Решение № 1034 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11936/2020 г.

Решение № 1034 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11936/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кърджали срещу Решение № 203/30.09.2020 г. на Административен съд (АС) – Кърджали постановено по адм. дело № 135/2020 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № РД05-79/1.04.2020 г. на директора на РДГ-Кърджали, с която на З. Севова на длъжност "главен счетоводител" в РДГ-Кърджали, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и РДГ-Кърджали е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 93, ал. 1 и чл. 91, ал. 1 ЗДСл. Излага подробни съображения, че правото на защита на служителката не е нарушено, тъй като й е дадена възможност да представи писмени и устни обяснения и се е запознала с материалите предоставени на Дисциплинарния съвет (ДС) относно извършените нарушения. Твърди, че в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание се съдържат мотиви относно всеки един от задължителните критерии при налагане на дисциплинарни наказания на държавните служители. За неправилни счита изводите на съда, че от дисциплинарното нарушение не е нанесена вреда на бюджета на РДГ-Кърджали, че доказателствата по делото не подкрепят възприетия от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) извод, че дисциплинарното нарушение е извършено при пряк умисъл и, че ДНО не е изложил мотиви за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което се отхвърли жалбата срещу Заповед № РД05-79/1.04.2020 г. на директора на РДГ-Кърджали. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Момчилова. Ответникът по касация – З. Севова оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя Списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Ванкова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното: При обработване на ведомостите за заплати и тяхното осчетоводяване през месец декември 2019 г. счетоводителят С. Мухтаров е подал сигнал до директора на РДГ-Кърджали за няколко случая на изплатени възнаграждения в по-голям размер през 2019 г., без основание за това. След разпореждане на директора на РДГ-Кърджали С. Мухтаров е извършил проверка и установил, че се касае за възнаграждения на главния счетоводител за месеците май, октомври и декември 2019 г., съответно в размер на 181, 53 лв. в повече за месец май 2019 г., за месец октомври 2019 г. – 181, 53 лв. в повече, и за месец декември 2019 г. – 400 лв. в повече. След допълнителна проверка е установено, че през месец юни 2018 г. е изплатена сума от 165 лв. в повече, а през месец октомври 2018 г. – 181, 53 лв. в повече. По искане на директора на РДГ-Кърджали е била извършена проверка от служители на звено "Вътрешен одит" при Изпълнителна агенция по горите (ИАГ). За резултатите от проверката е съставен Доклад рег. индекс № ИАГ-2572/30.01.2020 г., който отразява установените от С. Мухтаров начисления на възнаграждение на З. Севова – главен счетоводител на РДГ-Кърджали. Констатирано е и изплатено в повече възнаграждение на С. Мухтаров в размер на 77, 65 лв. без да е посочено, за кой месец от годината се отнася. Със Заповед № РД05-34/6.03.2020 г на директора на РДГ-Кърджали е образувано дисциплинарно производство срещу З. Севова във връзка с допуснати от нейна страна нарушения на финансовата дисциплина, отразени в Доклад рег. индекс № ИАГ-2572/30.01.2020 г. Със Заповед № РД05-35/6.03.2020 г. председателят на ДС е образувал дисциплинарно дело № 1/2020 г. Свикано е заседание на ДС на 11.03.2020 г. от 10: 30 часа. За заседанието са уведомени З. Севова и С. Мухтаров – на 10.03.2020 г., като им е указано, че при желание може да се явят и дадат обяснения, съответно да представят доказателства по случая. За заседанието на ДС на 11.03.2020 г. е съставен Протокол № 1/11.03.2020 г. З. Севова се е явила и е представила своите обяснения. Обяснения е представил и С. Мухтаров. С Решение № 1/16.03.2020 г. ДС при РДГ-Кърджали е приел, че З. Савова е допуснала съществени пропуски и неосъществяване на контрол по отношение на финансовата дисциплина в РДГ-Кърджали системно, което е довело до щета на бюджета на РДГ-Кърджали. ДС е определил извършеното като неизпълнение на конкретни служебни задължения, вменени с длъжностната характеристика. ДС е предложил на З. Севова да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл - "уволнение". От писмо, рег. № РДГ06-1771/16.03.2020 г. и приложеното към него извлечение от сметка е установено, че З. Севова е възстановила на 13.03.2020 г. сумата, която недължимо е получила. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства – показанията на свидетелите С. Мухтаров и З. Хасан, както и е приел основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Спазена е установената форма, като административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 97, ал. 1 ЗДСл реквизити. Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Приел е, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - не е спазено изискването на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. За да достигне до този извод съдът е посочил, че с писмо изх. № РДГ06-219/9.01.2020 г. директорът на РДГ-Кърджали, е поискал от З. Севова писмени обяснения относно причините за установеното при извършена от него проверка, начислено и изплатено месечно възнаграждение в по-голям размер за месеците октомври и декември 2019 г. Севова е представила такива обяснения, вх. № РДГ-06-317/13.01.2020 г. Посочил е, че тези обяснения предхождат образуваното със Заповед № РД05-34/6.03.2020 г. на директора на РДГ-Кърджали дисциплинарно производство срещу нея. Позовавайки се на чл. 96, ал. 1 ЗДСл съдът е извел извод, че приобщаването на по-рано дадените писмени обяснения на З. Севова и проведеното изслушване на заседанието от 11.03.2020 г. на ДС, не удовлетворяват изискването на чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Посочил е, че към датите 13.01.2020 г. и 11.01.2020 г. жалбоподателката не е знаела срещу какво да се защити, тъй като към този момент не е било налице обвинение в извършването на дисциплинарно нарушение, обосноваващо налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Изложил е съображения, че допуснатото нарушение не се санира нито от провеждането на заседанието на ДС, който приема решение с необходимото мнозинство и представя същото на органа, нито от това, че становището на ДС относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и предложението на мнозинството за вида и размера на дисциплинарното наказание, са възприети от директора на РДГ-Кърджали. Приел е, че допуснатото съществено нарушение обосновава прилагане на правилото чл. 93, ал. 1 ЗДСл. Независимо от горния извод решаващият съд е изложил съображения, че заповедта е незаконосъобразна, поради липсата на мотиви за определяне на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Посочил е, че в обжалвания административен акт се съдържат фактически основания, които формално отговарят на изискванията на чл. 91, ал. 1 ЗДСл, но в действителност не е извършена реална преценка на всеки от критериите по чл. 91, ал. 1 ЗДСл за определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание. Не била съобразена тежестта на нарушението и не са взети предвид настъпилите последици за държавната служба предвид възстановяването на недължимо получените суми, поради което не е настъпила вреда в бюджета на РДГ-Кърджали. Приел е, че от доказателствата по делото не се подкрепя приетото от ДНО, че описаното нарушение е извършено при пряк умисъл. Липсвали доказателства, че с поведението си служителката е целяла изплащането на възнаграждение в по-голям размер за месеците май, октомври и декември 2019 г. Не била съобразена организацията на работа в счетоводството на РДГ-Кърджали, игнорирани са обясненията на С. Мухтаров от 20.02.2020 г., както и на жалбоподателката от 13.01.2020 г. Не било съобразено и цялостното поведение на служителката и не е взето предвид, че тя няма наложени дисциплинарни наказания, съответно липсва поведение, несъвместимо със заеманата длъжност. Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал. При правилно установени факти правните изводи на съда са законосъобразни. Изводите на съда са последователни, логични и отразяват формиране на вътрешното му убеждение, поради което обжалвания съдебен акт не е необоснован. Съдът не е допуснал грешки на опитните, научните и логическите правила. Правилно решаващият съд е приел, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 93, ал. 1 ЗДСл предвиждащ, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. От събраните по делото доказателства се установява, че З. Севова е дала обяснения преди образуване на дисциплинарното производство и пред ДС. Липсват доказателства, че преди налагане на дисциплинарното наказание, т. е. след събиране на всички материали от дисциплинарното произвоство, държавният служител е бил изслушан от ДНО и че му е дадена възможност да даде писмени обяснения, като изискването на закона е за изпълнение и на двете възможности. Даването на обяснения пред ДС не замества изслушването и даването на обяснения пред ДНО. Съгласно чл. 96, ал. 2 ЗДСл Дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства. Доводите в касационната жалба, че правото на защита на служителката не е нарушено, тъй като и е дадена възможност да представи писмени и устни обяснения и се е запознала с материалите предоставени на ДС относно извършените нарушения са неоснователни. Законът предвижда задължително изслушване и предоставяне на възможност за писмени обяснения от ДНО, преди налагане на дисциплинарното наказание, след образувано дисциплинарно производство, което изискване е различно от възможността за изслушване от ДС и в случая не е спазено. Съдебната практика приема, че изслушването преди образуване на дисциплинарното производство или от дисциплинарния съвет не може да замести това по чл. 93, ал. 1 от ЗДС, чиято цел е след като са събраните доказателствата в дисциплинарното производство и е изготвено становището на дисциплинарния съвет, държавният служител да има възможност да изрази своето становище по тях и да даде конкретни обяснения по разследваното нарушение, в резултат на което дисциплинарнонаказващият орган да разполага с информация за всички обстоятелства, необходими му за определяне на дисциплинарното наказание – в този смисъл Решение № 14609 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8059/2020 г., Решение № 12365 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1471/2020 г. Изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл се възприема като особено важна гаранция за ефективно упражняване правото на защита на държавния служител и неспазването му има за задължителна последица отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание (чл. 93, ал. 2 от ЗДСл) без да бъде разглеждан по същество въпроса относно възникването на дисциплинарната отговорност. По аргумент от тази разпоредба настоящият съдебен състав не следва да обсъжда наличието/отсъствието на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на З. Севова. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 800 лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение