирана престъпна група, най-тежкото от които е наказуемо с доживотен затвор без право на замяна. Във връзка с предоставената правна помощ "процесуално представителство по наказателни дела" адвокат Б. е представил в НБПП отчет № 8456/2015 г. Видно от представеното Становище № 8465/2015 г. от 26.06.2015 г. на АС - С., отчетът е заверен и е направено предложение да се изплати максималното възнаграждение по най-тежкото обвинение в размер на 500 лева по чл. 20, т. 1 от НЗПП - за правна помощ по дела, при които за престъплението се предвижда наказание доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. От представеното извлечение от банкова сметка на Б. в банка ДСК е видно, че НБПП е превело сумата 500 лева във връзка с ДП № 62/2015 г. на 24.07.2015 г. С молба вх. № 15-01-387 от 27.07.2015 г. до председателя на НБПП Б. е възразил срещу размера на платеното възнаграждение и е поискал да му бъде изплатено възнаграждение и за останалите седем обвинения. Позовавайки се на многобройните следствени действия и на производствата по мерките за неотклонение - 17 броя е поискано да му бъдат определени максималните възнаграждения по тези производства, в общ размер на 1850 лева. С писмо с изх. № 15-01-387 от 04.08.2015 г. председателят на НБПП е отказал да изплати възнаграждение за тези обвинения. Правилно първоинстанционният съд е приел жалбата на адвокат Б. за допустима, като подадена в срок срещу индивидуален административен акт. Обжалваният отказ представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, с който се засягат права и законни интереси на адвокат Б.. Обжалването на решенията на председателя на НБПП не е изключено с изрична норма и по силата на общата клауза за обжалваемост на административните актове, въведена с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. отказът на председателя на НБПП подлежи на обжалване по реда на АПК. Отказът е получен от адвокат Б. на 10.08.2015 г. Жалбата му срещу отказа на председателя на НБПП е депозирана пред министъра на правосъдието на 21.08.2015 г., който е разгледал същата и с писмо изх. № 94-С-336/30.10.2015 г., изложил е мотиви и е потвърдил отказа. Нито в писмото на председателя на НБПП, нито в писмото на МП, е указан съдебен ред за оспорване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в този случай намира приложение разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, която удължава срока за обжалване на два месеца. Жалбата е подадена в съда на 29.12.2015 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 3 във връзка с чл. 140, ал. 1 от АПК и същата не е просрочена. С оглед на изложеното наведените оплаквания за недопустимост на жалбата срещу постановения отказ, както и за пропускане срока за обжалване на същия, са неоснователни. Правилно административният съд е отменил отказа, като е върнал преписката на председателя на НБПП за ново разглеждане със задължителни указания по тълкуването и прилагането на ЗПП и НЗПП в редакцията, преди изменението с ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 15.12.2015 г., и разпоредбата на чл. 9, ал. 5. Административният орган следва да извърши проверка по представения отчет и по отношение на останалите обвинения, както и да се изиска становище на Адвокатски съвет- С. по тях, тъй като направеното вече предложение на АС по чл. 18, т. 6 от ЗПП за заплащане на сумата от 500,00 лева не обвързва председателя на НБПП. Това разбиране е залегнало и в представените Общи процедурни правила за отчитане, проверка, оценка и контрол на предоставената помощ, утвърдени от председателя на НБПП с рег. № 13-03-62 от 03.04.2013 г., в т. 24 от които е посочено, че председателят на НБПП може да намали или да увеличи предложеното възнаграждение. Процесуално представителство и защита се предоставя по всички повдигнати обвинения на лицето поотделно, независимо от обстоятелствата, че са обединени в едно досъдебно производство, и независимо от това, че при доказване на обвиненията ще се наложи само най-тежкото наказание. Броят на повдигнатите обвинения безспорно увеличава количеството и качеството на правната помощ, която трябва да се предостави. Правилно първоинстанционният съд е приел, че правната помощ трябва да бъде отчетена и заплатена по отделните разпоредби на Г. четвърта, раздел III от НЗПП, в каквато насока е дал указания. Оплакванията на жалбоподателя, че възнаграждението се заплаща не съобразно броя на повдигнатите обвинения, а съобразно количеството и качеството на предоставената помощ и квалификацията на деянието, в случая не могат да бъдат възприети. Неоснователни са и наведените оплаквания срещу определение № 5507 от 10.10.2016 г. С оглед изхода на спора правилно първоинстанционният съд е определил дължимото се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и адв. Н. е сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата - безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. В хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, съдът по искане на адвоката може да му присъди възнаграждение. В този случай страната не следва да представя списък на разноските, тъй като дължимостта на адвокатското възнаграждение се определя по посочения по-горе специален ред. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение и допълващото го определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на пълномощника на жалбоподателя- адвокат В. Н. за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие между жалбоподателя и адв. Н. е сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата - безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. В хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, съдът по искане на адвоката може да му присъди възнаграждение. Това е право на адвоката. Адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда директно на процесуалния представител на страната, като в случая са налице необходимите за това предпоставки-безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие на лице, попадащо в някоя от посочените в чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица и основание за възлагане на разноските на насрещната страна. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размера по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 38, ал. 2 от ЗА Върховният административен съд, шесто отделение,