Решение № 10944 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5555/2015 г.

Решение № 10944 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5555/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Димитрова Илиева, чрез нейния пълномощник, срещу решение № 342/16.03.2015 г. по адм. д. № 911/2014 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му, постановяване на ново решение по съществото на спора и разноски по делото. Ответниците по касационната жалба Иванка Димитрова Алексова и Костадин Асенов Алексов намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Иванка Димитрова Алексова и Костадин Асенов Алексов срещу заповед № 54/12.02.2014 г. на кмета на община Гърмен, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ I, пл. № 1, кв. 7 по плана на с. Марчево, община Гърмен, като същият се разделя на две УПИ-та - № I-1, кв. 7 и № III-1 кв. 7 за строителство на къщи за гости по приложения проект към заповедта. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед, като решението е второ такова по съществото на спора след отменително решение на касационната инстанция. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбата е процесуално допустима на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Влезлите в сила подробни устройствени планове не могат да се променят - чл. 134, ал. 4 ЗУТ - с цел промяна на предназначението на терена, освен при настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия, както и в случаите на чл. 62а, ал. 2 - 5 ЗУТ. Заповедта не е мотивирана с фактически основания досежно необходимостта от изменение на влезлия в сила подробен устройствен план, като и с оглед относимите разпоредби на чл. 62 и чл. 62а ЗУТ. Решението е постановено при обсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост, както и при съобразяване на указанията на касационната инстанция, дадени в отменителното й решение. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо тях първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Безспорно се установява по делото, че релевантен за казуса е въпросът за промяна на предназначението на действащия ПУП. Съгласно действащия подробен устройствен план от 1993 г. процесният имот е имот пл. № 1, кв. 7. За него е отреден УПИ № 1, пл. № 1, кв. 7, който парцел по плана е предвиден за изграждането на "парк". След като по действащия ПУП имотът по предназначение е предвиден за озеленяване - "парк", а с оспорената заповед се променя предназначението му от "парк" в "строителство на къща за гости", то е налице промяна на предназначението на имота - предмет на оспорената заповед. Това обуславя и правният интерес от обжалване в лицето на първоинстанционните жалбоподатели - собственици на съседния имот, който правен интерес е установен с правната норма на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. За промяна на предназначението на имота в оспорената заповед липсват каквито и да са както правни, така и фактически съображения. Такава промяна се прогласява с обжалваната заповед, но не е ясно при какви правни и фактически съображения е предприета. Само на това основание обжалваната заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. По принцип законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Това са фактическите констатации, които е направил административният орган, както и въз основа на какви доказателства е извел тези фактически констатации. Липсата им сочи на порок на заповедта, тъй като препятства възможността за проверка материалната законосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му, в какъвто смисъл първоинстанционният съд е изложил мотиви. Едва след като се посочат фактическите и правни основания за промяна предназначението на имота по действащия ПУП, следва да се провери налице са фактите, предвидени в правна норма за такава промяна. Въпреки че липсват фактически основания, съдът е изследвал въпроса налице ли са допустимите по закон изключения за изменение предназначението на действащия ПУП. В тази насока правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице съществени изменения в обществено-икономическите и устройствени условия за промяна на действащия ПУП по смисъла на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Тъй като предвиждането по действащия ПУП е за "парк", възможните предпоставките за промяна на предназначението му са законово детерминирани в разпоредбите на чл. 62 и 62а ЗУТ. Наличието им, респективно липсата им, са детайлно анализирани от първоинстанционния съд при обсъждане в цялост на доказателствата по делото. В този аспект съдът е изпълнил указанията на касационната инстанция за приобщаване на реституционната преписка и е установил, че имотът е реституиран като земеделска земя, представляваща УПИ-I, пл. № 1, в кв. 7, отреден за "парк" по действащия ПУП. Горното обстоятелство се установява и от приложеното по делото удостоверение по чл. чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, издадено от техническата служба на с. Гърмен на 13.04.2004 г. Тъй като законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му, релевантен към този момент е въпросът реализиран ли е или не този парк. Безспорно се установява, че макар и в миналото, строителството на парка е извършено. От извършения в присъствието на страните оглед на място от вещото лице се установява, че на място има алеи, пейки, насаждения на растения. По настоящем паркът е занемарен и не се поддържа. Последното обаче не опровергава изводът, че мероприятието е реализирано. Това фактическо обстоятелство е налично към момента на издаване на заповедта /в която липсват фактически посочвания/ и сочи на неприложимост на разпоредбата на чл. 62а, ал. 4 ЗУТ и на приложимост на нормата на чл. 62а, ал. 1 ЗУТ. Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради липса в оспорената заповед на фактически основания за промяна на предназначението на действащия ПУП е в съотвествие с доказателствата по делото и приложимия закон. На второ място, освен липсата на посочени фактически основания в обжалваната заповед, същата е незаконосъобразна и поради липсата на действителното проявление на фактически основания, предвидени в правните норми за допустимост на промяна на предназначението на действащия ПУП, в какъвто смисъл съдът е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. С оглед изтъкнатите аргументи спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,