Решение № 15530 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8909/2020 г.

ВАСIV отделение15.12.2020 г.докладчик Тодор Петков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 360/25.06.2020 г. по адм. дело № 488/2020 г. на Административен съд – Пазарджик в частта, с което е отменено решение № 36/3/3120303/3/01/04/02, изх. № 01-2600/6624 от 03.09.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на [фирма] е определена финансова корекция в размер на 52 618. 83 лв., в частта, в която е определен размерът на финансовата корекция, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ изцяло жалбата на [фирма] срещу решение № 36/3/3120303/3/01/04/02, изх. № 01-2600/6624 от 03.09.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на [фирма] е определена финансова корекция в размер на 52 618. 83 лв. ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], област Пазарджик да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата 520, 95 (петстотин и двадесет лева и деведесет и пет стотинки) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15530 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8909/2020 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез юрисконсулт М. Панчева, срещу решение № 360/25.06.2020 г. по адм. дело № 488/2020 г. на Административен съд – Пазарджик в частта, с което е отменено решение № 36/3/31200303/01/04/02, изх. № 01-2600/6624 от 03.09.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на [фирма] е определена финансова корекция в размер на 52 618. 83 лв., в частта, в която е определен размерът на финансовата корекция. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на приложимия материален закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт. Претендира разноски. Ответникът – [фирма] не изразява становище по касационната жалба. Представителя на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима, но неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на [фирма] против Решение № 36/3/31200303/3/01/04/02 без посочен изходящ номер. Първоинстанционният съд е приел в решението си, че предмет на спора е решение № 36/3/31200303/01/04/02 с изх. № 01-2600/6624 от 03.09.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". И в двете изписвания на номера на акта са допуснати неточности. Те могат да бъдат поправени от първоинстнационния съд по реда на чл. 175 АПК. Всъщност оспорения административен акт е Решение № 36/3/3120303/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6624 от 03.09.2018 г. издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на [фирма] на посочени правни и фактически ( които всъщност го индивидуализират) основания е определена финансова корекция в размер на 52 618. 83 лв. от предоставената финансова помощ, представляваща корекция в размер на 80, 17 %, което прибавено към наложена по – рано с влязло в сила решение финансова корекция в размер на 19, 83 % води до общо 100 % от първоначално отпуснатото финансиране. Настоящото касационно производство е второ такова. При първото разглеждане на спора с решение № 819/27.12.2018 г. по адм. дело № 871/2018 г. на Административен съд – Пазарджик е отменено изцяло решение № 36/3/3120303/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6624 от 03.09.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Първоинстанционното решение е било обжалвано пред Върховния административен съд, който със свое решение № 4752 от 22.04.2020 по адм. дело № 1583/2019 година отменил решение № 819/27.12.2018 г. постановено по адм. дело № 871/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е било отменено решение № 36/3/3120303/3/01/04/02 с изх. № 01-2600/6624 от 03.09.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и е върнал делото за ново разглеждане, съобразно изложените в решението мотиви. Върховният административен съд е дал указания, при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд да обсъди всички възражения на жалбоподателя и тогава да изгради правния си извод дали е налице неизпълнение на финансови показатели на одобрения бизнес план, както и съответствие, респ. несъответствие с целите за подпомагане по конкретната мярка, след което при безспорно установени в тази насока факти да прецени законосъобразността при определяне на финансовата корекция както и спазването на приложимия материален закон. След връщане на делото, Административен съд – Пазарджик с обжалваното в настоящото производство решение № 360/25.06.2020 г. по адм. дело № 488/2020 г. е отменил решение № 36/3/3120303/3/01/04/02, изх. № 01-2600/6624 от 03.09.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на [фирма] е определена финансова корекция в размер на 52 618. 83 лв., в частта, в която е определен размерът на финансовата корекция. За да се произнесе, съдът е приел за установено, че с Договор № 36/3/3120303 от 04.09.2013 г. за отпускане на финансова помощ по Мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони/ЕЗФРСР/, сключен между ДФ"Земеделие" и [фирма], в качеството му на ползвател е предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 70% от одобрените и реално извършено от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект "Реконструкция, преустройство и основен ремонт на съществуваща вилна сграда във вилна сграда за отдих и едноетажен навес – пристройка към сграда за отдих". На 24.11.2014 г., на жалбоподателя е извършено окончателно плащане в размер на 65 634, 07 лв. В периода 21.04.2016 г. -03.06.2016 г. на жалбоподателя е извършена проверка на място, при която е констатирано неизпълнение на задължения, съгласно одобрения бизнес план за финансовата 2015 г. а изпълнението е в размер на 5, 17 % от заложените нощувки. Въз основа на така установените обстоятелства е издадено решение за налагане на финансова корекция № 36/3/3120303/3/01/04/01 и изх. № 01-2600/521 от 23.03.2017 г. и дружеството е възстановило сумата по решението в размер на 13 015, 24 лв. При извършени последващи проверки на място е установено изпълнение на бизнес плана за финансовата 2016 г. в размер на 26, 17 % от заложените нощувки. За двете пълни финансови години – 2015 г. и 2016 г. е констатирано общо осъществяване на 15, 67 % от заложения брой нощувки. Жалбоподателят е бил уведомен с писмо от 27.10.2017 г. за откриване на производство по налагане на финансова корекция и по повод на подадено от същия възражение отново е извършена проверка на място в периода 21.03.2018 г. – 28.03.2018 г. При същата е констатирано, че за финансовата 2017 г. са изпълнени 34 % от заложените в бизнес плана нощувки. Установено е в хода на административното поизводство, че за трите пълни финансови години – 2015, 2016 и 2017 – са постигнати 23 % от заложените в бизнес плана за този период нощувки. Установено е, че във финансово изражение реализираните приходи от инвестицията за финансовата 2017 г. са в размер на 34, 84 % от заложените такива в одобрения от дружеството бизнес план, доказващ жизнеността на субсидираната инвестиция. За целия период от три пълни финансови години – 2015, 2016 и 2017 – от въвеждането на същата в експлоатация, реализираните приходи от инвестицията съставляват 23, 99 % от заложените такива. Предвид изложените по-горе фактически констатации и на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., т. 8. 1, във връзка с чл. 4. 17 от Договор № 36/3/3120303 от 04.09.2013 г., във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 3, 4, 7 и 10, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, административният орган е издал оспореното в настоящото производство решение. За да отмени решение № 36/3/3120303/3/01/04/02, изх. № 01-2600/6624 от 03.09.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което на [фирма] е определена финансова корекция в размер на 52 618. 83 лв., в частта, в която е определен размерът на финансовата корекция, съдът е приел, че с бездействието си за постигане на заложени финансови параметри, получателят на помощта е нарушил т. 4. 17 от Договор № 36/3/3120303 от 04.09.2013 г., съгласно който ползвателят е длъжен да извърши цялата инвестиция в срока по договора и в съответствие с бизнесплана и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Изготвения от дружеството бизнес план е относим към постигане на целите на мярката, тъй като именно с него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за посочения период. Заложените в чл. 2 от Наредба № 23/2009 г. цели не биха могли да бъдат постигнати единствено с извършване на инвестициите, а е нужно и реализиране на бизнес плана, тъй като както вече се посочи, именно той е послужил за обосноваване на икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта. В този смисъл, след като по делото е установено, че за период от три години, бизнес планът е постигнат съответно на 5, 17%; 26, 17% и 34, 87%, се налага изводът, че е нарушен поетия ангажимент по т. 4. 17 от Договора, изразяващ се в непостигане на предвидените финансови показатели. На следващо място, съдът е счел за неоснователно твърдението на дружеството, че не са налице условията, посочени в ал. 3 на чл. 59 да се иска връщане на платените суми, защото санкцията е наложена на основание чл. 59, ал. 1 от Наредбата за неизпълнение на чл. 4. 17 от Договора. Посочил е, че в чл. 59, ал. 3 от Наредбата са дефинирани различни от обсъжданата в настоящия спор хипотези, при които може да иска връщане на помощта. Съдът е приел за неоснователно позоваването от страна на дружеството на дефиницията за нередност по смисъла на чл. 2

36

на Регламент 1303/2013 г., както и че не е доказано финансовото отражение на нарушението върху бюджета на ЕС. В конкретния казус е доказана вреда на бюджета на Общността, тъй като с непостигане на заложените финансови показатели, не се постигат целите на програмата за насърчаване на заетостта и повишаването на доходите в селските райони, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Първоинстанционният съд, е приел, че санкцията е определена на основание т. 30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 – 2013, утвърдена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (Методиката). Тъй като обаче Методиката била обявена за нищожна с Решение № 15652 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11440/2017 г., оставено в сила с решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС-петчленен състав, същата не можела да породи целените правни последици. Приел е, че определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание процесното решение № 36/3/3120303/3/01/04/02, изх. № 01-2600/6624 от 03.09.2018 г. за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размера на последната, поради което го отменил в тази му част като незаконосъобразно. Така постановеното решение е неправилно, тъй като неправилно е тълкуван и приложен материалния закон. Страните не оспорват обстоятелствата, свързани с проведена процедура по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепени от ЕЗФРСР, приключила със сключване на договор с № 36/3/3120303 от 04.09.2013 г., според който Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 36/3/3120303 от 06.03.2013 г. От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството не е изпълнило заложените в бизнес плана показатели, свързани с размера на годишните приходи, като за финансовата 2015 г. са отчетени едва 5, 17 % от предвидените в обекта и носещи приходи от дейността му нощувки, през отчетната 2016 г. 26, 17, а при извършената след депозиране на възражение от дружеството проверка е установено, че през отчетната 2017 г. са осъществени 34, 84 %. Така установените данни водят до извод за неизпълнение на заложения ангажимент за изпълнение на предвидената при кандидатстването икономическа жизнеспособност на инвестицията, а от там и на преследваните със осигуряване на финансирането цели. Несъмнено в случая е налице нарушение на т. 4. 17 от Договор № 36/3/3120303 от 04.09.2013 г., съгласно който ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с бизнес плана и таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Представения пред административния орган бизнес план е относим към преценка, свързана с постигане на целите на мярката, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Безспорно е, че дружеството е следвало да използва отпуснатите му средства като извърши инвестициите, описани в договора, но заложените в чл. 2 от Наредба № 23 цели не биха били постигнати единствено с това действие. Проекта е одобрен въз основа на заявлението за подпомагане, заедно с всички изискуеми към него документи, в това число и приложения като неразделна част бизнес план, послужил на компетентния орган за обосноваване на извода икономическата му жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по мярка 4. 1. След като при извършените проверки е установено, че за период от три години бизнес плана е изпълнен съответно на 5, 17%, 26, 17% и 34, 84%, то безспорно е налице нарушение на поетия ангажимент по т. 4. 17 от Договора, изразяващ се в непостигане на предвидените финансови показатели, а с това се нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, свързани с насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. Съгласно чл. 59, ал. 1 от Наредбата, в случай че... получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях. А съгласно ал. 2 в случаите по ал. 1 Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от... получателите на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. При издаване на решението за налагане на финансова корекция административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 7 и т. 10 ЗУСЕСИФ, в които е посочено, че финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция поради нарушаване на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, поради неизпълнение на одобрени индикатори и за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. В чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ е посочено, че финансовата подкрепа може да бъде отменена за нарушаване на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. В чл. 71, § 1, (в) от Регламента, за дълготрайност на операциите е посочено, че операциите, включващи инвестиции в инфраструктура или производствени инвестиции, възстановяват приноса от европейските структурни и инвестиционни фондове, ако в срок от пет години от крайното плащане към бенефициера или в рамките на периода от време, определен в правилата за държавна помощ — когато е приложимо — подлежат на значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели. Целта на финансирания проект по мярка 4. 1 е създаване на възможности за дългосрочна заетост и повишаване на доходите в селските райони чрез разнообразяване на икономическите дейности, подобряване на конкурентоспособността на местните продукти, опазване на природните ресурси и околната среда в селските райони и развитие на по-качествени услуги в съответствие с нуждите и очакванията на местното население и получилия финансова помощ за осъществяването им следва да положи усилия да постигне заложените от него финансови показатели в бизнес плана. Предвид описаното, административният орган обосновано и законосъобразно е приел нарушение и на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ – за неизпълнение на одобрени индикатори. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 2 на ЗУСЕСИФ, решението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор с бенефициера, като задължителна част от неговото съдържание са и индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта и др. Видно от т. 4. 17 от сключения договор, ползвателят [фирма] е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, както е приел първоинстанционния съд, но и това е следвало да стане в съответствие с одобрените финансовите цели от бизнес плана, свързани с реализираните приходи от дейността. Оттук следва извода, че заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата помощ. Финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ (в приложимата редакция), за друга /освен посочените в предходните точки/ нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ. Административният орган е установил конкретно бездействие на [фирма], а именно висока степен на неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план, което не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярката, определени в Наредба № 23 от 2008 г. Настоящата инстанция намира за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че определянето на размера на наложената финансова корекция въз основа на нищожен акт, лишава от основание процесното решение № 36/3/3120303/3/01/04/02, изх. № 01-2600/6624 от 03.09.2018 г. за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размерът на последната. Действително, в процесното решение за налагане на финансова корекция, изпълнителният директор на ДФЗ се е позовал и на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (Методиката), утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Тази Методика след постановяване на обжалваното решение е обявена за нищожна с влязло в сила решение № 15652/14.12.2018 г. по адм. дело № 11440/2017 г. на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с решение № 8020/29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав. Обявяване нищожността на Методиката обаче не се отразява на процесното решение за налагане на финансова корекция. Така е, защото разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23 дава самостоятелно основание за налагане на финансовата корекция. Последната не е наложена само въз основа на методиката, а и на посочените подзаконови разпоредби. А критериите за определяне размера на намалението на помощта също са посочени в чл. 59, ал. 2 от Наредба № 23, - вида, степента и продължителността на неизпълнението. Тези критерии са законово дефинирани. В случая е установена висока степен на неизпълнение на проекта, продължителността на неизпълнението е от три години, и е невъзможно неговото поправяне. При отчитане на тези критерии по чл. 59, ал. 2 от Наредба № 23, законосъобразно е разпоредено с процесното решение връщане на пълния размер на изплатените суми по предоставената финансова помощ. При така установеното първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго по съществото на спора като жалбата на [фирма] срещу решение № 36/3/3120303/3/01/04/02, изх. № 01-2600/6624 от 03.09.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид този изход на спора в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 520, 95 лв., от които 100 лв. разноски за юрисконсулт за касационната инстанция, определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и 420, 95 лв. заплатена държавна такса за касационно обжалване.

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ