Решение № 2334 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10199/2018 г.

Решение № 2334 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10199/2018 г., VIII о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от К. Янков от [населено място] против решение № 694/22.06.2018 г. на Административен съд – София Област, постановено по адм. дело № 161/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП № 17-0338-000606/10.11.2017 г., издадена от Началник група към ОД на МВР, РУ-Самоков. Изложените са доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че при издаване на оспорената заповед не е взет предвид резултатът от медицинското изследване на кръвта му, с оглед на което е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт, на оспорената заповед и присъждане на осъществените разноски. Ответникът – Началник група към ОД на МВР-РУ Самоков не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП № административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП № 17-0338-000606/10.11.2017 г., издадена от Началник група към ОД на МВР, РУ - Самоков, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на касатора до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е законосъобразен. В мотивите на решението е посочено, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма – мотивиран с фактически обстоятелства, които правилно са квалифицирани в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП и в съответствие с материалния закон. От събраните по делото писмени доказателства – АУАН, талон за кръвна проба и амбулаторен лист съдът е приел за установено, че на 07.11.2017 г. жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. При тези обстоятелства е приел, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" спрямо водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените касационни основания за неговата отмяна. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП (ред. ДВ бр. 9/2017 в сила от 26.01.2017 г.) принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" се прилага на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Мярката се прилага с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Законосъобразно въз основа на съвкупната преценка на доказателствата съдът е приел, че са налице предпоставките за прилагане на посочена принудителна административна мярка. Заповедта е издадена спрямо К. Янков, в качеството му на водач, който управлява МПС след употребата на наркотични вещества, установена с тест, калиброван до 02.2018 г. Несподелим в тази връзка е доводът в жалбата, че резултатите от теста не са основание за налагане на процесната ПАМ, тъй като законодателят изрично е предвидил този метод като алтернативен на лабораторното изследване. Дори и да се приеме развитата в касационнната жалба теза, то и представеното заключение по проведената СХЕ по образуваното наказателно производство сочи, че към датата на проверката К. Янков е употребил наркотични вещества, с оглед на което правилно от административиня орган е прието, че е осъществен фактическият състав на деянието, обуславящо налагането на процесната ПАМ. Съдът е преценил компетентността на органа, издал оспорения акт в съответствие с чл. 172, ал. 2 ЗДвП и издадената заповед на директора на ОД на МВР – София. Неоснователни са възраженията за необоснованост на правните изводи в съдебния акт, тъй като същите кореспондират с възприетата въз основа на събраните доказателства фактическа установеност. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,