Решение № 528 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11795/2008 г.

Решение № 528 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11795/2008 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е образувано по касационна жалба на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" против решение от 13.06.2008 г. по адм. дело № 2138/2005 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 110, ал. 5, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Ответната по жалбата страна, ТД "Софстрой" АД - гр. София счита същата за неоснователна. Директорът на ТД на НАП - София изразява становище за уважаването Й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е писмо изх. № ОП-447/ 17.05.2005 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е отказано възстановяване на събраните от ТД "Софстрой" АД -гр. София по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО със запорни съобщения № № 565 и 568 от 12.05.2005 г. вземания на ДОО и НЗОК, установени с разпореждане № 8067/2004 г. за събиране на публични задължения по акт за начет № 1/2004 г. За да уважи оспорването, съдът е приел, че актовете, установяващи задълженията не са влезли в сила към момента на издаване на запорните съобщения. Посочил е, че "в нормата на чл. 110, ал. 1, т. 5 КСО (приложима в редакцията към бр. 1/2002 г.) са предвидени случаите, в които се извършва предварително обезпечаване на вземанията по ревизионните актове за начет, което става по реда на ДПК (отм.)". Приел е, че в случая запорното съобщение представлява обезпечителна мярка, наложена от осигурителния орган преди образуването на производството за принудително изпълнение. Констатирал е, че в чл. 110, ал. 1, т. 5 от КСО (в действаща към проверявания момент редакция) не е предвидено, че обезпечителни действия, в случая запори, могат да се предприемат и по отношение на "свързани" с длъжника лица, каквато възможност е дадена с чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО, след изменението му ДВ, бр. 67/2003 г. Решението е постановено при неточно издирване и прилагане на материалния закон. С влязло в сила решение от 24.10.2006 г. по адм. дело № 1189/2005 г. на Софийски градски съд е установено, че "Балкан" ООД - гр. София има публични задължения към Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, които не са погасени доброволно към датата на налагане на запорите върху банковите сметки на "Софстрой" АД, гр. София в качеството му на съдружник с 33.2% от дяловия капитал на дружеството - длъжник. Легалната дефиниция на понятието "свързани лица", дадена в § 1, т. 5 от ДР на КСО (ред. ДВ, бр. 112/2003 г.) сочи, че "свързани лица" са дружество или физическо лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството. Запорът в тези случаи се налага за цялото установено задължение до окончателното му погасяване. Разпоредбата на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО не предвижда възможност длъжникът или лицата по § 1, т. 5 от ДР на КСО да отговарят ограничено до размера на капитала или до размера на дяловото си участие. Съгласно чл. 117а от КСО обжалването на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "в" КСО за събиране на суми по ревизионни актове за начет не спира изпълнението им. Спиране може да бъде постановено по искане на задълженото лице, ако представи обезпечение в размер на главницата и лихвите. Следователно законодателят е обвързал изпълнението на разпореждането за дължими осигурителни вноски с предоставянето на обезпечение от страна на задълженото лице, но не и с влизането му в сила. От събраните по делото доказателства е установено, че в срока за доброволно изпълнение по чл. 110, ал. 3 от КСО такова не е осъществено и законосъобразно административният орган е предприел действия по принудително изпълнение чрез един от изброените способи в чл. 110, ал. 5 от КСО. Посоченото изискване за влязло в сила разпореждане, касае необжалваните такива и всички невключени в хипотезата на чл. 117а КСО разпореждания на органите на НОИ. Подкрепа за подобно тълкуване се съдържа и в разпоредбата на § 10а от ПЗР на КСО, която гласи, че членове 117а и 118а се прилагат и по висящи спорове пред ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и пред съдилищата. Искането за спиране на изпълнението от задължените лица може да се направи в 14-дневен срок от влизане в сила на измененията в кодекса, приети на 23 април 2002 г. Липсата на спиране на изпълнението не би следвало да съставлява пречка за изпълнение на разпореждането. Законодателят е търсил и е дал приоритет на бързината и събираемостта на задълженията при съответни гаранции за задължените лица. По изложените съображения решението на Софийския градски съд, с което е отменен отказ на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", обективиран в писмо изх. № ОП-447/17.05.2005 г., следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да се отхвърли оспорването на атакувания административен акт като неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение