Решение № 9752 от 16.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5122/2009 г.

Решение № 9752 от 16.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5122/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Седефчо Тричков моли да бъде отменено решение от 19.12.2008 г. по адм. д. № 1118/2007 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 76/3.8.2004 г. на ТДД-Кюстендил, с което е отказано прихващане или връщане на 310, 40 лв надвнесен данък върху общия доход за 1998 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли отказът за възстановяване на надвнесения данък да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на Седефчо Тричков против решение № 76/3.8.2004 г. на ТДД-Кюстендил, с което е отказано прихващане или връщане на 310, 40 лв надвнесен данък върху общия доход за 1998 г., потвърдено с решение № 2108/20.10.2004 г. на РДД-София. В мотивите си съдът е приел, че Тричков е подал искане за прихващане или връщане на недължимо платени данъчни задължения по чл. 112 ал. 2 ДПК (отм.) на 22.7.2004 г. С обжалваният отказ е прието, че за 1998 г. Тричков е надвнесъл 310, 40лв по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.). Давността за търсене на надвнесените суми започва да тече по чл. 22 ЗДП (отм.) на 1.1.1999 г. и изтича на 31.12.2003 г. Отказът е постановен на основание чл. 22 ЗДП (отм.), поради просрочено по давност вземане. Съдът е приел, че вземането за надвнесен данък не е публично държавно вземане и по него давността се определя по ЗЗД и е 5-годишна. Давностният срок започва да тече след годишното преизчисляване на данъка по чл. 38 ЗОДФЛ (отм.) на 1.1.1999 г. Искането за възстановяване на данъка е от 22.7.2004 г. след изтичане на давностният срок и възражението на органа по приходите, че вземането за надвнесен данък е погасено по давност е основателно. Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е задължил ответника да приложи служебна бележка от 21.7.2004 г. на Мини "Бобов дол" ЕАД, от която е видно какъв е авансово внесеният данък и че е надвнесен данък 310, 40 лв. Изводът на съда, че давността за вземането за надвнесен данък се определя по ЗЗД и давностния срок започва да тече от момента на изискуемостта на вземането. Внасянето на данъка е извършено от работодателя на неустановена по делото дата. За Тричков давността започва да тече на датата на узнаване на факта, че е надвнесен данък за негова сметка. Дали това е датата на служебната бележка или по-ранна дата по делото следва да се съберат доказателства за установяване на това обстоятелство. Възражението на касатора, че съдът неправилно е определил приложимият закон е неоснователно. Материалните права се уреждат от закона действащ по времевъзникването им. Съдът правилно е определил приложимият закон за определяне на давностния срок за давността, която е материалноправен институт. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за во разглеждане от друг състав. Разноските следва да се определят от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,