Решение № 670 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9143/2009 г.

Решение № 670 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9143/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Наско Николов Станев от АК-Варна, като пълномощник на ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична стоматологична помощ - д-р Георги Калоянов" гр. Варна, срещу решение № 326 от 12.05.2009 г., постановено по административно дело № 2014 по описа за 2006 г. на Окръжен съд - гр. Варна, административно отделение, II състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора против писмена покана с изх. № 29-06-2570/28.08.2006 г. на директора на РЗОК - гр. Варна за възстановяване на суми, получени без основание. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на РЗОК - гр. Варна, в писмено възражение оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, за да се произнесе по допустимостта и основателността на касационната жалба, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения с чл. 211, ал. 1 от АПК четиринадесетдневен преклузивен срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Варненския окръжен съд по реда на чл. 33 и сл. от ЗАП (отм.), във връзка с чл. 237 от НРД-2005 г. е оспорената от ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична стоматологична помощ - д-р Георги Калоянов" (АИППСП), гр. Варна писмена покана с изх. № 29-06-2570/28.08.2006 г. на директора на РЗОК - гр. Варна, с която жалбоподателят е бил поканен в 14-дневен срок от получаването й да заплати доброволно неправомерно получената сума в размер на 548,94 лв. на основание чл. 309, ал. 3 от НРД-2005 г. във връзка с § 6 от НРД-2006 г. С постановеното решение по делото окръжният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на АИППСП - д-р Георги Калоянов, гр. Варна. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт - писмена покана № 29-06-2570/28.08.2006 г. на директора на РЗОК - гр. Варна, е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, като мотивите се съдържат във финансовия протокол № 2-29-Т/07.03.2006 г., на който се основава, в изпълнение на задължителната процедура, визирана в разпоредбите на глава Х от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във връзка с чл. 309, ал. 3 от НРД-2005 г. и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и с целта на закона. Така постановеното от Варненския окръжен съд е правилно. В изложените към това решение мотиви е направено обосновано и задълбочено тълкуване на разпоредбата на чл. 290, ал. 2, т. 1 от НРД-2005 г. по смисъла и по правилата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, което се споделя напълно от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение. При спазени съдопроизводствени правила първоинстанционният съд е изяснил релевантните за случая факти. Обсъдил е доказателствата и относимия правен регламент. Изводът за неоснователност на оспорването е в съответствие с фактически установеното и правилно приложение на материалноправните разпоредби. Съгласно приложеното от административния орган правно основание, в случаите когато изпълнителят на стоматологична помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и когато това е установено при проверка от контролните органи на РЗОК, изпълнителят е длъжен да възстанови неправомерно получените суми, заедно със законоустановените лихви за просроченото време. В случая от доказателствата по делото е установено, включително със заключение на вещо лице, че констатираните във финансовия протокол стоматологични дейности - 10 броя по код 333 и 1 брой по код 301 - неоснователно са отчетени от жалбоподателя и получените за тях суми в размер на 548,94 лв. са без правно основание, поради което подлежат на възстановяване на здравната каса. Първоинстанционният съд правилно е възприел становището на административния орган за необходимия период на лечение на зъб, според което е невъзможно в един и същи ден да се проведе цялостно лечение на зъба и едновременно с това да се извърши екстракция (изваждане) на същия зъб. Независимо че няма изрична нормативна забрана за отчитане в една дата на две дейности на един и същи зъб, съдът правилно е разтълкувал нормата на чл. 290, ал. 2, т. 1 от НРД-2005 г. и прилагайки я е стигнал до извод, че в издадения амбулаторен лист (АЛ) следва да фигурира само крайния резултат от лечението на зъба, а не и междинните манипулации извършени върху него. Като е постановил решението си в този смисъл Варненският окръжен съд не е нарушил приложимите материалноправни разпоредби и поради липса на твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,