Решение № 13600 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9173/2016 г.

Решение № 13600 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9173/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на "Тимотей 2008" ЕООД, гр. А. срещу Решение № 1189 от 13.06.2016 г. по адм. дело № 2241/2015 г. по описа на Административен съд П., ХVI състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001614000625-091-001 от 25.03.2015 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. П., потвърден и изменен с Решение № 466 от 08.06.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ ОДОП/ - гр. П. при ЦУ на НАП.

Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства, което е довело до формиране на извод за материална законосъобразност на РА в съответните му части - по ЗДДС и по ЗКПО. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА или алтернативно, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. П. Бонева в писмен отговор по делото становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 7 940 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба относно отказания с РА данъчен кредит по фактурите, издадени от "МИМ - М" ЕООД и за неоснователност на касационната жалва в останалата й част.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред АС П. е образувано по жалба на "Тимотей 2008" ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-16001614000625-091-001 от 25.03.2015 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП гр. П., потвърден и изменен с Решение № 466 от 08.06.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП.

С РА на "Тимотей 2008" ЕООД е /са/:

1.отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9200,00 лева за м. 05. и м. 06.2011 г. в размер на 9200,00 лв. по 5 броя фактури с № № 586, 587, 588, 589/26.05.2011г и № 590/07.06.2011 г., издадени от "БГ Груп-2007" ЕООД, с предмет на доставките реклама по договор;

2.отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 29 720,04 лева за м. 12.2012 г. по 12 броя фактури, издадени от "МИМ-М" ЕООД;

1. начислени лихви в размер на 310,21 лева във връзка с непризнат данъчен кредит в размер на 9200,00 лева по три бр. фактури, които са сторнирани през м. 05. и м. 06.2011 г.

1. начислен допълнително ДДС за периода от м. 06 до м. 11.2013 г. в размер на 37 984,31 лева за неправилно сторнирани 50 % приходи от таксиметрова дейност;

1. начислен допълнително ДДС в размер на 16 030,05 лева за м. 06.2013 г. поради недеклариран оборот от ЕКАФП.;

1. начислен допълнително ДДС в размер на 6583,33 лева във връзка с отразено кредитно известие № 10 от 01.06.2013 г., издадено от "Вихър" ЕООД;

1. извършено увеличение на счетоводния финансов резултат /СФР/ на основание чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО за 2011 г. в размер на 23 333,34 лева / със стойността на фактурите, издадени от "БГ груп 2007" ЕООД/;

1. извършено увеличение на ФР за 2012 г. на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО в размер на 26 816,84 лева - разходи за амортизации;

1. извършено увеличение на СФР на основание чл. 78 от ЗКПО за 2013 г. в размер на 270 071,54 лева с неотчетени приходи, подробно описани в раздела по ЗДДС съгласно РД.

По отношение на отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от "БГ груп 2007" ЕООД и "МИМ - М" ЕООД, ревизиращите органи приемат, че не е доказано извършването на доставки на услуги поради липса на доказателства за изпълнение на договора за рекламни услуги, а по отношение на доставките на стоки - не са налице доказателства за приемо-предаване и транспортирането на стоките от доставчика в полза на получателя.

По отношение на три броя фактури, издадени през м. 01 и м. 02.2011 г. данъчните органи приемат, че РЛ не разполага с оригинали на същите, но същите са сторнирани от оспорващия пред следващи данъчни периоди, поради което с РА е начислена лихва за неправомерно ползван данъчен кредит в общ размер на 310,21 лева.

С РА е извършено доначисляване на ДДС в размер на 37 984,31 лева за периода от м. 06 до м. 11.2013 г. за сторнирани 50 % приходи от таксиметрова дейност, като е прието, че липсват документи относно извършваната икономическа политика от РЛ на 50 % отстъпка при извършване на таксиметров превоз на чуждестранни лица, както и че няма основание за извършеното намаляване на данъчната основа, за да може отстъпката да се изключи от нея съгласно чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС.

За м. 06.2013 г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е допълнително начислен ДДС в размер на 16 030,05 лева във връзка с неотчетени приходи от продажби в дневника за продажби и в СД в размер на 80 150,23 лева. За същия данъчен период на основание чл. 86 от ЗДДС вр. чл. 115 от ЗДДС от дневника за продажби е изключена сумата от - 32916,67 лева ДО и ДДС - 6583,33 лева с оглед установения факт, че ДО на извършените доставки е намалена на основание ДКИ № 0.. 010 от 01.06.2013 г., издадено на "Вихър" ЕООД към фактура № 60 от 06.12.2012 г. и последната фактура не е включена в дневниците за продажби през м. 12.2012 г. или в някой от следващите данъчни периоди.

В частта по ЗКПО за 2011 г. в РА е отразено, че доколкото няма реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "БГ Груп 2007" ЕООД, то е налице основание по чл. 26, т. 2 от ЗКПО вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО за увеличение на ФР със стойността по фактурите, в резултат на което е определен корпоративен данък за довнасяне ведно с лихви за забава.

В частта по ЗКПО за 2012 г. на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО с РА е извършено увеличение на СФР с разходи за амортизации в размер на 26 816,84 лева/ осчетоводени по сметка 603/ на МПС, за които е установено, че не са собственост на РЛ.

В частта по ЗКПО за 2013 г. на основание чл. 78 от ЗКПО е извършена корекция на СФР със сумата на неотчетени приходи в общ размер на 270 071,54 лева / във връзка с констатациите в частта по ЗДДС/.

С решението съдът е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. След преценка на доказателствения материал по делото АС П. е изложил мотиви за материална законосъобразност на РА както в частта на ЗДДС, така и в частта на ЗКПО за отделните данъчни периоди.

Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо, като същото е правилно. Не са налице твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.

1. При постановяване на решението съставът на АС П. обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, като е формулирал правилния извод за материална законосъобразност на РА. Видно от обжалваното решение първоинстанционният съд е установил фактите, касаещи спорния предмет, описал е събраните доказателства, задълбочено ги е обсъдил с оглед доказателствената им сила като частни писмени документи и е разгледал констатираното от вещото лице по ССчЕ. Изложени са мотиви по отделните пунктове на оспорения РА както в частта по ЗДДС, така и в частта по ЗКПО.

1. На следващо място, не е налице допуснато от първостепенния съд неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, като крайния извод на съда за законосъобразност РА в съответните му части се подкрепя от доказателствата по делото.

2.1. В частта по ЗДДС:

А. Решението е правилно в частта на отхвърляне на жалбата на "Тимотей 2008" ЕООД срещу РА относно отказания данъчен кредит по 5 броя фактури с № № 586, 587, 588, 589/26.05.2011 г и № 590/07.06.2011 г., издадени от "БГ Груп-2007" ЕООД, с предмет на доставките реклама по договор, както и по 12 броя фактури, издадени от "МИМ- М" ЕООД;

Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли съгласно чл. 86, ал. 1 ЗДДС. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. Аргументите, изведени от нормата на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС не следва да се съобразяват предвид изложеното от СЕС в Решение по дело С-18/13.

Надлежното възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги и използването им за целите на облагаемата дейност на регистрираното лице /чл. 69 ЗДДС/. Лицето следва да притежава данъчен документ по чл. 71 ЗДДС.

При действието на ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., приложим към спорните доставки, изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. Установяването на произход на стоката от доставчика не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен такъв не обуславя на самостоятелно основание извод за липса на реална доставка при положение, че доставчикът е издал данъчен документ.

Настоящият спор е относно правомерното упражняване на правото на данъчен кредит по спорните фактури, отказано от органите по приходите на основание липса на реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и на данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС предвид липсата на основанията по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 68, ал. 1 от ЗДДС.

Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС, преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит /реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност/ се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото /арг. от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11/. Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на облагаемата си дейност съгласно правилата за доказване по чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Изискванията за възникване правото на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право. Установяването на произход на стоката от доставчика не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, а невъзможността да бъде установен такъв не обуславя на самостоятелно основание извод за липса на реална доставка при положение, че доставчикът е издал данъчен документ.

На първо място, правилен е изводът за недоказаност на извършването на доставки на рекламни услуги по фактурите, издадени от "БГ груп 2007" ЕООД. Не се установява какво точно е договорено между страните, за да се извърши рекламната дейност, тъй като ревизираното лице и доставчикът представят в хода на ревизията различни по съдържание и форма договори, което води до извода, че не е постигнато съглашение между страните по смисъла на чл. 8 от ЗЗД. По делото са приети пет броя договори за реклама с възложител "Тимотей 2008" ЕООД, придружени с процесните фактури /л. 255-262/. Установява се, че тези договори се различават по съдържание и по форма от представените такива от "БГ груп 2007" ЕООД/ л. 305-308-гръб/. Данъчните основи съвпадат, но има различия в броя на облепените със стикери таксита, както и липсват клаузи за изпълнението. В Договорите за реклама, приложени на л. 255- 262 от делото, не се споменава за чия сметка е изработването на рекламните материали, а в договорите /л. 305-л. 308 гръб/, се сочи, че изработването на стикерите е за сметка на изпълнителя, както и че подвижната реклама ще се изпълни чрез 150 броя леки автомобили, а в договорите, приложени на л. 255-262 е отбелязано, че реализирането на подвижната рекламна дейност ще се извърши чрез 100 броя леки автомобили. Налице е разлика и относно използвани материали за извършване на рекламата.

В допълнение обосновано съдът посочва, че РЛ не ангажира доказателства относно съществуването на стикери, флаери, брошури за реклама. Не са ангажирани документи относно формиране на себестойността на рекламните материали: флаери и лепенки за таксита, брошури.

Следователно, от съвкупния анализ на данните по делото, не се установява основния елемент от фактическия състав на доставката по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, а именно извършване на спорните услуги, поради което правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА относно отказания на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС данъчен кредит в размер на 9200.00 лв. по процесните фактури, издадени от "БГ груп 2007" ЕООД.

На второ място, решението е правилно в частта на отказания данъчен кредит по 12 бр. фактури, издадени от "МИМ - М" ЕООД с предмет - "стока" / всички с една и съща ДО 12 383,33 лева и ДДС в размер на 2476,67 лева/. Към 12-броя процесни фактури /л. 272-277) е представен Договор за продажба от 28.11.2012 г. с продавач "МИМ-М" ЕООД и купувач "Тимотей 2008" ЕООД за стоки за 178 320,00 лв. с ДДС /л. 278/. В договора не са посочени стоките по вид, артикули, количество, цена, а е посочено само общо "стоки", като е договорена обща стойност с включено ДДС- 178 320.00 лв. Приетият по делото приемо-предавателен протокол от 28.12.2012 г. / л. 279 от делото/ също не индивидуализира процесните стоки и не може да се съотнесе към всяка от процесните фактури. Представеният опис на стоки /л. 280/ не е подписан от продавача, респ. от купувача и не може стоките да се съотнесат към процесните фактури.

Относно транспортирането на стоките се установи, че съгласно фактура № 0.. 055/23.01.2011 г. с получател "Оптимал 2009" ЕООД, с предмет "Товарен автомобил, марка "Мерцедес 1717", с рег. № РВ 4228 КА /л. 238/, РЛ е продало този автомобил и към м. 12.2012 г., който е периодът на процесните данъчни фактури "Тимотей 2008" ЕООД не притежава това МПС, с което се твърди, че са превозени процесните стоки.

От приетата по делото ССчЕ се установи, че няма счетоводни документи относно това къде са съхранявани процесните стоки.

Следователно, обосновано първоинстанционният съд е формирал извод за недоказване на релевантния факт на приемо-предаване на стоките от доставчика на РЛ / доколкото не може да се извърши индивидуализация на стоките, предмет на доставката/ и законосъобразно с РА на "Тимотей 2008" ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, издадени от "МИМ - М" ЕООД.

Б. Решението е правилно в частта на приетия за законосъобразен РА относно начислените лихви в общ размер на 310, 21 лева за м. 01 и м. 02.2011 г. във връзка със сторнирани 3 бр. фактури през м. 05 и м. 06.2011 г. Констатирано е, че в дневника за покупки през м. 01.2011 г. са включени фактура № 0.. 0574 от 19.01.2011 г., издадена от "БГ груп 2007" ЕООД и фактура № 0.. 0110 от 23.01.2011 г., издадена от "К. Т. 1" ЕООД, като оригинали от тези фактури не са представени в хода на ревизията. Установено е също, че в дневника за покупки през м. 02.2011 г. с право на пълен данъчен кредит е включена фактура № 0.. 0578 от 15.02.2011 г., издадена от "К. Г. 1" ЕООД / за която в хода на съдебното производство е установено, че получател е "Тимо груп" ЕООД, а не ревизираното лице/. Установено е също, че всички фактури са сторнирани впоследствие през м. 05 и м. 06 . 2011 г., поради което законосъобразно с РА са начислени само лихви за неправомерно ползван данъчен кредит, до който извод е достигнал първостепенният съд.

В. Решението е правилно относно отхвърлянето на жалбата на РЛ срещу РА досежно допълнително начисления ДДС в размер на 37 984, 31 лева за периода м. 06 - м 11.2013 г. за сторнирани 50 % приходи от таксиметрова дейност.

Представени са месечни отчети от ЕТАФП за периода от м. 06 до м. 11.2013 г. за реализиран от "Тимотей 2008" ЕООД оборот от извършването на таксиметрови услуги. В дневника за продажби са включени издадени фактури за извършен таксиметров превоз на чуждестранни физически лица и местни юридически лица. Стойността на превоза в повечето от издадените фактури е намалена с отстъпка в размер на 50 % / фактурите са приложени по делото - л. 78 - 238 от делото/. Оборотът по ЕТАФП е по - малък от приходите по издадени от дружеството фактури за извършени таксиметрови услуги на чуждестранни лица.

Ревизиращите се позовават на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 35/03.11.1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет, според която фискална касова бележка задължително се издава за всяка извършена таксиметрова услуга, включително и в случаите на договорено заплащане между данъчно задълженото лице и клиента. Съгласно ал. З на цитираната разпоредба, при извършване на таксиметрова услуга с договорена отстъпка, фискална касова бележка се издава за всяка таксиметрова услуга по общия ред. За договорената отстъпка се издава данъчно кредитно известие към фактурата за пълната стойност на таксиметровата услуга.

Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставката или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. При намаление на данъчната основа известието е кредитно.

Ревизиращите органи са приели, че РЛ няма основание за намаляване на ДО по издадените документи за извършен таксиметров превоз, тъй като няма представени доказателства на какво основание е извършено намаляването на ДО, за да може сумата на отстъпката да се изключи от нея съгласно чл. 26, ал. 5, т. 1 от ЗДДС. Във връзка с неправомерното намаляване на ДО е установено, че "Тимотей 2008" ЕООД не е отчело всички приходи от продажби, а именно неправомерното намаление с 50 % от фактурите и за размера на неотчетените приходи е начислен допълнително ДДС в размер на 37 984,31 лева.

Изводът на ревизиращите органи не се опровергава от заключението на вещото лице по ССчЕ, каквито твърдения са изложени от касатора. Вещото лице е направило чисто математически изчисления, приемайки, че РЛ е издавало фактури с 50 % отстъпка и такива със 100 % плащане, но не е отчетен факта, че по делото липсват каквито и да било доказателства за наличие на достоверни причини за издаване на фактури с 50 % отстъпка, като по делото са налице само твърдения на РЛ в тази насока. Липсата на представени доказателства за основанието, поради което е намалена ДО от РЛ, за да може сумата от отстъпката да се изключи от нея, е послужило като основание на приходните органи да начислят допълнителен ДДС за горепосочените данъчни периоди. В този смисъл е и отговорът на в. л., че при изготвяне на ССчЕ не са представени документи кое налага стойността на превоза да се намали с отстъпка 50 % / отговора по т. 9.4./. При разпита му експертът изрично посочва, че при изготвянето на съответните приложения № 9,10,11,12 и 13, в графите " фактури с 50 % отстъпка" е посочена намалената ДО. Самото заключение на в. л. в тази част е оспорено от процесуалния представител на данъчната администрация, като правилно в тази част същото не е кредитирано от съда. Допълнителен аргумент се извлича и от невъзможността на ССчЕ да отговори кои фактури / тези с 50 % отстъпка и/ или тези със 100 % плащане, и /или и двете/ са записани в ЕТАФП, както и изричната констатация на в. л., че счетоводството на "Тимотей 2008" ЕООД през процесния период е водено нередовно.

Г. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА относно допълнително начислен ДДС в размер на 16 030,05 лева за м. 06.2013 г. и в размер на 6583,33 лева за същия данъчен период. От съдържанието на отчет от ФП от ЕКАФП за м. 06.201Зг. е констатиран нетен оборот 133 590,83 лв. без ДДС /160 309,00 лв. с ДДС/ с обект офис Асеновград, ул. "Ц. И. А." № 132. Съгласно месечния отчет от ЕКАФП за м. 06.2013 г. РЛ е реализирало нетен оборот от касови продажби в размер 133 590,84 лв. В дневника за продажби за м. 06.2013 г. обаче е отразена сумата 52 541,44 лв., като по делото не са представени счетоводни документи. При прегледа на документите, отразени в дневника за продажби за м. 06.2013 г., вещото лице установява, че издадените фактури, които са платени в брой /с изключение на таксиметровите услуги/ са в размер 899,17 лв., т. е. приходите от реализирани продажби чрез ЕКАФП са 132 691,67 лв. Следователно неотчетените приходи от продажби в дневника за продажби и в СД са в размер на 80 150,23 лв. и върху тях приходните органи законосъобразно са начислили ДДС в размер на 16 030,05 лв. за м. 06.2013 г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.

В хода на ревизията е констатирано, че съгласно дневник на продажбите за м. 12.2012 г. РЛ не е включило фактура № 60/06.12.2012 г. с получател "Вихър" ЕООД, нито през следващите данъчни периоди. С Кредитно известие № 10/01.06.2013 г., издадено към фактура № 60/06.12.2012 г. с получател "ВИХЪР" ЕООД жалбоподателят е включил в Дневника на продажбите за м. 06.2013 г. това КИ и е намалил ДДС с 6 583,33 лв. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на "ВИХЪР" ЕООД, при която от представляващия дружеството е заявено, че не е получавало доставки по фактура № 60/06.12.2012 г. от "Тимотей 2008" ЕООД, както и кредитно известие към нея. Следователно, ЗЛ не е начислило дължимия ДДС по фактура № 60 от 06.12.2012 г., невключвайки документа в отчетните си регистри, поради което не може да намалява размера на ДО и размера на начисления ДДС с издаденото ДКИ през м. 06.2013 г., тъй като такава доставка не е отчетена. С оглед на което, законосъобразно на основание чл. 86 вр. чл. 115 от ЗДДС, от дневника за продажби през м. 06.2013 г. е изключена сумата от - 32 916,67 лева ДО и съответният размер на ДДС - 6583,33 лева.

2.2. Решението е правилно и в частта по ЗКПО за 2011 г., 2012 г. и 2013 г.

А. За 2011 г. е извършена корекция на счетоводния финансовия резултат: като разходи за външни услуги в с/ка 602 са отчетени следните разходи по първични документи: ф-ра 0.. 0586/26.05.2011 г. с предмет "реклама по договор, ДО - 11666,67 лв., ДДС-2333,ЗЗ лв.; ф-ра 0.. 0588/26.05.2011 г. с предмет "реклама по договор, ДО - 11666,67 лв., ДДС-2333,ЗЗ лв., издадени от "БГ груп 2007" ЕООД. След като съобразно констатираното по-горе в частта по ЗДДС, не се установява извършването на доставките на рекламни услуги по описаните фактури, т. е. в издадения първичен счетоводен документ е записана стопанска операция, за която липсват данни да е извършена от посочения във фактурата доставчик и това означава, че първичният счетоводен документ не отразява вярно стопанската операция. Налице са обстоятелствата по чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, съгласно която норма за отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. В резултат на извършеното увеличение на ФР със сумите по описаните фактури, е определен данък за довнасяне в размер на 2333,33 лева ведно с лихви за забава за процесната 2011 г. Следователно, правилен е изводът на съда за законосъобразност на РА в посочената част с оглед наличието на предпоставките за прилагане на чл. 26, т. 2 от ЗКПО вр. чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, като правилно процесните разходи не са признати за данъчни цели и законосъобразно е увеличен СФР в годината на счетоводното им отчитане.

Б. За 2012 г. е извършено увеличение на СФР на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО в размер на 26 816,84 лева с разходи за амортизации/ осчетоводени по сметка 603/ на МПС, които по данни на КАТ не са собственост на РЛ. След като е установено по категоричен начин, че процесните МПС / посочени в РД и в РА/ през 2012 г. не са били използвани в икономическата дейност от РЛ, което означава, че начислените от РЛ разходи за амортизации в размер на 26 816,84 лева са за експлоатация на активи, които не са собственост на "Тимотей 2008" ЕООД и не са разходи за дейността.

В. за 2013 г. е извършено увеличение на СФР с общата сума от 270 071,54 лева, представляваща сумите за неотчетени приходи от продажби текущо през процесната година / във връзка с констатацията по ЗДДС относно извършен таксиметров превоз на чуждестранни ФЛ с 50 % отстъпка/. На основание чл. 78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели. С оглед изложените по-горе съображения относно ЗДДС, правилно е прието от АС П. за законосъобразност на РА относно това, че РЛ не е спазило изискванията за документиране на действително реализираните приходи / не може да се обвърже кой касов бон за коя фактура се отнася, поради което не може да се установи кои фактури (тези с 50 % отстъпка и/или тези със 100 % плащане и/или и двете) са записани в ЕТАФП, оборотът по ЕТАФП не съвпада с декларирания, като изрично се установява от констатацията на в. л. по ССчЕ, че счетоводството на жалбоподателя е нередовно водено. Относно това има ли съвпадение на оборота по ЕТАФП с приходите по фактурите, издадени от "ТИМОТЕЙ 2008" ЕООД е установено, че няма съвпадение, необоснована е отстъпка от 50%, доколкото няма документи, доказващи, че е одобрена и се води тази стопанска политика на отстъпка за чуждестранни клиенти/. Установен е и недеклариран оборот от ЕКАФП за м. 06.2013 г., което води до извода, че законосъобразно приходният орган е коригирал СФР на основание чл. 78 от ЗКПО за 2013 г., до който правилен извод е достигнал АС П..

По тези съображения като е достигнал до извода за материална законосъобразност на РА в посочените му части, АС П. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2977,50, представляващо 3/4 от претендираното на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение