Решение № 3132 от 24.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Михова, от [населено място], област Шумен против решение 67 / 03.06.2022 г. по адм. дело 41 / 2022 г. на Административен съд Шумен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10 и §1, ал.1, т.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Шумен , чрез юрисконсулт Л. Бичинова Илиева изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 67 / 03.06.2022 г. по адм. дело 41 / 2022 г. Административен съд Шумен е отхвърлил оспорването по жалба на П. Михова, от [населено място], област Шумен срещу решение 2153 27 15 / 19.01.2022 г. на директора на ТП на НОИ Шумен, с което на основание чл. 117, ал.3 КСО са потвърдени задължителни предписания ЗД 1 27 01039503 / 25.11.2021 г. на контролен орган на НОИ за заличаване на данни за осигурителен стаж и доход за периода 29.01.2019 г. 31.10.2021 г. Правилно в мотивите си административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и норми. Налице са били фактическите и правни основания, визирани в него, поради което той се явява постановен в съответствие с материалния закон и преследваната от него цел. Административният съд извежда решаващ правен извод, че няма данни П. Михова реално да е упражнявала трудова дейност като земеделски производител. Неоснователни са касационните доводи за допуснато нарушение на материалния закон. По делото не се спори, че жалбоподателката е подала необходимите документи за регистрация и пререгистрация като земеделски стопанин, но в хода на първоинстанционното производство не е доказала, че фактически е осъществявала трудова дейност. Според предвиденото в легалната дефиниция за понятието "осигурено лице" в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Видно от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР КСО "регистрирани земеделски производители" за нуждите на кодекса са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, т.е. което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена именно за продажба, (а не за лична употреба), не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. По изложените съображения релевираните пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания по чл.209 т.3 АПК не са налични. Оспореното съдебно решение е правилно. Изводите на съда кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след обоснованата им преценка. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение