Решение № 4890 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13025/2018 г.

Решение № 4890 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13025/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Еми Комерс" ООД, ЕИК 101556243, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ж. к. "Грамада", ул. "Иван Гарванов" № 1, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Е. Бучински, против решение № 4991 от 24.07.2018 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 5662/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22000117002172-091-001/20.12.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта му, потвърдена с решение № 603/03.05.2018 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 1 068 лв.

С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, жалбоподателят иска неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, евентуално, делото да се върне на същия съд за повторно разглеждане.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Кожухарова и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи, както и че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В касационната жалба не се сочат конкретни съществени процесуални нарушения, а съгласно чл. 218, ал. 1 АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в нея.

По съответствието на решението с материалния закон:

1. С РА е отказано право на приспадане на ДДС на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС в размер на 9 530. 66 лв. по 4 фактури, издадени от "Дани Екотрейдинг" ЕООД в данъчния период м. юни 2014 г., с предмет "СМР", както и в размер на 7 900 лв. по 7 фактури, издадени от "ВР ТРАНС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с предмет "СМР". От страна на органите по приходите са изложени мотиви за това, че строителните услуги не са конкретизирани в договора и във фактурите, а и не се доказва издаването на фактури от страна на ревизираното дружество за така получените СМР, съответно – инвестиционни намерения, ако обектите са негови. Административният съд е приел за материално законосъобразен РА. Решението му в тази част е правилно.

При извършената насрещна проверка от страна на доставчика "Дани Екотрейдинг" ЕООД са представени процесните фактури с предмет "СМР" и договор, съгласно който "Еми Комерс" ООД възлага, а "Дани Екотрейдинг" ЕООД приема да извърши СМР на обект "селска сграда в с. Добри дол, община Трекляно, м. "Милец". Макар цената на строителните услуги да е точно определена в договора – 47 650 лв., същите не са описани в него. Фактурите са от м. юни 2014 г., а към тях се прилага акт обр. 19 от 30.10.2015 г.

Представени са три договора, сключени между "Еми Комерс" ООД като възложител и "ВР ТРАНС БЪЛГАРИЯ" ЕООД като изпълнител за извършване на СМР – 1. за ремонт на покрив и боядисване на стени на административна сграда, находяща се в гр. Благоевград на ул. "Климент Охридски" № 1, 2. за боядисване и ремонт на кухня на кафе-аперитив, находящ се в гр. Благоевград на ул. "Климент Охридски" № 1; 3. за ремонт на покрив и боядисване на обект "Жилищна кооперация в гр. Благоевград на ул. "Славянска" № 104". Договорите са с идентично съдържание като договора, сключен с "Дани Екотрейдинг" ЕООД, без конкретизация по вид, обем, единични стойности на строителните работи, а посочване на обща стойност. За обекта на ул. "Климент Охридски" № 1 е представен акт обр. 19 само за административната сграда с описание на СМР "ремонт на покрив". Не е представен такъв за бояджийските услуги. За обекта на ул. "Славянска" № 104 са представени два приемо-предавателни протокола за "ремонт на покрив" и за бояджийските услуги. Освен по отношение на фактура № 1000260/05.10.2016 г., в която стойността на услугата е 9 000 лв,. и към нея е наличен приемо-предавателен протокол на същата стойност от същата дата, останалите фактури не могат да се обвържат нито с конкретен договор, нито с конкретен протокол, тъй като липсват съвпадения на датите им и на посочените в тях стойности.

При така установените факти се налага извод, че само за СМР по фактура № 1000260/05.10.2016 г., издадена от "ВР ТРАНС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е представен протокол за приемане и предаване на бояджийските работи на обект жилищна сграда в гр. Благоевград на "Славянска" № 104 и за СМР по четирите фактури от "Дани Екотрейдинг" ЕООД, чрез които страните по договорите са установили извършените строителни услуги и те са приети от възложителя.

При липса на оспорване от страна на ответника по делото, че ремонтните работи по тези общо 5 фактури са извършени, а само, че са извършени от издателите на фактурите, настоящата касационна инстанция намира, че осъществяването на доставката на СМР услуги не е спорно. Не е доказана от страна на жалбоподателя обаче предпоставката на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, а именно използването на тези услуги за осъществените от "Еми Комерс" ООД облагаеми доставки, посочено като фактическо основание в решението на решаващия орган наред с правното основание на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Според констатациите в РД ревизираното дружество осъществява дейност, свързана с търговия с метали и метални заготовки в свой собствен имот, находящ се в с. Зелен дол, община Благоевград, м. "Кантона". Не са констатирани от ревизиращия екип издадени от "Еми Комерс" ООД фактури с предмет СМР на изброените строителни обекти към негови възложители. Затова в хода на ревизионното производство е поискано от дружеството с искане № Р-22000117002172-040-002/22.05.2017 г. да даде обяснения за инвестиционните си намерения в обектите, на които са извършени ремонтните работи, а за обект "Жилищна сграда на ул. "Славянска" № 104 - договори, актове, протоколи, предписания, издадени по реда на Наредба № 3/31.07.2003 г. Доказателства, че недвижимите имоти са заведени като ДМА и установяващи пряка връзка между разходите за строителните услуги и извършваната от жалбоподателя независима икономическа дейност не са представени.

По така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира за правилно решението на АССГ в частта му, в която е потвърден РА относно отказано право на приспадане на ДДС по описаните по-горе фактури и непризнаването на разходите за услугите, извършени от "ВР ТРАНС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО.

2. С РА е отказано право на приспадане на ДДС в размер на 500 лв. в данъчния период м. декември 2015 г. по една фактура, издадена от "Димекс –М" ЕООД, с предмет "консултантска услуга по договор". Съгласно договора изпълнителят се задължава да изготви и представи на възложителя консултация по следните проблеми: търсене и намиране на пазари за заготовка на арматурно желязо. Изготвено в писмен вид изследване на пазара на заготовки на арматурно желязо не е представено, нито са налице данни по делото за това да е направено и предадено от изпълнителя, съответно прието от възложителя. Според жалбоподателя той е извършил доставки на арматурни заготовки на СД "Аспра Димитрови и сие" – с. Селище, община Благоевград чрез посредничеството на "Димекс –М" ЕООД, за което представя две фактури. Правилно с оглед така установените факти административният съд е приел, че не се доказва по делото извършване на посредническа дейност от страна на "Димекс –М" ЕООД при сключване на договор за доставка между "Еми Комерс" ООД и СД "Аспра Димитрови и сие".

С тези мотиви решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение