Решение № 1861 от 20.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на административния ръководител на Специализираната прокуратура (СП) против решение 1203 от 25.02.2022 г. по административно дело 2189/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отменена по жалба на Д. Халачев следовател в Следствения отдел (СО) при Специализираната прокуратура, Заповед РД-04-656/17.12.2020 г. на и.ф. административен ръководител на СП, в частта по т. III.5, с която по отношение на жалбоподателя е разпоредено да се изплати 1/3 допълнително възнаграждение (едно основно трудово възнаграждение в това число и ранг), определено на база последното трудово възнаграждение, на основание чл. 5 и чл. 6 от Правилата за индивидуална оценка на резултатите от дейността на магистрати и съдебни служители в СП и следствения отдел в СП (Правилата); 2) върната преписката на административния ръководител на Специализираната прокуратура за ново произнасяне съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдена Специализираната прокуратура да заплати на Д. Халачев сумата от 440 лв., представляваща разноски в производството. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебния акт и вместо него постановяване на решение по същество, с което да се потвърди процесната заповед в отменената й от първоинстанционния съд част като законосъобразна и да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции. Направено е и възражение, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерен и следва да бъде отменен или изменен. В хода на касационното производство административният ръководител на закритата вече Специализирана прокуратура е заменен като касатор от главния прокурор на Република България, който, действащ чрез процесуален представител юрисконсулт, в писмена молба заявява, че поддържа изцяло депозираната касационна жалба и оспорва като прекомерни всички суми за заплатен адвокатски хонорар над минималния размер, посочен в Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли ответната страна да бъде осъдена да заплати разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение, за производството пред АССГ и ВАС. Ответникът по касация Д. Халачев, действащ чрез процесуален представител адвокат, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което моли решението да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на сторените съдебни разноски за производството пред настоящата инстанция в размер на 300 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и предлага решението да бъде отменена, а оспорването на процесната заповед отхвърлено като неоснователно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. За да се произнесе по основателността на касационната жалба настоящият съдебен състав съобрази следното: Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. С решение по протокол 17/20.05.2020 г. на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), Д. Халачев, следовател в Окръжния следствен отдел при Окръжна прокуратура Русе, е преместен на длъжност следовател в Следствения отдел на Специализираната прокуратура, считано от 22.06.2020 г. Със Заповед РД-04-656/17.12.2020 г. на и.ф. административен ръководител на СП, на основание чл. 3, ал. 1 и ал. 8, чл. 5 и чл. 6 от Правилата за индивидуална оценка на резултатите от дейността на магистратите и съдебните служители в Апелативна специализирана прокуратура Специализирана прокуратура и Следствения отдел в Специализирана прокуратура за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения по чл. 233, ал. 6 и чл. 345, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), утвърдени с решение на ПК на ВСС от 06.11.2019 г., и решение по т. 45 по Протокол 28/19.11.2020 г. на Пленума на ВСС, е разпоредено, в т. III.5. от заповедта, съобразно изготвените индивидуални оценки и полученият брой точки от 1 до 20 за прокурорите и от 1 до 16 за следователите от всички критерии при оценяването им от помощната комисия, избрана от Общото събрание на магистратите и съдебните служители през 2020 г., пропорционално на отработеното време на съответния магистрат през оценявания период (01.01.2020 г. 30.11.2020 г.) да се изплати в размер на 1/3 трудово възнаграждение (едно основно трудово възнаграждение, в това число и ранг), определено на база последното трудово възнаграждение, на следователя Д. Халачев (посочен под 5). Въз основа на заповедта на 22.12.2020 г. на Халачев е начислено допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) по чл. 233, ал. 6 от ЗСВ, в размер на 1945,93 лв. В акта за оценяване на цитираната по-горе помощна комисия по критериите за индивидуална оценка на резултатите от дейността на следователите от СО при СП следовател Халачев е получил оценка от 15,8 точки. Преди издаването на заповедта не е било изискано становище от административния ръководител на Окръжна прокуратура Русе, в следствения отдел към която Халачев е работил до преместването си в СО на СП, за работата му до 21.06.2020 г. във връзка с определяне и изплащане на ДТВ по чл. 233, ал. 6 и и чл. 345, ал. 5 от ЗСВ. За да уважи сезиралата го жалба срещу процесната заповед в атакуваната й част (чийто адресат е Халачев), съдът е приел, че макар и издадена от компетентен орган, тя не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не са изложени фактически основания за издаването й. Освен това, при издаването й е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 35 от АПК, който задължава органа преди да издаде акта си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Горното е довело до материална незаконосъобразност на акт и до противоречие с целта на закона. Касаторовите възражения са частично основателни. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният пред него административен акт е постановен в нарушение на изискванията за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК поради липса на фактически основания за издаването му. Този извод е в противоречие с писмените доказателства по делото. В изпълнение на дейността си съгласно Правилата, помощната комисия е извършила анализ на информацията, съдържаща се в справките, генерирани от Унифицираната информационна система (УИС-3) за процесния период, и в съответствие с критериите, визирани в нормите на Правилата, на следовател Халачев са определени 15,8 точки, въз основа на които е определен и съответстващия размер на допълнително възнаграждение. Индивидуалната оценка на следователя е определена от помощната комисия съобразно нормативно предвидените в Правилата критерии, ето защо, изложеното от първоинстанционния съд, че в случая не била изготвена оценка за цялостен принос към дейността на органа, в който изпълнява служебните си задължения, не отговаря на действителното положение. Мотивите за издаване на оспорения акт се съдържат в документ с подготвителен характер, затова изводът на АССГ, че липсват фактически основания за издаването на заповедта в частта й по т. III.5, не може да бъде споделен. В съответствие с приложимия материален закон и обоснована е обаче преценката на съда, че преди издаването на обсъжданата заповед в атакуваната й част по отношение на Халачев не са изяснени всички относими факти и обстоятелства. Това е така, защото при определяне на допълнителното възнаграждение на магистрата за 2020 година издателят на заповедта е следвало да вземе предвид отработеното време от Халачев като следовател в Следствения отдел на Окръжна прокуратура Русе и да изиска становище от административния ръководител на тази прокуратура, от която Халачев е бил преместен през текущата година в Специализираната прокуратура, което от своя страна е довело до непълен анализ на всички обстоятелства, от които е следвало да се определи размерът на допълнителното възнаграждение на следователя. Предвид изложеното заповедта в обсъжданата й част е незаконосъобразна, до какъвто правилен краен извод при спазени съдопроизводствени правила е стигнал и първоинстанционният съд, за да отмени оспорената пред него заповед в атакуваната й част, поради което първият диспозитив от подложеното на касация решение следва да бъде оставен в сила. Доколкото съдът е постановил връщане на преписката на органа за ново произнасяне по размера на дължимото ДТВ на Халачев, предвид приключилата бюджетна година и липсата на възможност тепърва да му бъде заплатено такова за 2020 г., то вторият диспозитив от съдебния акт трябва да бъде отменен. Халачев би могъл да потърси правата си от отмяната на частично незаконосъобразната (по отношение на него) заповед по исков ред. Неоснователни са доводите на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно изхода на спора съдът е присъдил в полза на Халачев понесените от него разноски в общ размер от 440 лв., от които 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 30 лв. държавна такса по частна жалба и 10 лв. държавна такса по първоинстанционното производство. Съгласно чл. 8, ал. 3 (в приложимата за казуса редакция) от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случаи като процесния минималното адвокатско възнаграждение е 500 лв. Поради това третият диспозитив от съдебното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора по главните искания, акцесорната им касаторова претенция за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна, а следва да се уважи своевременно предявеното искане на ответника за присъждане на сторените съдебни разноски в касационното производство за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, което предвид изложеното в горния абзац, не е прекомерно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,