Решение № 360 от 23.6.2025 г. на ВКС по г.д. № 20258002101116/2025 г.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба с вх. № 1637/28.01.2025 г., подадена от М. Г. К. и И. Б. К., за отмяна на влязло в сила решение № 716 от 02.12.2024 г. по гр. д. № 718 по описа за 2024 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение. П. И. Б. оспорва основателността на молбата за отмяна и претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 1925 от 15.04.2025 г., постановено по настоящото дело, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е приета за процесуално допустима и е допуснато разглеждането й по същество. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Поддържат, че са ответници по исковата молба, в която се твърди, че лятната кухня е изградена Б. И. Б. и от тях двамата. Въпреки това касационният съдебен състав ги заличил като страни в процеса, с което нарушил правото им на участие в производството пред Върховния касационен съд, като не били допуснати до изказване и излагане на факти и обстоятелства, което довело до постановяване на неправилно решение. Евентуално считат, че е налице основанието по чл. 304 ГПК. Данните по делото са следните: С решение № 716 от 02.12.2024 г. по гр. д. № 718 по описа за 2024 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение е отменено решение № 635 от 24.11.2023 г. по в. гр. д. № 756/2023 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от П. И. Б. срещу Б. И. Б., иск за премахване на масивна постройка-лятна кухня с височина 3-4 м. и квадратура от около 30 кв. м., и навес към нея, изградена в УПИ *, кв.11 по плана на [населено място] и вместо него е постановено друго, с което Б. И. Б. е осъден да премахне масивна постройка-лятна кухня с височина 3-4 м. и квадратура от около 30 кв. м., и навес към нея, изградена в УПИ *, кв.11 по плана на [населено място], по иска на П. И. Б. срещу Б. И. Б.. Искът по чл. 109 ЗС е предявен от П. И. Б. против Б. И. Б., И. Б. К. и М. Г. К. за премахване на лятната кухня и „лека прозирна ограда“, която прегражда имота, изградени в съсобствения между П. И. Б. и Б. И. Б. УПИ *, кв.11 по плана на [населено място]. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като по въззивна жалба на ищеца окръжният съд е уважил иска против тримата ответници за премахване на оградата и е потвърдил отхвърлителното решение по отношение на лятната кухня. Въззивното решение е било атакувано с касационна жалба от ищеца в отхвърлителната му част. С определение № 3981 от 30.08.2024 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК по гр. д. № 718/2024 г., І г. о. на ВКС касационното обжалване на отхвърлителното въззивно решение е допуснато само в частта по предявения от П. И. Б. срещу Б. И. Б. иск и не е допуснато по предявения от П. И. Б. срещу И. Б. К. и М. Г. К. иск. В проведеното на 19.11.2024 г. открито съдебно заседание по делото И. Б. К. и М. Г. К. са били призовани и са се явили лично, но не са допуснати до участие, тъй като спрямо тях отвърлителното въззивно решение е влязло в сила. При горните данни следва, че молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 296, т. 3 ГПК въззивното решение влиза в сила когато касационната жалба не е допусната до разглеждане. Спрямо М. Г. К. и И. Б. К. с постановяване на определението по чл. 288 ГПК 30.08.2024 г по гр. д. № 718/2024 г., І г. о. на ВКС е влязло в сила въззивното решение № 635 от 24.11.2023 г. по в. гр. д. № 756/2023 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е бил отхвърлен иска по чл. 109 ЗС за премахване на лятната кухня. Следователно молителите не са били страни в касационното производство, което е продължило само по иска чл. 109 ЗС против Б. И. Б., поради което липсва процесуално нарушение, което да е довело до лишаването им от участие в касационното производство и не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Не е налице и евентуалното поддържано основание по чл. 304 ГПК, приложимо, когато решението има сила, независимо че молителят не е бил страна по делото. В случая между молителите и Б. И. Б. липсва необходимо другарство, поради което и същите не са обвързани от влязлото в сила спрямо последния осъдително решение. Наведените в хода на устните състезания доводи от молителите относно неправилността на влязлото в сила решение за уважаване на иска против Б. И. Б., не подлежат на разглеждане в извънинстанционното производство по чл. 303 и сл. ГПК, поради което не се обсъждат при постановяване на настоящото решение. С оглед неоснователността на молбата за отмяна М. Г. К. и И. Б. К. следва да възстановят на П. И. Б. направените в настоящото производство разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат М. Д.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение