Решение № 518 от 23.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1548/2012 г.

Решение № 518 от 23.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1548/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура срещу въззивна присъда от № 19 от 20.06.2012 г. на Апелативен съд-София, по внохд № 467/2012 г. Депозираният протест обективира недоволство от съдебния акт и декларира налични касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК, предпоставящи неговата отмяна и връщане на наказателното дело за ново разглеждане на въззивната инстанция. В приложено от представителя на обвинителната власт допълнително изложение се визират бланкетни оплаквания за допуснати от Софийски апелативен съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в "неправилна оценка и превратен анализ на фактите и на събрания при разследването доказателствен материал". С изключителен лаконизъм се релевира и несъблюдаване на материалния закон с оправдаването на подсъдимия Д. Д. по повдигнатото му обвинение по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, "обосновано" чрез голословно отрицание на словно отразеното в диспозитива на атакуваната присъда, очертаващ престъпна несъставомерност на инкриминираното сключване на борсов договор № 357/14.12.2005 г., при липса на необходимост за закупуване на заявеното количество дизелово гориво през 2005 г., при липса на предвидени бюджетни средства и на свободна съдова вместимост. Излагат се фрагментарни и неясни съображения по отношение на начина на формиране на цената за инкриминираното гориво, определена въз основа на действащия ценоразпис на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и без фиксирани параметри към датата на доставка, при възложената обществена поръчка. В съдебно заседание на 20.11.2012 г., прокурор от Върховната касационна прокуратура предлага на касационния състав да остави протеста без разглеждане, поради неговата немотивираност. В настоящото производство Д. Д. и упълномощеният му адвокат участват лично, като след изрична констатация за бланкетния характер на прокурорския протест и при поставен акцент на обстоятелствата, сочещи че извършеното от подсъдимия е в съответствие с националното законодателство и с поетите ангажименти с Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, пледират за упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционния контрол по чл. 347 от НПК, взе предвид следното: С присъда № 219 от 16.06.2010 г., обявена по нохд № 1078/2008 г., Софийски градски съд е признал Д. С. Д. за виновен в това, че на 12.10.2005 г. в гр. София, в сградата на ДА "Държавен резерв и военновременни запаси" на ул. "Московска" № 3, в качеството на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение - председател на ДА "ДРВВЗ" нарушил служебните си задължения и извършил дейност, несъобразена с установените изисквания за заеманата длъжност в чл. 43 от ЗОП като подписал Споразумение към борсов договор № 205/01.09.2006 г. с цел да набави за другиго облага - "Рила инвестмънт" АД и от деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици от неимуществен характер, поради което и на основание чл. 282, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1, пр. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на ТРИ години лишаване от свобода и на ПЕТ години лишаване от право да заема държавни длъжности, като го е оправдал по обвинението да е причинил с деянието си опасност от възникване на пожар в ПБ "Сливен" и за нарушение на чл. 5 от Устройствен правилник на ДА "ДРВВЗ", чл. 7 от ЗДРВВЗ и п. 8 от Спецификация и борсов договор № 205/01.09.2006 г. Наказателната отговорност на подсъдимия е ангажирана и за извършено в качеството на длъжностно лице престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, чрез съзнателно сключване на 14.12.2005 г. на Софийската стокова борса на неизгодна сделка - борсов договор № 357/14.12.2005 г. за покупка чрез лицензиран брокер на 45 000 тона дизелово гориво със съдържание на сяра до 50 мг/кг, клас Е, с продавач "Лукойл България" със срок на доставка в ПБ "Сливен" до 30.04.2006 г., на цена от 1 561 лева на тон, определена въз основа ценоразписа на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД за дизелово гориво със съдържание на сяра до 350 мг/кг, валидна в деня на доставката, увеличена с 32 лева, и от това е произлязла значителна вреда за стопанството в размер на 2 560 667,71 лева - лихви за периода от 08.05.2006 г. до 02.06.2006 г. за доставено и незаплатено дизелово гориво в размер на 36 909,130 тона, като случаят е особено тежък, поради което при условията на чл. 54 от НК го е осъдил на ПЕТ години лишаване от свобода и на СЕДЕМ години лишаване от право да заема държавни длъжности, като го е оправдал по обвинението да е причинил вреда в размер на 49 723 962,46 лева - главница и 10 520 819,52 лева ДДС, и за това неизгодността на сделката да се е изразила в поставяне цената на горивото в зависимост от бъдещи несигурни събития, /нарушение на чл. 15, ал. 1 и 3 от ЗОП/ и в предоставяне на търговска надбавка в размер на 32 лева/тон в нарушение на чл. 6, ал. 6 от ЗЗЗНН. В съответствие с изискванията на чл. 23 от НК, първостепенният съд е наложил най-тежкото от така определените наказания - ПЕТ години лишаване от свобода, при общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип и СЕДЕМ години лишаване от право да заема държавни длъжности. Д. Д. е оправдан по останалите повдигнати срещу него обвинения - за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, пр. 6 от НК; за престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК; за престъпление по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК и за престъпления по чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК. По протест на прокурор от Софийска градска прокуратура и жалба на подсъдимото лице и защитата му, е инициирана въззивна проверка по внохд № 616/2010 г., по описа на Софийски апелативен съд, финализирала с отмяна на първоинстанционния съдебен акт в осъдителната част, признаване на Д. Д. за невиновен, в това да е осъществил инкриминираните престъпления по чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК и по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, и оправдаването му по очертаните обвинения. С решение № 105 от 11.05.2012 г., по дело № 188/2012 г., ВКС на РБ, трето наказателно отделение е отменил присъдата на Апелативен съд-София, за допуснати процесуални нарушения, обективирани в съществени непълноти в диспозитива и в мотивите, касаещи обвинението по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, и оставил в сила въззивния съдебен акт в останалата му част. С атакуваната въззивна присъда № 19 от 20.06.2012 г., състав на Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционния акт в осъдителната му част по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и в изрично лимитираните от касационната инстанция рамки, признал Д. Д. за невиновен в това на 14.12.2005 г., в гр. София, в качеството на длъжностно лице - председател на ДА "ДРВВЗ", съзнателно да е сключил на Софийска стокова борса неизгодна сделка - борсов договор № 357/14.12.2005 г. за покупка на 45 000 тона дизелово гориво, с оглед липса на финансови средства по § 57-00 от утвърдения бюджет на ДА "ДРВВЗ" за 2005 г. за изпълнение в пълен размер на поетото задължение по борсовия договор от 84 294 000 лева с ДДС; липса на свободна съдова вместимост към 14.12.2005 г. в ПБ "Сливен" за прием в срока на договора на цялото количество дизелово гориво от 45 000 тона и липса на необходимост през 2005 г. за закупуване на инкриминираното дизелово гориво, като от това е произлязла значителна вреда за стопанството - за Републиканския бюджет в размер на 2 560 667,71 лева - лихви за периода от 08.05.2006 г. до 02.06.2006 г. за доставено и незаплатено дизелово гориво в размер на 36 909,130 тона, и случаят е особено тежък, поради което на основание чл. 304 от НПК го оправдал. Касационният протест е недопустим. Производството, предпоставящо упражняване на правомощията на касационната инстанция, е уредено в чл. 346 - чл. 355 от НПК. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в цитираната нормативна база процесуални предписания очертава обхвата на инстанционен контрол, детерминиран от определените процесуални субекти, от предмета на касационно обжалване, от касационните основания и данните които ги подкрепят. Несъблюдаването на тези императивни разпоредби мотивира невъзможност касационният съд да спази възложените му задължения и да реализира компетентността, с която е оторизиран /чл. 354 от НПК/. В разглеждания казус представителят на обвинителната власт е дерогирал предявените изисквания да посочи съображения, обезпечаващи релевираните основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК. Не са визирани конкретни форми на проявление на декларираните от прокурора процесуални нарушения, обективирани в осъществения от въззивния съд доказателствен анализ и оценка, при формиране на вътрешното убеждение в атакуваната присъда. Не са предложени фактически и юридически аргументи, обосноваващи релевираните от представителя на обвинителната власт бланкетни оплаквания, за несъблюдаване на материалния закон. Фрагментарни доводи в депозирания протест се констатират единствено във връзка с ценообразуването на дизеловото гориво, предмет на инкриминираната сделка, които са относими към повдигнато срещу подсъдимия Д. обвинение, по което съдебният акт е влязъл в сила. С първоинстанционната присъда Д. Д. е оправдан от Софийски градски съд за това неизгодността на сделката по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 от НК да се е изразила в поставяне цената на горивото в зависимост от бъдещи несигурни събития, свързано с нарушение на чл. 15, ал. 1 и 3 от ЗОП и в предоставяне на търговска надбавка в размер на 32 лева/тон, пренебрегвайки чл. 6, ал. 6 от ЗЗЗНН, като внимателният прочит на подадения прокурорски протест води до логически извод, че той не е съответен и в него не се съдържа искане за изменение или отмяна на съдебния акт в тази му част и за признаване на подсъдимото лице за виновно и досежно акцентираните обстоятелства. Представителят на обвинителната власт е заявил несъгласието си с пълното оправдаване на Д. Д. по пунктове втори, пети, шести, седми и девети, като ги е описал подробно в обстоятелствената част на протеста, но не и с частичното оправдаване на подсъдимия по визираното обвинение, явяващо се пункт четвърти от акта. В диспозитива на протеста също се поддържа искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, с която Д. да бъде признат за виновен по обвиненията, по които е бил изцяло оправдан. Едва в допълнението към протеста, подадено значително след изтичане на срока за обжалване и протест на съдебния акт, прокурорът е изложил разсъждения, обективиращи недоволството му от частичното оправдаване на подсъдимия Д. Д. по обвинението, касаещо инкриминирания борсов договор № 357 от 14.12.2005 г. При положение, че в предвидения по чл. 319, ал. 1 от НПК срок, представителят на обвинителната власт не е поискал по надлежния ред подсъдимият да бъде признат за виновен и по обвинението, по което е бил частично оправдан последващото предлагане на съображения за незаконосъобразност на присъдата, със съпровождащо го искане за цялостно осъждане на подсъдимия по това обвинение, не може да породи правните последици, визирани в чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК. В коментираната част присъдата е влязла в сила и се ползва със статут на стабилен съдебен акт, с иманентно присъщите му характеристики- неотменимост по реда на касационното производство /"формална законна сила", обективирана в нормата на чл. 412, ал. 2, т. 3 от НПК/, изключителност /"материална законна сила", изразена в правилото non bis in idem - чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК/, задължителност /чл. 413 от НПК/ и изпълнителна сила /чл. 412, ал. 1 от НПК/, като въззивният съд не би могъл да ангажира наказателната отговорност на Д. Д. за неизгодност на сделката, свързана с начина на формиране на цената. Аргументи в подкрепа на очертаната позиция се съдържат и в мотивите по п. I, т. 2 на решение № 105 от 11.05.2012 г. на ВКС, по н. д. № 188/2012 г., постановено при първоначалното разглеждане на делото. Липсата на нужната конкретика от фактически данни и правни доводи, обосноваващи твърденията за налични основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, не е преодоляна от прокурора и чрез предоставената на страните процесуална възможност за последващо саниране на недостатъците в подадените жалба и протест, до даване ход на касационното производство. Визираните обстоятелства предпоставят служебен контрол от касационната инстанция, недопустим от действащото законодателство. Логическа последица от това е приетото от настоящия състав, че депозираният от Софийска апелативна прокуратура протест следва да бъде оставен без разглеждане и съдебното производство по наказателно дело № 1548/2011 г. на ВКС, трето наказателно отделение, прекратено. Воден от гореизложеното и на основание чл. 351, ал. 1, вр. чл. 348, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение