Решение № 9013 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9375/2012 г.

Решение № 9013 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9375/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 3 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Еклипс Агро Груп" ЕООД - с. Оборище, Област Варна срещу решение № 1505/08.06.2012 г., постановено по адм. дело № 424/2012 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 031101927/15.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 823/22.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, каквото е промененото наименование на дирекцията, считано от 01.01.2013 г. за установени данъчни задължения за ДДС за данъчни периоди на месеците на август, септември и октомври 2010 г. в общ размер от 3 201 413,38 лв. и лихви - 260 302,62 лв., вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит на дружеството, издадени от "Бурстой В" ЕООД и "Панония комерс" ЕООД. Макар касационната жалба да представлява повторение на първоинстанционната жалба, от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при неправилно прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът е възприел констатациите на приходните органи за липса на доставки по издадените фактури за зърнени култури - рапица, слънчоглед, пшеница и царевица. Неправилно според каса тора органите по приходите приемат, че след като е начислен ДДС по продажбите по чл. 85 ЗДДС, то той е дължим, дори да е начислен недължимо, тъй като това противоречи на смисъла и целите на ЗДДС и на Директива 2006/112/ЕС. Позовава се на практика на СЕС в Люксембург - С-354/03, С-355/03 и С-484/03 и на ВАС - решение по адм. дело № 14642/2010 г. на IА отделение. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Слав Стайков, което е поискал и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на на "Еклипс Агро Груп" ЕООД за установени данъчни задължения за ДДС за данъчни периоди на месеците на август, септември и октомври 2010 г. в общ размер от 3 201 413,38 лв. и лихви - 260 302,62 лв., вследствие непризнато право на приспадане на данъчен кредит на дружеството, издадени от "Бурстой В" ЕООД и "Панония комерс" ЕООД, първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи за липса на реалност на процесните доставки на зърнени култури. Според съда съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, жалбоподателят който претендира възникването и законосъобразното упражняване на данъчен кредит по процесните фактури и следвало да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, както и че липсват пречките съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Съдът се е позовал на чл. 6 ЗДДС, според който за да е налице реална доставка на стоки, следва да се докаже прехвърлянето на собствеността на тези стоки, което за родовоопределените вещи това се доказва чрез предаването им по правилата на ЗЗД. Според съда останал е неизяснен произхода на стоките, транспортирането им, съхранението им и другите обстоятелства във връзка с доставките. Според съда не е доказано издателите на фактурите да притежават ресурси за изпълнение на фактурираните доставки - служители, транспортни средства, складови бази и др. Относно представените по делото кантарни бележки, съдът е приел, че те като частни документи не носят достоверни дати. Относно установеното осчетоводяване на процесните фактури, съдът е приел, че това не е достатъчно за да възникне за данъчнозадълженото лице право на данъчен кредит, поради което издаването на данъчни фактури, без наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС означава, че ДДС е неправомерно начислен и съставлява пречка за ползването на данъчен кредит по тях от страна на жалбоподателя. Обжалваното решение правилно постановено. Фактите по делото правилно са установени от първоинстанционния съд. Реалността на доставките е основополагаща за възникването и законосъобразното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставките. При неустановяване на тази реалност, дори да са налице останалите предпоставки по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС не може да възникне правото на приспадане за получателя по доставките. Доказването на реалността на доставките съобразно дефиницията, съдържаща се в чл. 6, ал. 1 ЗДДС се извършва чрез прехвърляне правото на собственост на процесните стоки. Правилно е отразено в обжалваното съдебно решение, че когато се касае за родово определени вещи, каквито са процесните, то прехвърлянето на правото на собственост се извършва чрез предаването им съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Правилно касаторът е изложил доводи, че в ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г. липсват разпоредби, които изискват да се търсят предходни доставчици и неизпълнение на някои от законовите изисквания от тях, да води до непризнаване правото на данъчен кредит на получателя, каквато беше правната уредба в отменения ЗДДС, в сила до 31.12.2006 г. - чл. 65, ал. 4 ЗДДС. В сега действащия ЗДДС достатъчно е да се установи реалността на пряката доставка, макар че е необходимо да са налице доказателства, че прекият доставчик към момента на предаване на стоките на получателя е бил собственик на същите. В процесния случай обаче не са доказани преките доставки. Ирелевантни за настоящия спор са били ревизионните актове на преките доставчици, на които се позовава касатора. Некоригирането на ДДС на доставчиците, не води автоматично до признаване правото на данъчен кредит за получателя на процесните стоки. В този смисъл е и практиката на СЕС в Люксембург - решения по дела 642/11 и С-643/11 (тези решения са постановени по отправени български преюдициални запитвания на Варненския административен съд), според които, позовавайки се на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО (чл. 85 от българския ЗДДС), ДДС се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка и само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него ДДС, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка и че на получателя по доставката следва да се признае данъчен кредит. В този смисъл посоченото решение по адм. дело № 14624/2010 г. на ВАС, IА отделение не представлява актуална съдебна практика и е в противоречие с цитираната практика на СЕС в Люксембург. При липса на доказателства за прехвърляне правото на собственост на стоката, както и на такива относно транспортирането й, предвид големите количества от процесните зърнени фактури, съхранението на стоката и др., правилно е обусловило първоинстанционният съд да приеме, че не са налице доказателства за реалното прехвърляне правото на собственост по смисъла на чл. 6 във връзка с чл. 25 ЗДДС. Установеното начисляване на ДДС от доставчиците не е основание да се признае правото на приспадане на данъчен кредит за получателя, след като не е установено реалното прехвърляне на стоката от доставчика на получателя. Правилна е преценката на съда за представените кантарни бележки. Те представляват частни свидетелстващи документи и затова не носят достоверни дати, а и не се ползват с материална доказателства сила. Освен това дори да се кредитират, кантарните бележки не установяват прехвърляне правото на собственост върху стоките, а само тяхното претегляне. Правилно съдът е приел в решението си, че тези кантарни бележки, съставени от касатора са в противоречие с твърденията му, че процесните стоки са получени при доставчиците в техните складови бази, а при тях липсват доказателства за премерване на процесните количества, респ. тяхното натоварване и транспортиране. В съдебното производство пред първоинстанционния съд касаторът не е ангажирал доказателства с изключение на ревизионни актове на доставчиците, поради което и пред съда не е доказано реалното прехвърляне на процесните зърнени култури по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и поради установеното по делото начисляване на ДДС от преките доставчици, не може само на това основание да доведе до възникване и законосъобразно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит за касатора. С оглед на изложеното правилно това процесното материално право е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при стриктно спазване на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС и на съдопроизводствените правила и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,