Решение № 6918 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7179/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, подадена чрез юрисконсулт Иванов срещу Решение 1523 от 19.12.2022 год., постановено по адм. дело 1054/2022г. по описа на Административен съд Бургас /АСБургас/, с което по жалба на Д. П. Г. е отменено писмо с изх. 66-00-474 от 10.06.2022 год. на Агенция по вписванията /АВ/, представляващо изричен отказ да уважи негово заявление с вх. рег. 66-00-474/03.06.2022 год., с което е упражнено правото на жалбоподателя по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) за заличаване на личните му данни, съдържащи се в публикуван дружествен договор на Сейфти Бокс ООД, с ЕИК 202840471, в полето Актуален учредителен акт в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и е направено искане да бъде уведомен кои са лицата, на които горепосочените лични данни са били предоставени, ако такива действия са били извършвани. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо, а при условията на евентуалност да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като се отхвърли жалбата. Претендира разноски. Ответникът - Д. П. Г., чрез адвокат Т. Цонев, САК, оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и молба. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирано юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат Административен съд Бургас приема за неоснователни възраженията на ответната страна за недопустимост на обжалването, доколкото жалбоподателят Д. П. Г. прави възражение за нарушено право, а именно правото на субекта на данни да иска обработваните му от Агенция по вписванията лични данни да бъдат изтрити, което право е регламентирано в чл. 17 от ОРЗД. Първоинстанционният съд също така приема, че с подаденото заявление до АВ за изтриване на лични данни ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването й, дата на валидността й, постоянен адрес и подпис, съдържащи се в публикувания дружествен договор на Сейфти Бокс ООД в полето Актуален учредителен акт в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Д. Г. е упражнил правото си на изтриване на лични данни по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД, Регламента). Съдът е приел, че в чл. 5, § 1, б. в от ОРЗД е въведен принципа на свеждане на данните до минимум, като личните данни, подлежащи на обработване, съответно на обявяване като законово изискуем реквизит на дружествения договор, са само имената на съдружниците. Съдът е счел, че въведената с чл. 13, ал. 9 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/ презумпция за съгласие е в колизия с разпоредбите на чл. 4, т. 11 и чл. 6, т. 1, б. а от Регламента, които се ползват с предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат, по силата на чл. 249, § 2 от Договора за създаване на европейските общности (ДЕО) и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България (КРБ). Първоинстанционният съд е приел, че е недопустимо администратора на лични данни да бъде освободен от задължението, вменено му с чл. 7, § 1 от Регламента, и след като съгласието на субекта на данните не е изразено недвусмислено, то обработването им е незаконосъобразно, по аргумент от чл. 6 и чл. 7 § 2 ОРЗД. Отказът за заличаване на лични данни или поставянето на условие за извършване на това действие противоречи на разпоредбите на чл. 7, § 3, пр. 1 и чл. 17, § 1, б. б, при. 1 от Регламента. На следващо място, съдът е приел, че недопустимо са смесени регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ и правата на страната, предвидени в чл. 15 22 от ОРЗД с уточнението, че албоподателят е подал заявление като субект на данни, а не в качеството на представляващ търговското дружество, и в това качество разполага с правата по чл.15-22 от Регламента, едно от които е и правото на изтриване по чл. 17, § 1 ОРЗД, процедурата по който параграф е самостоятелна и различна от регистърното производство по ЗТРРЮЛНЦ. Съдът е достигнал до извод, че наличието на изрично заявено оттегляне на съгласието и при липсата на някое от изключенията, предвидени в чл. 17, § 3 от Регламента, ответникът в нарушение на императивните разпоредби на чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 17, § 1, б. б от Регламента е отказал да изтрие/заличи публикуваните лични данни на жалбоподателката извън трите му имена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не се споделя от настоящия съдебен състав възражението в касационната жалба относно характера на оспореното пред първостепенния съд писмо изх. 66-00-474/10.06.2022 год. на Агенция по вписванията, съобразявайки в конкретния казус преобладаващата съдебна практика на ВАС. От тук не следва решението на първоинстанционния съд да бъде обезсилено като недопустимо. Настоящият съдебен състав, по отношение доводите в касационната жалба относно качеството на Агенция по вписванията при обработване на получените от нея лични данни, свързани със заявление за вписване на дружество в търговския регистър, съобразява своето решение с разрешението, възприето от СЕС в Решение на Съда (първи състав) от 4 октомври 2024 година по дело C-200/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд (България), според което ( т. 2) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), и в частност член 4, точки 7 и 9 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, който подлежи на задължителното оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както получател на тези данни, така и в частност доколкото ги обявява техен администратор по смисъла на тази разпоредба, включително когато договорът съдържа лични данни, които не се изискват от Директивата или от правото на тази държава членка. Именно Агенцията по вписванията, като агенция, вписваща и съхраняваща лични данни, получени във вр. със заявление за вписване на дружество в търговския регистър, при съобщаване на тези данни на трети лица при поискване и при публикуването им в държавен вестник или чрез друго равностойно средство, е органът, на когото е възложено обработването на регистър, извършва действия по обработване на лични данни, и същия е администратор по смисъла на чл. 4, т. 2 и т. 7 от ОРЗД. Правилен е извода на решаващия съд, че при постъпило искане от субект на данни за заличаване на лични данни в хипотезата на чл. 17, § 1, б. б ОРЗД (пряко приложим на осн. чл. 249, § 2 от ДЕО), каквото е процесното заявление от Д. Г. до АВ с вх 66-00-474/03.06.2022 год., администраторът на лични данни е длъжен и трябва да изпълни задължението си по чл. 17, § 1 ОРЗД като изтрие категорията лични данни на заявител по см. на чл. 4, т. 1 ОРЗД, с изключение на онези, за които съществува друго правно основание за обработването им (чл. 17, § 1, б. б , предл. последно ОРЗД), каквото в случая се съдържа в разпоредбата на чл. 115, т. 3 от Търговския закон. Не се кредитира довода на касатора относно значението на изразеното в хода на административното производство становище рег. ПНМД-01-116