Решение № 3499 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16299/2009 г.
ВАСVI отделение17.03.2010 г.докладчик т Иван Трендафилов
Диспозитив
ОТМЕНЯ решението от 27.10.2009 г. по адм. д. № 2067 от 2009 г. на Варненския административен съд и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "АМЦ - ЮГ - д-р Георгиева" ЕООД - Варна против писмена покана № 29-04-2010 от 17.07.2009 г. на директора на РЗОК - Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3499 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16299/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 27.10.2009 г. по адм. д. № 2067 от 2009 г. Варненският административен съд е отменил писмена покана № 29-04-2010 от 17.07.2009 г. на директора на РЗОК - Варна, с която "АМЦ - ЮГ - д-р Георгиева" ЕООД - Варна като изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ, е задължено да възстанови сумата 188,47 лв., представляваща превишението на регулативните стандарти за възлагане на СМД и МДД извън предвидената им корекция за четвъртото тримесечие на 2008 г. Против това решение на административния съд РЗОК - Варна е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически от гледище на закона. Административният съд е приел за установено, че след решението от 10.12.2008 г. по адм. д. № 10382 от 2008 г. на петчленен състав на ВАС, с което е отменено Решение № РД-04-127 от 27.12.2007 г. на УС на НЗОК, съдът не би могъл да осъществи контрол за законосъобразност на така нар. "регулативни стандарти" и по тази причина е отменил обжалваното писмо на директора на РЗОК. Това становище на административния съд е неправилно. Въпросът с правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с ежегодните закони за бюджета на НЗОК и с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което според чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Поради това е недопустимо и безпредметно неговото ново обсъждане на ниво административен съд. Ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях СМД и МДД в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Прилагането на регулативните стандарти се извършва по реда, определен с т. т. 171 и 172 от Решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК от 27.12.2007 г., които не са отменени и следователно са задължителни за изпълнителите на медицинска помощ по силата на препращащата ал. 2 на чл. 4 на Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. Няма никаква пречка ИМП да назначи специализирани медицински и медико-диагностични дейности над определения му индивидуалните регулативни стандарти брой, но това назначаване не може да бъде с определените бланки МЗ-НЗОК № 3 и № 4, чрез които се удостоверява дължимо от НЗОК плащане. В цитираното по-горе решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд не е казано изрично, но имплицитно изразената воля в този акт е, че при изчерпан лимит от медицински направления не въвежда ограничение на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ при специализираното извънболнично лечение или при осъществяване на медико-диагностични дейности. От тук и изводът, че при изчерпан лимит от медицински направления ИМП обяснява това на своя пациент /ако той е задължително здравно осигурено лице/ и предоставя на неговата свободна воля да реши дали ще се откаже или ще поиска да му бъде направен преглед и консултация със специалист, респ. да бъде извършена необходимата МДД. Заплащането в тези случаи - направление за СМД или МДД при изчерпан от ИМП лимит от медицински направления за тези дейности - обаче е за сметка на здравноосигуреното лице и затова ИМП ще назначи съответната дейност с друг медицински документ /напр. обикновено направление за преглед или изследване/, а не с бланки образец МЗ-НЗОК № 3 или № 4. Ако назначи съответните дейности с такива бланки над определения му с регулативните стандарти брой, ще бъде причина за плащания от НЗОК над определените й с бюджета средства и по силата на общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, дължи възстановяването на това, което е платено неоснователно и в резултат на допуснатото нарушение на клаузата по индивидуалния договор - за "АМЦ - ЮГ - д-р Георгиева" ЕООД за 2008 г. това е чл. 43, ал. 3 от договора му с НЗОК. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 04.12.2009 г. по адм. д. № 5429 от 2009 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Като е приел друго административният съд неправилно е изтълкувал и приложил цитираните текстове от Закона за бюджета на НЗОК за 2008 г. и Решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК, както и решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд поради което решението му следва да се отмени по касационен ред съгласно чл. 222, ал. 1 АПК като се постанови ново по същество, с което да се отхвърли подадената жалба. По изложените съображения, Върховният административен съд,