Решение № 9295 от 20.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" АД, подадена чрез адвокат Л. Мачева от АК- Велико Търново, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 5393/ 16.09. 2021г. по адм. дело 5384/ 2021г. на Административен съд- София- град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че липсват мотиви в решението на АССГ. Счита, че няма обсъждане на приетите доказателства и липсват собствени фактически установявания и правни изводи на съда относно законосъобразността на оспорения административен акт. Счита, че преценката на ЕР Север- къде и как да реконструира мрежата е предоставена от КЕВР единствено на електроразпределителното мероприятие, като е при условията на целесъобразност. Добавя, че единствено мрежовият оператор отговаря за надлежното функциониране на мрежата и поради това има капацитет да определя условията и реда за присъединяване на нови обекти. Касационният жалбоподател счита, че присъединяването на процесния ФЕЦ ще доведе до нарушаване на качеството на електрическа енергия, доставяна на клиенти в района и ФЕЦ не може да бъде присъединена, без да се извърши реконструкция на мрежата. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При условията на евентуалност се моли за отмяна на постановеното решение и решаване на спора по същество, като се отмени Решение Ж-284 от 14.04.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисията). Касационният жалбоподател- "Електроразпределение Север" ЕАД в съдебно заседание чрез адв. Кирилова моли да се уважи касационната жалба и да се присъдят сторените разноски. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ненков, моли да се остави без уважение подадената касационна жалба. Счита, че не са налице твърдените от жалбоподателя пороци на първоинстанционния съдебен акт. Смята, че решението на Административен съд- София- град е правилно и законосъобразно, тъй като след като е събрал и обсъдил всички факти и обстоятелства, той е достигнал до обоснования извод, че КЕВР правилно в случая е приела подадената до нея жалба за основателна и е дала задължителни указания на електроразпределителното дружество. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- "ОСБ" ЕООД, със седалище град Горна Оряховица не представя становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било Решение Ж-284 от 14.04.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на "Електроразпределение Север" АД са дадени задължителни указания. Административното производство е започнало по жалба с вх. Е-11А-00-25/ 10.12.2020 г., подадена от "ОСБ" ЕООД срещу "Електроразпределение Север" АД, депозирана в КЕВР. Предмет на жалбата бил отказ на "Електроразпределение Север" АД да стартира процедура за присъединяване на обект Фотоволтаична централа до 30 kWp (киловат пик), предвидена в поземлен имот за изграждане по чл. 24, т.1 от ЗЕВИ в УПИ IV-45, кв. 7, на село Полски Сеновец, община Полски Тръмбеш, област Велико Търново, с мотив, че ще влоши техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обект в района. Липсва спор по делото, че заинтересованата страна в процеса "ОСБ" ЕООД със заявление от 16.11.2020 г. е поискала да бъдат присъединен обект Фотоволтаична централа до 30 kWp (киловат пик). С оспореното пред адм. съд- решение на КЕВР на "Електроразпределение Север" АД, са били дадени указания за издаване на становище с посочени условия за присъединяване. С обжалваното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на "Електроразпределение Север" ЕАД, срещу Решение Ж- 284 от 14.04.2021 г. на КЕВР. За да приеме този резултат съдът e приел, че адм. решение е издадено от компетентен орган КЕВР и в съответствие с предоставените му правомощия. Сметнал е за спазени изискванията за форма на акта, като Решение Ж- 284 от 14.04.2021г. съдържа фактически и правни основания, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът e намерил, че от административния орган не били допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на материалната законосъобразност, намерил оспореното решение на КЕВР за законосъобразно и постановено в съответствие с правните норми. Според решаващият съд се налагал извода, че ЕР Север АД не е доказало твърденията си, че присъединяването на ФЕЦ ще доведе до влошаване качеството на електроснабдяването на обектите на клиенти в района, като неправилно е издало отказ за присъединяване в документ, именуван становище и не е спазило чл. 91, ал. 1 от Наредба 6, като не е определило условията и не е предоставило писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за проучване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането. Преценил е, че ЕР Север АД неправомерно е издало Становище П-ВИ-1107/20.11.2020 г., с което е отказано присъединяването, вместо да определи условията за присъединяване на ФЕЦ. В тази връзка съдът, е счел, че правилно КЕВР е приела жалбата на заинтересованата страна, срещу ЕР Север АД, с която се възразява срещу Становището, за условията и начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа на процесната Фотоволтаична електроцентрала, за основателна. Решението на адм. съд е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Съдебният акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка, и след анализ на приложените доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните- чл.172 а, ал.2 АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон. Според чл.76, ал. 4, т. 2 от Закона за енергетиката, КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Eдна от целите на енергийната политика на Европейския съюз, е насърчаването на възобновяемите видове енергия и увеличеното й използване (член 1 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници). Основната цел на Общността, посочена в Съображение 17 от Директива 2009/28/ЕО, а именно подобряването на енергийната ефективност. В същото съображение е посочено, че Политиките за енергийна ефективност и енергоспестяването са най- ефективните методи, с които държавите- членки могат да увеличат процентния дял на енергия от възобновяеми източници. Тези цели са особено значими в настоящия период на проблеми с доставките на енергоизточници. Един от принципите в този сектор е повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса, разпределението и крайното потребление на енергия и природен газ, по аргумент от чл.23, т.14 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Държавната политика за повишаване на енергийната ефективност е намерила израз в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Безспорно е, че енергийните обекти по чл.24, ал.1, т.1 ЗЕВИ ползват облекчена процедура за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Според транспонираната в закона Директива 2009/28/ЕО, държавите членки могат да установят такива опростени и облекчени процедури за Малките проекти и за децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неспазване от съда и Комисията на разпоредбите на приложимите законови норми. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган. Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗЕ, oператорът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия. В случая приложими са разпоредби на Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и по-конкретно в раздел II на Глава пета, озаглавен Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ". Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредбата, изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. Мрежовият оператор отговаря за надеждното функциониране на мрежата и поради това има капацитета да определя условията и реда за присъединяване на нови обекти. Това задължение произтича както от разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 5 от ЗЕ, така и от чл. 97, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014г.. Във връзка с горното, съдът правилно е приел за несъстоятелни, твърденията на Електроразпределение Север АД, за влошаване на техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обекти на електроразпределителната мрежа на дружеството. Касационният жалбоподател не е доказал вероятността от нарушаване на изискванията за качеството на електрическата енергия, доставяна до вече присъединени към мрежата обекти на клиенти и производители в района. Изчерпаният капацитет на съоръженията и липсата на инвестиционни намерения на дружеството за следващи години не е сред нормативно- установените основания за отказ по отношение на обекти по чл. 24 от ЗЕВИ. Повишаването капацитета и ефективността на мрежата е законова цел на мрежовия оператор, която е постоянна, неотменна и безусловна. Повишената ефективност служи на интересите на производителите и потребителите, и с това съответства на националния интерес. Съгласно ЗЕ на Електроразпределение Север АД е въведено задължение при условията на всеобщо предлагана услуга да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата на територията на лицензията, дадена му от КЕВР. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа. Съгласно чл. 109, ал. 1, т. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система, поради което извършването на реконструкция и разширение на мрежата не може да бъде предпоставка за прекратяване на процедура за присъединяване на ФЕЦ по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. При тези данни по делото административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като е преценил процесното решение на КЕВР за законосъобразно и е отхвърлил жалбата на ЕР. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора исканията на ответника за присъждане на направените в производството разноски е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., определени, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение