Решение № 13991 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16545/2011 г.

Решение № 13991 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16545/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Димитър Крумов Димитров е подал касационна жалба срещу решението от 31.10.2011 г. по адм. дело № 346/2011 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е бил отхвърлен предявения от него иск срещу Националния осигурителен институт за заплащане на сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на органи от системата на социалното осигуряване, ведно със законната лихва. Направени са оплаквания за недопустимост и за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция и се присъдят разноски в размер на 300 лева. Националният осигурителен институт е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на решението, прие следното: Решението на административния съд е постановено по нередовна искова молба, която не съответства на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, тъй като в нея не се формулират ясно, точно и пълно фактическите обстоятелства, както и направените искания. В исковата си молба срещу Националния осигурителен институт Димитър Крумов Димитров е посочил, че от 1999 г. до момента търпи имуществени и неимуществени вреди от нарушения на нормативни актове по социалното осигуряване, както и от неизпълнението на съдебни решения от страна на директора на Териториално поделение "Социално осигуряване" - Русе. В молбата се цитират административни разпореждания на директора на Териториално поделение "Социално осигуряване" - Русе, които са били предмет на съдебен контрол и са отменени като незаконосъобразни. Въз основа на тези обстоятелства ищецът претендира обезщетение в размер на 1000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в "неправилно изчисляване на придобития трудов и осигурителен стаж стаж". В последващ абзац на исковата молба Димитър Димитров твърди, че определената му към днешна дата пенсия за изслужено време и старост е по-ниска от тази, която би следвало да получи за времето от 2000 г. до 2011 г. заедно с всички периодични индексации, поради което прави искане за осъждането на ответника, който да му заплати сума, "представляваща неоснователно обогатяване поради неправилно изчисление и индексиране на размера на придобитата пенсия за изслужено време и старост до размера на обедняването, установено с исканата експертиза". Изложеното в исковата молба, макар и с непрецизен изказ, дава основание да се приеме, че ищецът претендира обезщетение, както за имуществени, така и за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни административни актове на ръководителя на териториалното поделение по социално осигуряване. В молбата не се отделят имуществените и неимуществените вреди, причинени в резултат на издаването на всеки отделен административен акт, нито се формулират точно размерът и основанието на претенциите. С определение от 19.08.2011 г. по адм. дело № 346/2011 г. Административният съд - Русе е оставил без движение исковата молба и е указал, че в 7-дневен срок от съобщението ищецът следва да въведе твърдения за това от какво произтичат понесените от него неимуществени вреди - от отменен незаконосъобразен административен акт или от бездействие на орган или на длъжностни лица, при изпълнението на каква дейност са причинени и в какво се изразяват, като посочи и доказателствата, които подкрепят твърденията му. В законоустановения 7-дневен срок от съобщението, с молба от 25.08.2011 г., Димитър Крумов Димитров заявил, че увреждането, което претендира, е резултат от действията и бездействията на административния орган на Териториално поделение " Социално осигуряване " - Русе. Поради неправилното изчисляване на размера на пенсията му бил принуден да води дела в продължение на повече от 10 години, което го лишило от възможността да получи пълния, дължим, размер и довело до пропиляно време и средства, както и до стрес. Що се отнася до доказателствата, на които се основава претенцията, съдът следвало да назначи поисканата с исковата молба икономическа експертиза. От съдържанието на молбата от 25.08.2011 г. може да се направи извод, че ищецът не е отстранил недостатъците на исковата молба и под формата на поправка е въвел обстоятелства, които не е твърдял първоначално. Вместо да приеме, че указанието не е било изпълнено и да прекрати производството, съдът безкритично е приел за разглеждане исковата молба с променено и неуточнено съдържание и се е произнесъл по неясен и непълно формулиран предмет, което е опорочило постановеното от него решение. С оглед констатираното основание за отмяна касационната инстанция не следва да се произнася до оплакванията за неправилност на съдебното решение. То следва да се обезсили като недопустимо и и делото да се върне на административния съд за произнасяне с допустим съдебен акт. Направените от касационния жалбоподател разноски не се присъждат, тъй като разглеждането на делото продължава. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд