Решение № 2555 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6856/2011 г.

Решение № 2555 от 21.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6856/2011 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалби на Хасан Чаушев и РДНСК ЮЗР срещу решение № 294 от 14.03.2011 г. по адм. д. № 955/2010 г. на Благоевградски административен съд, като се иска отмяна на същото. Ответниците по касационните жалби не вземат становище. Заключението на прокурора е, че жалбите са неоснователни. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационните жалби са допустими и разгледани по същество са основателни. С касираното решение, в обжалваната му част, административният съд е отменил заповед № ДК - 02 - ЮЗР - 32/07.10.2010 г. на началника на РДНСК Югозападен район в частта, с която е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж "Пристройка към 2МЖ и балкон", изградени в УПИ VI, кв. 35 по плана на с. Абланица, община Хаджидимово, извършван от Занко Адамов Чаушев. За да постанови решението си съдът е приел, че задължение на административния орган е да установи по безспорен начин възложителя на строежа и спрямо него да бъде постановено премахването на незаконно изградения строеж. Решението е незаконосъобразно. Премахването на незаконни строежи е изчерпателно уредено в чл. 225 ЗУТ което изисква при издаването на административният акт за това, от административния орган да се вземат предвид всички изисквания на този текст от закона. Съгласно ал. 4 на чл. 225 ЗУТ ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява принудително от органите на Дирекцията за национален строителен контрол самостоятелно или съвместно с лица, на които това е възложено от началника на дирекцията или от упълномощено от него длъжностно лице, по ред, установен с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно § 3, ал. 1 от ДР от Наредбата № 13/2001 г. "Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, а не възложителят, както е приел съда, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Това задължава административният орган да посочи в заповедта за премахване на незаконния строеж конкретното лице, което ще е адресат на заповедта и ще бъде задължено да премахне строежа. В случая като адресат на заповедта е посочен извършителя на строежа Занко Чаушев, същият не е собственик на земята, респективно на построеното, но съгласно ал. 2 на § 3 от ДР на Наредба № 13/2001 г. в случаите, в които собственикът на терена и извършителят на незаконния строеж са различни физически и/или юридически лица, те отговарят солидарно за направените разходи по принудителното изпълнение на заповедта за премахване, което ще рече, че дори собственика на терена да не е адресът на заповедта, той отговаря при принудителното изпълнение на същата. С оглед изложеното следва да се приеме, че административният орган е изпълнил всички изисквания на чл. 225 ЗУТ при издаването на оспорваната заповед и съдът като е отменил част от същата е постановил незаконосъобразно решение. Ето защо решението в тази част следва да се отмени и да се постанови ново, с което да се отхвърли неоснователната жалба на Занко Чаушев. В останалите части на решението, с които са оставени без разглеждане жалбите на Ахмед Чаушев изцяло и частично на Занко Чаушев и прекратено производството по делото са влезли в сила, тъй като не са обжалвани и по тях настоящата инстанция не може да се произнася. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение