Решение № 10571 от 21.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез гл. юрисконсулт А. Миличин против решение 1484 / 17.11.2021 г. по адм. дело 2229 / 2020 г. на Административен съд - Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - С. Николова, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 1484 / 17.11.2021 г. по адм. дело 2229 / 2020 г., Административен съд Варна е оставил без разглеждане жалбата на С. Николова подадена срещу решение РД-Е126-40 / 21.02.2020 г. на управителя на НЗОК в частта, в която е разрешено възстановяване на разходи на основание чл. 12 от Наредба 5 / 21.03.2014 г. за условията и реда за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване от бюджета на НЗОК (Наредба 5 / 21.03.2014 г.) в размер на 78,45 лева за получена и заплатена необходима медицинска помощ, оказана по Регламент /ЕО/ 987/2009 г., отменил е по жалба на С. Николова решението на управителя на НЗОК в частта с която е постановен отказ за възстановяване на разходи на основание чл. 12 от Наредба 5 / 21.03.2014 г. в размер на 78,45 лева до 196,46 евро, конвертирани в български лева и е изпратил преписката на управителя на НЗОК за ново произнасяне относно възстановяване на разходи в частта, в която е бил постановен отказа при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт в частта му, с която е отказано възстановяване на извършени разходи във връзка с лечение в чужбина е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби основания за отмяната му по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че производството пред административния орган е започнало с подадено заявление с вх. Е126-01-272 / 18.10.2018 г. от С. Николова по реда на чл. 25, б. б , параграф 5 от Регламент (ЕО) 987 / 2009 г. В хода на проверката е било установено, че лицето има непрекъснати здравноосигурителни права, като заявлението е съответствало с чл. 27, ал. 2 АПК. Оказана е била медицинска помощ във Федерална република Германия (ФРГ) за период от 08.04.2017 г. до 26.11.2017 г. медицинска помощ амбулаторно лечение. Помощта е получена на 10.04.2017 г. 05.09.2017 г. с диагноза: [заличен текст]. В заявлението е претендирана сума от 196,46 евро с представени осем броя фактури. При направено запитване до институцията за оказване на помощта в ФРГ е посочена сума за възстановяване 40,11 евро, а общо заплатена сума в размер на 196,46 евро с приложени осем броя разписки. Въз основа на получените документи е било разрешено възстановяване на сумата от 40,11 евро (78,45) лева на основание чл. 90 от Регламент (ЕО) 987 / 2009 г. От изложените факти и обстоятелства следва да се приеме, че с случая са били налице всички предпоставки на Регламент (ЕО) 987 / 2009 за възстановяване на разходите: касае се за медицинско лечение, разходите за което са поети от осигуреното лице, което впоследствие е направило и искане за възстановяването им. Съгласно чл. 25, б. б , параграф 4 от Регламент (ЕО) 987 / 2009 г. ако осигуреното лице в действителност е изплатило разходите за пълния или частичен размер на обезщетенията в натура по член 19 от основния регламент, и ако прилаганото законодателство от институцията по мястото на престой позволява възстановяване на тези разходи на осигуреното лице, то може да изпрати искане за възстановяване до институцията по мястото на престой. В такъв случай, тази институция възстановява пряко на това лице сумата на разходите за тези обезщетения при ограниченията и условията на предвидените в законодателството ставки за възстановяване на разходи. В този ред, при подобно формулиране, НЗОК е сезирала компетентната институция при страната на престой да даде информация за ставката на само едно обезщетение от всичките осем. Страната на престой е обвързана от конкретното искане, според което в представената бланка се търси сума поотделно за всяко едно обезщетение и именно това е отговорила, като е посочила ставката на едно обезщетение. Съгласно чл. 80д, ал. 3 от ЗЗО лицата по ал. 1 могат да упражнят правото си на трансгранично здравно обслужване, когато здравното обслужване е включено в пакета здравни дейности, финансирани от бюджета на НЗОК или от бюджета на Министерството на здравеопазването. В чл. 80е, ал. 2 от същата нормативна уредба е посочено правото да им бъдат възстановени разходите за предоставеното им здравно обслужване в държавата членка по местолечение до размера на разходите, които НЗОК или Министерството на здравеопазването заплащат за съответното здравно обслужване в Република България, но не повече от действително направените разходи. Следва да се има предвид и факта, че ответникът Николова е действала при спазване и на установения в чл. 5, ал. 4 ЗЗО принцип за осъществяване на задължително здравно осигуряване, съгласно който, осигурените носят отговорност за собственото си здраве. Всяка държава-членка сама урежда законодателно социалното си и здравното си осигуряване. Това не изключва общото задължение за спазване правото на Съюза, включително разпоредбите относно свободното предоставяне на стоки и услуги в областта на здравеопазването. В този смисъл, предварителното разрешение, с липсата на което административният орган в конкретния казус е обосновал отказа си за възстановяване на претендираните от С. Николова суми, би могло да се разглежда като пречка за свободното предоставяне на услуги в областта на здравеопазването. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а ответникът не е поискал присъждането на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,