Решение № 14429 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9488/2011 г.

Решение № 14429 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9488/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 239, т. 1 и т. 4 АПК. Молителят Павел Григоров Бамбеков, гр. Пирдоп е поискал от съда да отмени Определение № 9228/2.07.2010 г. по адм. д. № 5219/2010 г. по описа на ВАС, тричленен състав, с което е оставено в сила Определение № 202/15.03.2010 г. по адм. д. 226/2010 г. по описа на АССО, с което е прекратено производството поради просрочие на жалбата на молителя срещу мълчалив отказ на Началник СРДНСК Югозападен район. Ответникът по искането за отмяна не е взел становище по молбата. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира за установено следното. Със съдебен акт е отменена Заповед на СРДНСК, с която заповед са били оставени в сила разрешение за строеж и одобрен проект за строеж и преписката - върната на административния орган за произнасяне. Бамбеков е подал жалба срещу мълчаливия отказ на административния орган, производството по която е прекратено с Определение № 202/15.03.2010 г. по адм. д. 226/2010 г. по описа на АССО, поради просрочие на жалбата и съответно Определение № 202 е оставено в сила с Определение № 9228/02.07.2010 г. по адм. д. № 5219/2010 г. по описа на ВАС. На тези актове се иска отмяна. По чл. 239, т. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда, че на отмяна подлежат съдебните актовете, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства трябва да установяват факти от съществено значение за решаването на правния спор, осъществили се до решаването на делото и които не са могли да бъдат известни на страната, или факти на които страната се е позовала, но не е могла да докаже поради липса на тези писмени доказателства. В конкретния случай, обаче, предвид гореизложеното - изобщо не се касае до основание за отмяна по реда на т. 1 на чл. 239 АПК. В настоящото производство се твърди, че мълчаливият отказ е нищожен, тъй като административният орган не е имал това право, като молителят твърди, че приложим в случая е чл. 177, ал. 2 АПК. Досежно доводите за нищожност на мълчалив отказ следва да се има предвид, че производство в този смисъл би било недопустимо, тъй като при мълчаливия отказ липсва външно оформено изявление на административния орган, поради което и обжалването е допустимо само досежно неговата незаконосъобразност. По чл. 239, т. 4 АПК. За да е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК е необходимо между същите страни, за същото искане на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая не е налице идентичност на основанието. Първият акт е Решение, с което е отменена Заповед на СРДНСК, а вторият е Определение с което е потвърдено друго Определение за прекратяване на производство, поради просрочие на жалба. Искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК