Решение № 13486 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4114/2019 г.

ВАСVIII отделение10.10.2019 г.докладчик Свилена Проданова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 71/16.01.2019 г., постановено по адм. дело № 2763/2017 г. по описа на Административен съд Бургас в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-02000217001618-091-001/20.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 212/31.08.2017 г. на и. д. директор дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, както и в частта, в която в полза на И. Андреева са присъдени разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Андреева срещу Ревизионен акт № Р-02000217001618-091-001/20.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 212/31.08.2017 г. на и. д. директор дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП в частта за определения данък върху доходите на физическо лице в размера над 14 842, 54 лв. главница и над 7764, 93 лв. лихва. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 71/16.01.2019 г., постановено по адм. дело № 2763/2017 г. по описа на Административен съд Бургас в останалата му част. ОСЪЖДА И. Андреева от [населено място], Бургаска област, [адрес], с ЕГН [ЕГН], да заплати на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас при ЦУ на Национална агенция за приходите сума в размер на 341, 65 лв. /триста четиридесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13486 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4114/2019 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОДОП" Бургас и от И. Андреева против Решение № 71 от 16.01.2019 г., постановено по адм. дело № 2763/2017 г. по описа на Административен съд Бургас. Директорът на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, чрез юрск. Т. Желязкова, обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт /РА/ № Р-02000217001618-091-001/20.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с решение № 212/31.08.2017 г. на и. д. директор дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, за период 2011 г. в размера над 14 842, 54 лв. до 15 068, 86 лв. данък върху доходите по ЗДДФЛ и над 7764, 93 лв. до 7883, 33 лв. лихви върху него. Касаторът релевира оплаквания за допусната необоснованост и незаконосъобразност като твърди, че е неприложима разпоредбата на чл. 40, ал. 5, т. 1 ЗЗО, поради което неправилно се задължения за ЗОВ се приспадат от данъчната основа за облагане по чл. 36 ЗДДФЛ. Претендира за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване вместо него на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ревизираното лице в същата част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба - И. Андреева - не взема становище. Касаторът И. Андреева от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Г. Найденова, обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА. Релевира касационно оплакване за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Претендира за отмяна на решението в същата част и постановяване на ново решение, с което да се отмени изцяло ревизионния акт в частта, в която е предмет на съдебна проверка за законосъобразност. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба – директор дирекция "ОДОП" Бургас – не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, подадена от И. Андреева и за частична основателност на касационната жалба, подадена от директора на дирекция "ОДОП" Бургас. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на посочените основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими, а по същество съобрази следното: По реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК на И. Андреева е издаден РА, в който са й определени допълнителни задължения по ЗДДФЛ – в размер на 15068, 86 лв и лихви за 2011 г. и в размер на 2992, 42 лв. и лихва за 2012 г. По жалбата на И. Андреева. Обжалва се решението на АС Бургас в частта, в която е отхвърлена жалбата на физическото лице срещу издадения в негова тежест РА. С първоинстанционното решение е прието, че при издаване на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за ревизия по особения ред, а именно – били са налице индиции - данни за укрити приходи предвид налични средства през 2011 г. в размер на 150 688, 57 лв., представляващи доходи с неустановен произход. Решението на АС Бургас в тази си част е правилно – обосновано и законосъобразно. На основание чл. 221, ал. 2 АПК касационният съд прави препращане на мотивите на АС Бургас, изведени във връзка с възприетата от съда законосъобразност на издадения РА. В касационната жалба схематично са наведени доводи за неправилност на решението като се твърди, че неправилно съдът не е възприел наличие на нарушения при изготвяне на паричния поток на ревизираното лице, изразяващи се в кумулативно включване в разходната част на потока на разходи за издръжка живот по статистически данни на НСИ и други разходи за издръжка, установени по размер и основание. Оплакванията са неоснователни. Законосъобразно съдът е отчел, че разходите за издръжка и живот са включени в минимален размер по данни на НСИ като към същите следва да се прибавят и други разходи, които са установени по своя размер и основание от приходните органи в хода на извършената ревизия, превишаващи и допълващи минимално приетите такива по данни на НСИ. В случая е процедирано по този начин, с което не е допуснато нарушение, изразяващо се в двойно начисление на едни и същи разходи в разходната част на паричния поток. Другото оплакване в касационната жалба е несъобразяване от приходните органи и от съда на предоставени данни от ревизираното лице за сметката й в Русия. Не са конкретизирани конкретни суми и периоди на получаване. Оплакването освен общо и формално изведени е и неоснователно. Съдът е обсъдил данните за получени суми от РЛ в Русия, в наследство от баща й – съхранявани в банкова сметка в Русия, както и извършването на периодични тегления през 2010 г. и през 2011 г. – от пълномощника Жукова. Обосновано съдът е приел, че няма данни сумата изтеглена през 2010 г. да е налична в началото на 2011 г., нито сумите, изтеглени от Жукова да са предоставени на РЛ. С оглед провеждането на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и при наличие на основания за това, в доказателствена тежест на РЛ е да установи при условията на пълно доказване получаването на средства и техния произход и основание в периода и за периода, за който е извършено облагането. В процесния случай не са сочени и събрани доказателства в тази връзка, поради което и с оглед правилното разпределение на доказателствената тежест, изводите на съда се явяват обосновани. В горния смисъл касационната жалба на И. Андреева се явява неоснователна. Решението в тази си обжалвана част като правилно следва да се остави в сила. По касационната жалба на ДД "ОДОП" Бургас. Обжалва се решението на АС Бургас в частта, в която е отменен РА за начисления допълнително данък върху доходите за период 2011 г. в размера над 14 842, 54 лв. до 15 068, 86 лв. и съответните лихви. За да отмени РА в тази му част, съдът е приел, на първо място, че от разходната част на паричния поток следва да отпадне сума в размер на 1860 лв., заплатена за правни услуги, както и от установения доход с неустановен произход следва да се приспадне сума в размер на 403, 20 лв., представляващи 8% ЗОВ за самоосигуряващо се лице за 2011 г., изчислени върху установения доход за облагане. Жалбата е основателна. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че сумата от 1860 лв. не следва да се приемат за разход на РЛ, тъй като същата е участвала като пълномощник на купувачи при изповядване на сделка при нотариус и заплатената сума за правни услуги следва да е за сметка на купувачите. С оглед характера на проведената ревизия в тежест на РЛ е да докаже, че изплатените от нея суми в полза на адвокатско дружество са за сметка и в полза на трети лица. В този смисъл на се сочени и приети доказателства, поради което изводът на съда се явява необоснован и решението в тази част следва да се отмени като се потвърди РА в същата част. Незаконосъобразно и необосновано първоинстанционният съд е приспаднал сума в размер на 403, 20 лв. за ЗОВ на РЛ за 2011 г. Доходите на РЛ, които са обложени с процесния РА са доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ – от други източници, т. е. същите не съставляват подлежащи на осигуряване доходи по смисъла на КСО и върху тях не се дължат ЗВО, съответно последните не следва да се приспадат от дължимия данък по ЗДДФЛ. В този смисъл решението на АС Бургас следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди РА. С оглед изхода на спора в полза на касатора И. Андреева не се дължат разноски в касационното производство. Такива се дължат в полза на бюджета на касатора ДД "ОДОП" Бургас в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 22, 65 лв. за държавна такса. Следва да се присъдят и допълнително 19 лв. за юрисконсултско възнаграждение в първа съдебна инстанция, както и да се отмени първоинстанционното решение в частта на присъдените разноски в полза на И. Андреева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1