Решение № 3920 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12460/2009 г.

Решение № 3920 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12460/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на РДНСК-Монтана и на Димитър Христов Янакиев и Евгения Георгиева Янакиева срещу решение от 17.07.09 г. по адм. д. № 792/08 г. по описа на Административен съд-Монтана с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Георги Христов Янакиев в писмени бележки излага доводи за неоснователност на касационните жалби с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Ответниците Иван Христов Янакиев, Величка Апостолова Янакиева, Елена Георгиева Янакиева, кметът на община Берковица и главния архитект на община Берковица не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационните жалби са основателни. Върховният административен съд намира допустимите, подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационни жалби неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд Монтана е отменил като незаконосъобразни Заповед № ДК- 10-02/20.02.08 г. на началника на РДНСК-Монтана и потвърденото с нея Разрешение за строеж № 24/11.05.07 г. на главния архитект на община Монтана за "Преустройство на съществуващ магазин в магазин за месо" в УПИ II-1213, кв. 100А по плана на гр. Берковица. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж не е извършена преценка относно наличието на предпоставката по чл. 38, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, а именно липсата на наднормено шумово или друго замърсяване. Мотивите на решението съдържат анализ на събраните по делото доказателства относно предметът на предлаганата в магазина стока и разположението му под жилищни помещения на първия етаж на жилищната сграда, като решаващият правен извод е възприет при съвкупната им преценка с одобрения за разрешеното преустройство инвестиционен проект. Решението е правилно, постановено е при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. От изискванията към магазините за месо, заложени в разпоредбите на чл. 32, ал. 2, т. 70 и т. 81, б."к" вр. с чл. 82 от Норми и правила за проектиране на търговски магазини /ДВ, бр. 3/96 г./ и на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 5/06 г. за хигиената на храните /ДВ бр. 55/06 г/, преценени в светлината на чл. 38, ал. 5 ЗУТ се налага изводът, че при одобряване на инвестиционния проект е следвало да се отчете спецификата на продаваната стока и технологично необходимите за извършване на дейността съоръжения /хладилна камера, релсово устройство за транспортиране на трупното месо до хладилната камера/, санитарни помещения и пр., създаване на условия за транжиране и мелене на месото, като с оглед техническите параметри на предвиденото оборудване в магазина се извърши преценка за допустимите норми на шумово и друго замърсяване и се изясни гарантирано ли е спазването им. При безспорния факт, че магазинът се намира под жилищни помещения на първия етаж на жилищната сграда, проектът е следвало да бъде съобразен с изискването на цитираната разпоредба на чл. 32, ал. 2 от Норми и правила за проектиране на търговски магазини с предвиждане отделянето на хладилната камера с междуетажна конструкция посредством свободно вентилирано пространство. Съставянето на протоколи за успешно проведени единични изпитвания на машините и съоръженията по чл. 176, ал. 1, предл. 2 ЗУТ има отношение към преценката окончателно завършен ли е строежа и не освобождава одобряващия орган от задължението във всеки конкретен случай да изиска доказване на специфичните изисквания и условия за законосъобразно функциониране на строежа. Специалната разпоредба на чл. 149, ал. 2, т. 3 ЗУТ, визираща случаите по чл. 185, ал. 1 и ал. 2 с препращането по т. 7 на ал. 1 към чл. 38, ал. 5, определя като заинтересувани лица, наред със собствениците в етажната собственост и собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, поради което касационният довод на РДНСК-Монтана за неприложимост на разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, тъй като сградата не е в режим на етажна собственост, е неоснователен. С оглед изложеното, като е отменил като незаконосъобразни заповедта на началника на РДНСК-Монтана, издадена в производство по чл. 216, ал. 2 ЗУТ по оспорване на Разрешение за строеж № 24/11.05.07 г. на главния архитект на община Берковица и същото разрешение, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен в тази част съдебен акт. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се констатира недопустимост на решението в частта, с която е постановено спрямо кмета на община Берковица и главния архитект на същата. Страни в производството по чл. 216, ал. 6 ЗУТ са административният орган и участвалите в административната фаза оспорващ и заинтересувани лица. За главния архитект на общината заповедта по чл. 216, ал. 5 ЗУТ има характер на контролно решение, което същият няма правен интерес да оспорва, нито да участва при съдебното му оспорване. В настоящият казус с предметните на спора административни актове не се засягат права на община Берковица, предвид което кметът на общината не е бил активно легитимиран, както да ги оспори, така и да участва в съдебното производство, инициирано по жалба на заинтересувано лица. При ненадлежното конституиране на тези две страни в частта, с която е постановено и спрямо тях обжалваното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а съдебното производство в тази част- прекратено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение