Решение № 88 от 19.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2366/2013 г.

Решение № 88 от 19.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2366/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Е. Д. Г. чрез защитника му адв. Р. Д. срещу въззивно решение № 233 от 14.11.2013 г., постановено по внохд № 221/13 г. на Великотърновски апелативен съд. С това решение е потвърдена постановената присъда по нохд № 117/13 г. на Габровски окръжен съд. В жалбата на подсъдимия П. се оспорва единствено размерът на наложеното наказание - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Излагат се аргументи, че наказанието е прекомерно тежко и не би способствало за поправянето на подсъдимия. Защитата счита, че неправилно инстанционните съдилища са ценили като отегчаващи отговорността обстоятелства броя и силата на нанесените удари, доколкото същите са обстоятелства, квалифициращи престъплението по по - тежък състав. Навеждат се и съображения, че случаят не е налагал определянето на наказание "доживотен затвор", а по- подходящо би се явило налагането на наказание "лишаване от свобода", което след редукцията по чл. 58а от НК би довело до налагането на по - справедливо наказание. Настоява се за изменение на решението, като алтернативно се предлага налагането на по - леко по вид наказание или ако наказанието се запази, то след редуцирането по реда на чл. 58а от НК да се наложи такова в минимален размер. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия - адв. Т. както е подадена. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че е отчетена високата обществена опасност на деянието и дееца; липсата на причина за извършване на престъплението и проявеното от подсъдимия хладнокръвие. В последната си дума подсъдимият Г. моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 76 от 23.07.2013 г., постановена по нохд № 117/13 г. по описа на окръжен съд гр. Габрово, подсъдимият Е. Д. Г. бил признат за виновен в това, че на 09.07.2012 г., за времето от 14.00 до 15.00 часа, в [населено място], [община], умишлено умъртвил Т. Д. К., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, чрез нанасяне на удари с нож в областта на гърба и шията - множество прободно порезни рани - 7 на шията и 13 на гърба, удар със стъклена бутилка водка в дясна теменна област на главата, довели до несъвместимо с живота прободно порезно нараняване в сърцето с кръвоизлив в околосърцевата торбичка, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. 2 и 3, във връзка с чл. 115 от НК във вр. с чл. 58а, ал. 3 във вр. с ал. 2 от НК му било наложено наказание от двадесет и пет години лишаване от свобода при първоначален "строг" режим, което наказание да изтърпи в затвор, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. На основание чл. 59, ал. 1 от НК било зачетено предварителното задържане на подсъдимия. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства. В тежест на Г. било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия било образувано внохд № 221/13 г. на Великотърновски апелативен съд. С решение № 76 от 23.07.2013 г. присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата на подсъдимия е подадени в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Доводите за явна несправедливост на наказанието са били предмет и на въззивната жалба, като с решението си апелативният съд основателно ги е отхвърлил. Производството през първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVII от НПК, като подсъдимият Г. признал изцяло фактите по обвинението. Това е обусловило налагането на наказанието при условията на чл. 58а от НК. При определянето на наказанието първоинстанционният съд е отчел всички обстоятелства от значение за наказателната отговорност на подсъдимия. Начинът на осъществяване на деянието - нанасянето на многобройни удари с нож, поводът за нанасяне на първия удар и причиняването на последващите увреждания с единствената цел пострадалата да не издаде подсъдимия, сочат, че деянието се отличава с по - висока степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид, което е мотивирало съда да наложи наказание доживотен затвор, което да замени по реда на чл. 58а, ал. 2 от НК. Отегчаващите и смекчаващи обстоятелства са били съответно отчетени като размерът на наказанието е определен при баланс между тях. Твърдението в жалбата, че част от смекчаващите отговорността обстоятелства не били взети предвид, не отговаря на действителното положение. Като смекчаващи обстоятелства са били отчетени изразеното съжаление от подсъдимия за случилото се, младата възраст и оказаното съдействие на органите на досъдебното производство с посочването на оръжието на престъплението. В случая липсват обстоятелства, които да не са били отчетени от инстанционните съдилища и които да налагат допълнително смекчаване на наказанието. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I НО,