Решение № 12080 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 914/2020 г.

Решение № 12080 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 914/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Н., от [населено място] чрез неговия пълномощник срещу решение № 477/14.11.2019 г. по адм. д. № 431/2019 г. на Административен съд Враца. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Враца не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран от касатора срещу заповед № 775/17.05.2019 г. на кмета на община Враца, /подписана "за кмета" от зам.-кмета М. П. на основание заповед № 759/13.05.2019 г. на кмета на община Враца/, с която е наредено на жалбоподателя да премахне незаконен строеж: "Пристройка към входно предверие на жилищна сграда", находящ се в УПИ ІV-73, кв. 95 по плана на гр. Враца с извършител Х. Н. Заповедта е постановена на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма. Същата е мотивирана, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на производствените правила и на приложимите материалноправни разпоредби. Строежът е незаконен и спрямо него не са налице условията на търпимост по пар. 16 ПР ЗУТ и на пар. 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че обектът, предмет на заповедта, представлява пристройка към входно предверие на жилищна сграда на площ от 7, 19 кв. м, находяща се в УПИ IV -93, кв. 95 по действащия регулационен план на гр. Враца, Изградена е от дървена носеща конструкция с обособени прозорци, разположена върху бетонов цокъл със средна височина 2, 26 м, размери 3, 13/3, 55 м/1, 50/1, 65/1, 95/1, 50 м и представлява "строеж" по смисъла на § 5 ДР на ЗУТ. Съгласно декларация по § 184, ал. 8 от ЗУТ, на Х. Н. постройката е изградена през 2013 г. Строежът е пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "а" от ЗУТ, тъй като е част от жилищната сграда на основното застрояване. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че заповедта е издадена от компетентен орган при условията на заместване от заместник-кмета М. П. по време на служебна командировка в чужбина, ползвана от кмета за периода 15.05.2019 г. -17.05.2019 г., на основание заповед № 759/13.05.2019 г. на кмета на община Враца. Заместването е правна възможност за по-долустоящ орган, изрично определен от закона- в случая заместник-кмета, да изпълнява временно цялата компетентност, който има по-горестоящият нему орган, в негово отсъствие. В случая не се касае за прехвърляне на компетентност чрез упълномощаване, а се касае до заместване, при което се прехвърля цялата компетентност на титуляра на неговия заместник. Поради това не се касае за нищожна заповед, както се твърди в касационната жалба, а за валиден административен акт. Както се посочи по-горе, като правно основание за издаването на заповедта е посочен чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ -строежът не съответства на предвижданията на подробния устройствен план и е изграден без строителни книжа. От заключението на вещото лице се установява, че строежът съответства на изискванията на чл. 31 от ЗУТ. Въпреки, че като очертание и площ не е предвиден в действащия ПУП, то сградата на основното застрояване се запазва /с траен градоустройствен статут/ и отговаря на определения характер в тази част на плана -ниско жилищно застрояване, с начин -свободно застрояване, и към нея може да се извърши пристрояване при условията на чл. 140, ал. 5 от ЗУТ, без одобряване на застроителен план, по която причина, според вещото лице, не може да се направи извод за нарушаване предвижданията на действащия ПУП /има съответствие с характера и начина на застрояване/. Налице е обаче втората хипотеза за незаконен строеж, посочена в заповедта като правно основание, а именно строежът е незаконен като изграден без издадени строителни книжа. На това сочи и отразеното в констативния акт, че е нарушена разпоредбата на чл. 148 ЗУТ, както и че за строежа липсват строително разрешение и одобрен инвестиционен проект. Това сочи на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване на строежа. Тази правна последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките за търпимост на същия. В случая обаче разпоредбите за търпимост не са налице, тъй като съгласно декларация по § 184, ал. 8 от ЗУТ на Х. Н. строежът е изграден през 2013 г. По тази причина строежът на попада в крайния период до 30.03.2001 г. по смисъла на пар. 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, до който период следва да е изграден незаконният строеж. Като изграден след тази дата строежът не е търпим, каквото правилно заключение е направено и от решаващия съд. Настоящата инстанция споделя и извода на съда, че посочването в обжалваната заповед, че строежът е шеста категория, не опорочава същата, тъй като кметът може да издава заповеди за премахване на строеж от четвърта до шеста категория. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Решението е материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,