Решение № 1340 от 15.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5931/2007 г.

Решение № 1340 от 15.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5931/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. Т. и М. И. П., гр. С., срещу въззивно решение от 28.06.2007 г. по гр.д. № 3539/2006 г. на Софийския градски съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Сочи се, че решението противоречи на чл. 31 ЗН. Неправилни са изводите относно обема на наследствената маса,отчитане последиците от разпоредителната сделка, релевантния момент за отчитане накърняване на запазената част. В нарушение разпоредбата на чл. 188, ал.1 ГПК (отм.) въззивният съд не е допуснал гласни доказателства относно обстоятелството, че ищецът е знаел за завещанието, както и моментът на узнаването. Решаващият съд не е обосновал тезата си, защо не е взел предвид продажбата на вилата и вилното място след като от този имот ищецът е получил своята част като наследник по закон, независимо от завещателните разпореждания. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Ответникът по касация В. И. П., гр. С., оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и данните по делото, намира следното: С обжалваното решение Софийският градски съд е оставил в сила решение от 15.06.2006 г. по гр.д. № 8800/2004 г. на Софийския районен съд, с което е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 вр.чл. 29, ал. 3 ЗН запазената част на В. И. П. в размер на 1/4 от наследството на И. П. Т., починал на 25.01.1997 г. като е намалено с 1/4 всяко от завещателните разпореждания по саморъчното завещание от 12.01.1995 г., обявено на 18.09.2001 г. по реда на чл. 27, ал. 1 ЗН, с което И. П. Т. е завещал на съпругата си В. С. Т. и дъщеря си М. И. П. цялото си недвижимо имущество, а така също всичките си влогове в БНБ, ДСК и в други кредитни учреждения и организации. Допуснато е извършване на съдебна делба между В. И. П., В. С. Т. и М. И. П. на процесния апартамент,находящ се в гр. С. при дялове 2/16 ид. ч. за В. И. П., 3/16 ид. ч. за М. И. П. и 11/16 ид. ч. за В. С. Т., както и е изменен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК нотариален акт № 138/2004 г. по отношение признатите с него права на собственост. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че наследодателят на страните по делото И. П. Т., поч.на 25.01.1997 г., е придобил процесния имот в режим на СИО с ответницата В. С. смъртта си е оставил за наследници съпруга В, син В. П. и дъщеря М. П. Със саморъчно завещание от 12.01.1995 г., оспорването авторството на което не е доказано по делото, И. Т. е завещал цялото си имущество на съпругата и дъщеря си. Стойността на процесния апартамент към датата на откриване на наследството е 21 586 лева, а еднофамилната вилна сграда е на стойност 20947 лева. С договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 134/2004 г., В. Т., М. П. и В. П. са продали на трети лица 3/4 ид. ч. от дворното място и вилната сграда в с. В.. По сметката на В. П. са постъпили 7875 щ.д. Искът за възстановяване запазената част от наследството, предявен от В. П. на основание чл. 30, ал. 1 ЗН е основателен. Завещателното разпореждане на И. Т. в полза на В. Т. и М. П. следва да се намали за размера на неговата запазена част. Предвид твърденията на всички страни по делото за липса на други вещи, влогове и пари на името на наследодателя към деня на откриване на наследството, съдът е приел, че двата имота са единствените останали в собственост на наследодателя към деня на откриване на наследството, поради което завещанието има универсален характер и пресмятането на запазената част следва да се извърши в дробна част, без да е необходимо образуване на наследствена маса. Запазената част на ищеца е 1/4 ид. ч. и разпорежданията в завещанието от 12.01.1995 г. следва да се намалят съразмерно. Предвид редуцирането при възстановяване на запазената част, квотите на страните остават съответно 2/16 ид. ч. за В. П., 3/6 ид. ч. за М. П. и 11/16 ид. ч. за В. Т. Доводите на ответницата, че с извършената продажба през 2004 г. фактически е допълнена запазената част на ищеца В. П. са неоснователни, тъй като наследството се открива със смъртта на наследодателя и съдът преценява дали е накърнена запазената част към този момент предвид състоянието на наследствената маса. Извършените впоследствие разпореждания не могат да променят настъпилите преди тях обстоятелства. Получените от наследника средства от продажбата на имота могат да бъдат предмет в отделен спор по общите правила. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения. Фактите и обстоятелствата, за установяване на които е поискано допускане на свидетелски показания, са ирелеванти за спора. Неоснователни са доводите за допуснати от въззивния съд нарушения на материални закон при определяне квотите в делбения имот след намаляване завещателните разпореждания на основание чл. 28, ал. 1 ЗН -без образуване на маса от имотите, принадлежащи на наследодателя, не намират правна опора. Предмет на делбата е недвижим имот, останал в наследство от общия наследодател И. Въззивният съд е съобразил релевантните факти при решаване на въпросите по чл. 282, ал. 1 ГПК относно наличието на съсобственост, лицата, които имат права в имуществената общност и техните квоти, вкл. по иска за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената част. При определяне на квотите е съобразено, че завещанието е общо по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН, поради което запазената част на ищеца е 1/4. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Съобразно чл. 32 ЗН завещателните разпореждания в полза на ответниците следва да се намалят съразмерно с 1/4. По делото не се е спорило, че наследството не включва други вещи освен апартамента и вилната сграда и оттук правилно е прието, че завещателните разпореждания имат универсален характер. При универсалните завещания намаляването на разпореждането с цел да се възстанови запазената част, следва да бъде извършено направо с оглед разпоредбата на чл. 29 ЗН с дробна част, което в разглеждания случая е налице. Извършеното впоследствие от наследниците разпореждане с имущество от наследството, е ирелевантно за отчитане размера на накърнената част. Правилно е приетото от въззивния съд становище, че се касае за облигационни отношения относно получените от наследника средства от продажбата на имота и те могат да бъдат предмет на отделен спор. С оглед изложеното решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лева - адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на II г.о.